Определение № 215 от 19.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1430/2021 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

С решение № 261746/11.12.2020 г. по в. гр. д. № 16769/2019 г. Софийският градски съд, гражданско отделение, ІІ А-въззивен състав, отменил решение № 124004/27.05.2019 г. по гр. д. № 53843/2014 г. на Софийския районен съд, ІІ-ро г. о., 75-и състав, и вместо него намалил по предявения от Е. К. Н. срещу Р. К. Н. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНсл обективираното в н. а. № ..../05.05.2005 г. дарение на 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], заедно с 55/100 ид. ч. от избено помещение и от таванско помещение, както и 74/1 000 ид. ч. от общите части на сградата и от УПИ ....... от кв. .... по плана на [населено място], м. „Ц.“, извършено от П. Б. Н. в полза на Р. К. Н., до размера, необходим за допълване на накърнената запазена част на Е. К. Н. от наследството на П. Б. Н., починала на 06.10.2009 г., а именно до размер на 6 760.42/70 500 ид. ч., и осъдил Р. К. Н. да заплати на Е. К. Н. 15 894.66 лева - стойността на накърнената запазена част на Е. К. Н. от наследството на П. Б. Н., определена по пазарни цени към момента на намаляване на дарението; намалил дарението на 1/2 ид. ч. от същия апартамент, извършено от К. Е. Н. в полза на Р. К. Н., до размера, необходим за допълване на накърнената запазена част на Е. К. Н. от наследството на К. Е. Н., починал на 29.05.2014 г., а именно до размер на 25/100 ид. ч., и осъдил Р. К. Н. да заплати на Е. К. Н. сумата 41 438.75 лева- стойността на накърнената запазена част на Е. К. Н. от наследството на К. Е. Н., определена по пазарни цени към момента на намаляване на дарението.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата по иска Р. К. Н., която иска същото да бъде обезсилено като недопустимо при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

От ответницата по касация - ищца по делото, е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че страните са наследници по закон- деца, на П. Б. Н., починала на 06.10.2009 г. и на К. Е. Н., починал на 29.05.2014 г.

С договор за дарение, обективиран в н. а. № .../05.05.2005 г., П. и К. Н., като собственици при условията на съпружеска имуществена общност, дарили на ответницата Р. Н. апартамент, находящ се в [населено място], [улица].

С н. а. № ....../23.06.2006 г. Р. Н. продала имота, предмет на договора за дарение, на „А.“ О..

Приживе П. Н. е била собственица на магазин, находящ се в [населено място], [улица], правата върху който след смъртта й са придобити от наследниците ѝ по закон по 1/3 ид. ч. за всеки. С н. а. № .../20.12.2010 г. К. Н. продал притежаваната от него 1/3 ид. ч. на ответницата Р. Н., така че към датата на смъртта си не е притежавал права върху този имот. С влязло в сила на 01.08.2013 г. решение по гр. д. № 60 365/2010 г. на Софийския районен съд, г. о., 64-ти състав, имотът е изнесен на публична продан, а по-късно е възложен на ответницата.

Приживе наследодателите на страните са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност УПИ ......... по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда и паянтова стопанска постройка. След смъртта на П. Н. правата на наследниците ѝ върху този имот са били 4/6 ид. ч. за преживелия съпруг К. Н. и по 1/6 ид. ч. за всяка от страните по делото.

Според приетото в първоинстанционното производство заключение на оценителна експертиза средните пазарни стойности на имотите, включени в наследството на П. Н., към 06.10.2009 г. са както следва: апартаментът, предмет на дарението, е на стойност 141 000 лева; имотът в [населено място]- 37 890 лева; търговският обект- 42 150 лева; към 29.05.2014 г. средните пазарни стойности на имотите, включени в наследството на К. Н., са както следва: апартаментът, предмет на дарението, е на стойност 122 180 лева; имотът в [населено място]- 37 890 лева; търговският обект-37 170 лева.

Това заключение е било оспорено от ответницата в частта относно търговския обект, поради което е допусната повторна експертиза, чието заключение е възприето от въззивния съд като обективно, пълно и ясно и неоспорено от страните. Според него средната пазарна стойност на магазина към 06.10.2009 г. е била 111 430 лева, а към 29.05.2014 г.- 80 610 лева.

Според приетото във въззивното производство заключение на оценителна експертиза пазарната стойност на апартамента, предмет на дарението, към датата на изготвяне на заключението е 331 510 лева.

При образуване на наследствените маси страните не са направили твърдения за притежавани от наследодателите им задължения, нито за претенции за увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗНсл. Не са били изложени обстоятелства, нито е било установено съществуването на завети и/или дарения в полза на ищцата.

С оглед претенцията за намаляване на дарение, извършено от двама наследодатели, въззивният съд посочил, че е необходимо да се формират две наследствени маси, всяка от които към момента на откриване на наследството на всеки от наследодателите.

По отношение наследствената маса, принадлежала на наследодателката П. Н. към 06.10.2009 г.:

След смъртта си наследодателката е оставила за наследници по закон две деца и съпруг, при което и съгласно чл. 29, ал. 3 ЗНсл запазената част на ищцата е 1/4 от наследството.

В наследствената маса по чл. 31 ЗНсл са включени магазин в [населено място], [улица] на стойност 111 430 лева, 1/2 ид. ч. от застроено дворно място в [населено място] на стойност 18 945 лева и 1/2 ид. ч. от дарения апартамент в [населено място], [улица] на стойност 70 500 лева. Или към датата на откриване на наследството на П. Н. стойността на наследствената маса, определена по чл. 31 ЗНсл, е в размер на 200 875 лева. Съобразно чл. 29, ал. 3, изр. 2-ро ЗНсл разполагаемата част от наследството, както и запазената част на ищцата, възлизаща на 1/4, има парична равностойност в размер на 50 218.75 лева.

Чистият актив от наследството на П., който се образува като се съберат имуществата, които остават в наследството /активите/, без стойността на дарения имот, е в размер на 130 375 лева /разликата между 200 875 лева - 70 500 лева/, като на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗНсл частта на всеки от наследниците е равна на 43 458.33 лева. Тъй като стойността на имуществото, което ищцата ще получи от чистия актив, е по-ниска от размера на запазената част, то е налице превишаване- запазената част е накърнена и дарението подлежи на намаляване, като запазената част следва да бъде възстановена на ищцата. Стойностното изражение на накърнението е 6 760.42 лева /50 218.75 лева - 43 458.33 лева/ и дарението в полза на ответницата подлежи на намаляване с квота 6 760.42/70 500 ид. ч. Тъй като към момента на намаляването имотът е отчужден, запазената част не може да се възстанови в натура и последица от намаляването е право на наследника по отношение на надареното лице да получи паричната равностойност на имота, предмет на дарението, съответно на намалената част към момента на намалението. В случая съответно приложение следва да намери разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Касае се за законна последица на уважения иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл в хипотезата, когато имотът, предмет на намаленото дарение, е отчужден, която следва да бъде приложена и посочена от съда в решението, независимо дали от наследника е било направено искане за произнасяне по обезщетението, така както законна последица е възстановяването на вещните права върху дарения имот в полза на наследника, ако имотът не е бил отчужден. Упражненото потестативно право на възстановяване на запазената част обвързва съда служебно да установи формата на неговата реализация /начина на възстановяването/. Ето защо и съдът не е обвързан от искането на страната. От заключението на вещото лице, прието във въззивното производство, се установява, че стойността на дареното имущество към настоящия момент е 331 510 лева, а припадащата се 1/2 част от тази равностойност е 165 755 лева. При възприетата квота, с която следва да се извърши намалението- 6 760.42/70 500 ид. ч., се налага извод, че дължимото от ответницата обезщетение е в размер на 15 894.66 лева.

Съобразно с изложеното въззивният съд заключил, че при установените различни от тези на първоинстанционния съд правни изводи относно квотите и предвид прилагане на друг метод за възстановяване на накърнената запазена част на ищцата, резултат от неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се възстанови накърнената запазена част на ищцата от наследството на П. Н., като дарението на 1/2 ид. ч. се намали с 6 760.42/70 500 ид. ч. и ответницата бъде осъдена да заплати на ищцата 15 894.66 лева.

По отношение на наследствената маса, принадлежала на наследодателя К. Н. към 29.05.2014 г.:

След смъртта си наследодателят е оставил за наследници по закон две деца, за които се следва общо запазена част от 2/3 или по 1/3 за всяка от страните по делото съгласно чл. 29, ал. 1 ЗНсл.

При формирането на наследствената маса по чл. 31 ЗНсл се включват: 4/6 ид. ч. от имота в [населено място] с пазарна цена към датата на откриване на наследството 25 260 лева и извършеното от наследодателя дарение на 1/2 ид. ч. от апартамента в [населено място], [улица] на цена към посочения момент 61 090 лева, или стойността на наследствената маса възлиза на 86 350 лева. Съобразно чл. 29, ал. 1 ЗНсл разполагаеманата част от наследството, както и запазената част на ищцата от наследството на К. Н., възлизаща на 1/3 ид. ч., имат парична равностойност в размер на 28 783.33 лева.

Чистият актив от наследството на К. Н. е в размер на 25 260 лева /разликата между 86 350 лева и 61 090 лева/, като на основание чл. 5, ал. 1 ЗНсл частта на всеки един от наследниците е в размер на по 12 630 лева. Тъй като стойността на имуществото, което ищцата ще получи от чистия актив, е по-ниска от размера на запазената част, то е налице превишение- запазената част е накърнена и дарението подлежи на намаляване, като запазената част следва да бъде възстановена на ищцата. Тя е на стойност 16 153.33 лева /28 783.33 лева - 12 630 лева/, поради което дарението подлежи на намаляване с квота 16 153.33/61 090 ид. ч.

Съобразно с извършената възмездна разпоредителна сделка с дарения имот и невъзможността възстановяването да се извърши в натура, това следва да стане с присъждане на паричния еквивалент на пазарната цена на тази част към момента на възстановяването на накърнената част. Стойността на дареното имущество към настоящия момент е 331 510 лева, а припадащата се 1/2 част от тази равностойност от 165 755 лева. При възприетите части, до които дарението следва да бъде намалено- 16 153.33/61 090 ид. ч., дължимото от ответницата обезщетение е в размер на 43 828.70 лева.

Първоинстанционният съд е приел, че намалението следва да се извърши с част, която е в по-нисък размер от приетото от въззивния съд- 16 153.33/61 090 ид. ч. е по-голямо число от 25% или 25/100 ид. ч. Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищцата, поради което и предвид забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК за влошаване положението на жалбоподателя с новото решение, намалението следва да бъде извършено с приетата от първоинстанционния съд част 25% или 25/100 ид. ч., а дължимото от ответницата обезщетение, определено от въззивния съд на база актуалната пазарна цена на 1/2 ид. ч. от дарения имот, е 41 438.75 лева.

В касационната жалба жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа същото основание за допускане на касационно обжалване и твърди, че с въззивното решение положението ѝ е влошено и това поражда следните въпроси:

1. Следва ли въззивната инстанция, произнасяйки се по същество на иска, да влоши положението на жалбоподателя, при положение, че ответникът по жалбата не е подал въззивна жалба;

2. Следва ли въззивният съд да превишава диспозитивното начало, вменено му с нормата на чл. 6 ГПК.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК при неправилност на решението, ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

Съгласно съдебната практика влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение /решение № 163/09.06.2011 г. по гр. д. № 1191/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 282/28.10.2011 г. по гр. д. № 235/2011 г. на ВКС, II-ро г. о./. като Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и няма право да влошава положението на жалбоподателя /решение № 290/22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. на ВКС, IV-то г. о./. Въззивният съд не може да отрече на страната права, признати от районния съд и неоспорени от насрещната страна чрез жалба, с което да влоши положението на жалбоподателя /решение № 270/20.05.2000 г. по гр. д. № 1434/1999 г. на ВКС, IV-то г. о./.

Въззивното решене не противоречи, а съответства на тази съдебна практика.

С обжалваното пред въззивния съд решение № 124004/27.05.2019 г. по гр. д. № 53843/2014 г. първоинстанционният съд е намалил дарението на 1/2 ид. ч. от апартамента в [населено място], [улица] с 10.40%, необходими за възстановяване на запазената част на Е. Н. от наследството на П. Н., и е възстановил запазената част на Е. Н. от наследството на П. Н. в размер на 10.40% от имота, предмет на дарението.

Преценката дали с въззивното решение положението на жалбоподателката- ответница по иска, е влошено, изисква да се съпоставят определената от първоинстанционния съд част, до която дарението следва да бъде намалено, и определената от въззивния съд част. Това следва да се извърши, като се съобрази възприетият от въззивния съд начин на възстановяване на запазената част на ищцата- възмездяване с паричния еквивалент на същата, определен към момента на намаляване на дарствения акт. От приетото във въззивното производство заключение се установява, че стойността на дареното имущество към посочения момент е 331 510 лева, а припадащата се 1/2 част от тази стойност е 165 755 лева. При възприетите от първоинстанционния съд части, до които дарението следва да бъде намалено- 10.40%, дължимото на ответницата обезщетение е в размер на 17 238.52 лева /10.40% по 165 755/, а при възприетите от въззивния съд части, до които дарението следва да бъде намалено- 6 760.42/70 500 ид. ч., дължимото обезщетение е в размер на 15 894.66 лева /6 760.42/70 500 по 165 755/. От съпоставката на посочените стойности става ясно, че по-малка е частта на намалението, определена от въззивния съд, защото 6 760.42/70 500 ид. ч. е число, по-малко от 10.40%, което е равно на 7 332/70 500 ид. ч., както и 15 894.66 лева е по-малко от 17 238.52 лева. Ето защо като е намалил дарението, извършено от П. Н., до размер на 6 760.42/70 500 ид. ч. и е присъдил обезщетение в размер на 15 894.66 лева, въззивният съд е постановил решение, което е по-благоприятно за подалата въззивна жалба ответница по иска /сега касатор/, в сравнение с първоинстанционното решение. П. по този начин при възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на П. Н., въззивният съд е дал защита в обема на поисканото от жалбоподателката Р. Н. и не е нарушил забраната на чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК да се влошава положението на жалбоподателя с новото решение при липса на жалба от другата страна, нито е постановил недопустимо решение като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допускане на касационно обжалване.

С обжалваното пред въззивния съд решение № 124004/27.05.2019 г. по гр. д. № 53843/2014 г. първоинстанционният съд е намалил дарението на 1/2 ид. ч. от апартамента в [населено място], [улица] с 25%, необходими за възстановяване на запазената част на Е. Н. от наследството на К. Н., и е възстановил запазената част на ищцата от същото наследство в размер на 25% от имота, предмет на дарението.

Преценката дали с въззивното решение положението на жалбоподателката- ответница по иска, е влошено, изисква да се съпоставят определената от първоинстанционния съд част, до която дарението следва да бъде намалено, и определената от въззивния съд част. Това следва да се извърши, като се съобрази възприетият от въззивния съд начин на възстановяване на запазената част на ищцата- възмездяване с паричния еквивалент на същата, определен към момента на намаляване на дарствения акт. От приетото във въззивното производство заключение се установява, че стойността на дареното имущество към посочения момент е 331 510 лева, а припадащата се 1/2 част от тази стойност е 165 755 лева. При възприетите от първоинстанционния съд части, до които дарението следва да бъде намалено- 25% или 25/100 ид. ч., дължимото на ответницата обезщетение е в размер на 41 438.75 лева /25/100 по 165 755/, а при възприетите от въззивния съд части, до които дарението следва да бъде намалено- 16 153.33/61 090 ид. ч., дължимото обезщетение е в размер на 43 828.70 лева /16 153.33/61 090 по 165 755/. От съпоставката на посочените стойности става ясно, че по-малка е частта на намалението, определена от първоинстанционния съд. До същия извод е достигнал и въззивният съд, който, изхождайки от това положение, е съобразил липсата на въззивна жалба от ищцата, която единствено е била легитимирана да претендира увеличение на квотата на намаляване на дарението, и е приел, че положението на ответницата по иска на жалбоподател не може да се влошава от въззивния съд, който е ограничен да се произнесе по правилността на решението на първата инстанция само в рамките на въззивната жалба на ответницата, т. е., само ако констатира основание за определяне на такава квота на намалението, която да е по-малка от определената от първоинстанционния съд. Ето защо е приел в крайна сметка, че намалението на дарението от наследодателя К. Н. следва да бъде извършено с приетата от първоинстанционния съд по-малка част- 25/100 ид. ч., което е равно на 15 272.50/61 090 ид. ч., вместо с правилната по-голяма част- 16 153.33/61 090 ид. ч., и е присъдил определеното от първоинстанционния съд по-малко обезщетение в размер на 41 438.75 лева, вместо правилното по-голямо по размер обезщетение от 43 828.70 лева. П. по този начин при възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на К. Н., въззивният съд е дал защита в обема на поисканото от жалбоподателката Р. Н. и не е нарушил забраната на чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК да се влошава положението на жалбоподателя с новото решение при липса на жалба от другата страна, нито е постановил недопустимо решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.

Ответницата по касация- ищца по делото, е претендирала присъждане на разноски за водене на делото във Върховния касационен съд, но не е представила доказателства в тази насока, поради което такива не следва да ѝ се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.