Определение № 756 от 20.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 470/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Моралийски против определение № 1292 от 07.03.2012 г. по ч. гр. д. № 363/2012 г. на Варненския окръжен съд. С последното е потвърдено разпореждане № 16302 от 18.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 5670/2011 г. на Варненския районен съд, с което е разпоредено да се издаде по заявление на [фирма] въз основа на документ по чл.417 ГПК Заповед за незабавно изпълнение за солидарното осъждане на касатора и Вяра Ю. К. за левовата равностойност на 8 634.81 евро - главница по договор за банков кредит от 21.12.2005 г., и договорна и наказателна лихва в размер на левовата равностойност на 453.09 евро, съответно на 250.32 евро. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, а касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимититативно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд, постановен по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане С настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, но не прегражда по-нататъшното развитие на делото и има окончателен характер. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение