Определение № 2372 от 04.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 514/2026 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Е. Б. и А. А. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд в частите за потвърждаване на обжалваните от тях части от първоинстанционното решение, с което предявените срещу Гаранционния фонд искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на Б. А. Б. са отхвърлени за разликата над 180 000 лв. всеки.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата. Третото лице помагач С. Д. и уведомената на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция за социално подпомагане – Шумен не изразяват становище.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да намери за справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД размери на обезщетенията за неимуществени вреди от по 180 000 лв., въззивният съд е приел от правна и фактическа страна, че съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968 и константната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при причинена от деликта смърт са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, в т. ч. и получените телесни увреждания, възрастта и общественото положение на пострадалия, родствената връзка и съществувалите отношения между пострадалия и лицето, претендиращо обезщетение, специфичните за всеки отделен случай обстоятелства относно конкретното отражение на настъпилата смърт, определящи характера и интензитета на негативните изживявания и страдания, тяхната продължителност и дали същите продължават да се търпят към момента на постановяване на решението. Следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за това служат и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, явяващи се относим критерий и при определяне размера на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение, независимо че същият няма качеството на застраховател. Установената минимална работна заплата, покупателните възможности и инфлационните процеси също следва да бъдат отчетени, в съвкупност и с останалите критерии, определящи икономическата конюнктура към датата на увреждането. Конкретно е приел за установено, че към момента на произшествието пострадалият (съпруг на ищцата и баща на малолетния ищец) е бил на 43 години, съвместното съжителство с ищцата било с продължителност от 10-11 години, между тримата съществувала изключително здрава връзка – съпрузите взаимно си помагали, разчитали един на друг, а детето разчитало и получавало подкрепата на баща си. След инцидента ищците са се променили, тъгували, станали затворени, не искали да контактуват с други хора, наложило се да посещават психолог, детето изпитвало страх да се вози в автомобил, както и се страхувало да не загуби и майка си, налагало се да бъдат подпомагани финансово от своите близки, към датата на заключението на психологическата експертиза траурната реакция продължава, но не са установени признаци на психично разстройство, като поведението на ищците е подредено, съзвучно, емоциите са съответни на преминаването през траурната реакция, налице са елементи на лабилност при коментиране на преживяваното, в съдържанието на мисловния процес все още присъстват тревожни изживявания, кореспондиращи на преживяната загуба, липсват активни психологични феномени, волево са с добър контрол на подтици и импулси, интелектуално-мнестичните функции са интактни. Доколкото фигурата на бащата безспорно има своята роля във формирането и личностното развитие на детето, неговата загуба (при отчитане установените по делото присъщите на връзката баща-дете взаимоотношения) безспорно съставлява значима за детето загуба. Съдът е съобразил продължителността и съществувалите хармонични взаимоотношения в семейството, взаимната опора, подкрепа и разбирателство, внезапната загуба на съпруга/баща като изключително стресогенно събитие, причинило значими негативни изживявания на стрес, страх, безсилие и болка, най-интензивни в първите часове и дни, последвани от тъга, мъка и отчаяние, особено с оглед обстоятелствата, че и двамата ищци са били свидетели на смъртта на своя наследодател и че за детето интензитетът на болката от загубата е обусловен и от чувство за вина за инцидента. Приел е, че така определените размери на обезщетенията кореспондират на общественото възприятие за справедливост, както и на икономическия стандарт на живот към датата на ПТП, при съобразяване увеличените лимити на застрахователите обезщетения, средния годишен доход в страната за 2023 г. (10 846 лв.) и настъпилите инфлационни процеси, в т. ч. и увеличаващия се размер на МРЗ (780 лв. за 2023 г. и 1 077 лв. към момента на постановяване на решението).

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• к ак следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения принцип за справедливост; следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се т. II на ППВС № 4/1968 и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост;

• следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната, включващ развиващите се инфлационни процеси и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната;

• следва ли при постановяване на своето решение решаващият състав да преценя справедливия размер на обезвредата по чл. 52 от ЗЗД, редуцирайки размера поради обстоятелството, че ответникът по делото е специално уреденото и учредено юридическо лице Гаранционен фонд, а не търговско дружество – застраховател;

• към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?

Поставените въпроси могат съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да бъдат обобщени във въпроса относно критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По този въпрос е установена последователна практика, изразена в ППВС № 4/1968 г. и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на вредата. Определящо е наличието на връзка между съответните обстоятелства и вредата, а не само по себе си видът на обстоятелствата. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест съобразно особеностите на конкретния случай. С оглед на това допустимо е съдът по същество да не съобрази дадени обстоятелства, които, макар и обичайно значими за наличието на вреда в сходни случаи, не са налице в конкретния случай, и обратно – да съобрази обстоятелства, които, макар и да не са сред неизчерпателно посочените в постановлението, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетяване страдания. Въпрос на конкретните особености на случая е и преценката относно тежестта на установените и подлежащи на съобразяване обстоятелства, т. е. преценката на тяхното значение в рамките на общата съвкупност във всеки отделен случай.

На така установената практика изводите на въззивния съд не противоречат, доколкото съдът е съобразил установените в конкретния случай (и релевантни според установените критерии) обстоятелства и е преценил относителната им тежест за настъпването на вредата. Правилността на тази преценка по отношение на кръга и значението на съобразените от въззивния съд обстоятелства, до чието оспорване всъщност се свеждат доводите на жалбоподателя, като въпрос по съществото на спора не подлежи на проверка в настоящата фаза на касационното производство.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25а, ал. 3 НЗПП и съобразно направеното искане жалбоподателите следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

С тези мотиви съдът