Определение № 754 от 09.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1422/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. З. - И. - гражданин на ФР Германия с постоянен адрес в [населено място], представлявана от процесуален пълномощник, срещу разпореждане № 727 от 13.04.2023 г., постановено от съдията - докладчик по т. д. № 430/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото разпореждане е върната подадената от И. З. - И. частна жалба (неправилно наименована „касационна жалба“) срещу определение № 116 от 17.02.2023 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на постановеното по т. д. № 430/2022 г. решение в частта за разноските. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и за връщане на делото на въззивния съд за администриране на подадената жалба. Навеждат се оплаквания, че определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, е постановено в нарушение на чл.254, ал.2, т.6 ГПК, тъй като не съдържа точни указания относно срока за обжалване, а само препращане към реда за обжалване на постановеното по делото решение № 726 от 21.11.2022 г., с което е създадена неяснота и несигурност за страните по отношение на срока, в който е следвало да обжалват съдебния акт. Излагат се доводи, че доколкото определените от закона срокове не могат да бъдат скъсявани, дадените от въззивния съд указания за обжалване на решението в едноседмичен срок, вместо в предвидения в чл.283 ГПК едномесечен срок, са незаконосъобразни и са довели до неправилност на извода в обжалваното разпореждане, че жалбата срещу определението по чл.248 ГПК е подадена след изтичане на срока за обжалване. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба „Лено Венчърс“ ЕООД със седалище в [населено място], действащ чрез процесуален пълномощник, който изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Ответникът по частната жалба „Авангард Билд -1“ ЕООД със седалище в [населено място] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 726 от 21.11.2022 г., постановено по т. д. № 430/2022 г. на Апелативен съд - София, е оставена без разглеждане въззивната жалба на „Лено Венчърс“ ЕООД срещу решение № 260165 от 02.03.2022 г. по т. д. № 2281/2020 г. на Софийски градски съд. В решението е указано, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му. След връчване на препис от решението ответницата във въззивното производство И. З. - И. е сезирала въззивния съд с молба за присъждане по реда на чл.248 ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение, които е извършила за целите на въззивното производство. Молбата е разгледана от въззивния съд и с определение № 116 от 20.02.2023 г. е оставена без уважение като неоснователна. В определението е указано, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд „по реда, по който подлежи на обжалване постановеното решение“. Препис от определението е връчен на И. З. - И. (чрез процесуалния й представител по делото адв. Г. И. от САК) на 10.03.2023 г. На 07.04.2023 г. в регистратурата на Апелативен съд - София е постъпила жалба (наименована „касационна жаба“) от И. З. - И. срещу постановеното в производството по чл.248 ГПК определение. С обжалваното в настоящото производство разпореждане съдията - докладчик по т. д. № 430/2022 г. на Апелативен съд - София е върнал жалбата като просрочена. За да постанови разпореждането, съдията - докладчик е съобразил указанията в определението по чл.248 ГПК, че то подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване самото решение, както и указанията в решението, че то подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването - предвид обстоятелството, че има характер на определение. Поради това, след като е констатирал, че едноседмичният срок за обжалване на определението е изтекъл на 17.03.2023 г., съдията - докладчик е направил извод, че депозираната на 07.04.2023 г. жалба е подадена след изтичане на предвидения срок за обжалване. В резултат на този извод съдът е постановил разпореждане за връщане на жалбата на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното разпореждане е неправилно. В разпоредбата на чл.254, ал.2 ГПК са уредени задължителните реквизити на определението, което съдът постановява в закрито заседание. Съгласно чл.254, ал.2, т.6 ГПК, определението трябва да съдържа изрични указания дали подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Указанията по чл.254, ал.2, т.6 ГПК са законова гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба от страните, поради което следва да са точни и конкретни и да не създават неяснота относно възможността, реда и срока за обжалване на съдебния акт. Ако в резултат на непълни или неточни указания заинтересованата да обжалва страна е пропуснала възможността за обжалване на определението, тя не може да бъде санкционирана с връщане на подадената жалба като просрочена. Основателно е оплакването в частната жалба, че постановеното в производството по чл.248 ГПК определение по т. д. № 430/2022 г. на Апелативен съд - София не отговаря на изискването на чл.254, ал.2, т.6 ГПК, тъй като не съдържа ясни и конкретни указания за срока, в който може да бъде обжалвано. Указанието, че „определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда, по който подлежи на обжалване постановеното решение“, не информира страните в какъв срок може да бъде обжалвано определението. В отклонение от общото правило на чл.283 ГПК, че решенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването, в постановеното по делото решение съдът е определил едноседмичен срок за обжалване, без да характеризира решението като определение (каквото виждане е изразено в мотивите към обжалваното разпореждане). При тези обстоятелства липсата на ясни указания в определението по чл.248 ГПК относно срока за неговото обжалване е създала неяснота у частната жалбоподателка относно срока за упражняване на правото на частна жалба по чл.248, ал.3 ГПК. В резултат на пропуска на съда да съобрази акта си с изискването на чл.254, ал.2, т.6 ГПК жалбоподателката е пропуснала срока, в който според преценката на съдията - докладчик от Апелативен съд - София е следвало да бъде подадена върнатата впоследствие жалба. Предвид изложеното, съставът на ВКС приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на Апелативен съд - София за администриране на неправилно върнатата частна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,