Определение № 225 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1547/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Р. С. против решение № 285 от 21.12.2020 г. по гр.д. № 463/2020 г. на Смолянски окръжен съд. Ответникът по касация – ЗД „Евроинс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Св. М. е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С., чрез пълномощника си – адв. В. О., е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочила е, че съдът се е произнесъл в противоречие със заължителна практика относно задължението да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди. Направено е и кратко оплакване, че било налице противоречие между даденото от съда разрешение за приложение принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Изложени са общи съображения за неправилност на акта, като е направено оплакване, че съдът вложил различно съдържание в понятието справедливост и по този начин се отклонил от даденото с т.11 на ППВС № 4//68 г. разбиране и тълкуване на чл.52 ЗЗД. Направени са и общи и кратки оплаквания, изведени от несъобразяване, според касатора С., на установените травматични увреждания. Не била съобразена още икономическата обстановка и застрахователните лимити. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, касаторът С. не е формулирала определен конкретен правен въпрос. Доколкото общо е твърдяла, че съставът не бил обсъдил всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, то за да се изведе от това твърдение релевантен правен въпрос, страната следва конкретно да посочи кои доказателства съдът не е обсъдил и как тяхното обсъждане се отразява на постановения краен резултат. Дори и да се счете, че оплакването за неправилност на акта, поради несъобразяване на съда с установеното по спора и обществените условия съставлява такава конкретизация, то се налага извод за това, че съдържателно подобен въпрос се основава на фактически неверни твърдения. В случая, съдът изключително подробно е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е изброил именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПВС №4/68г. и съответно ги е разгледал с оглед събрания по делото доказателствен материал. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довода на касатора за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Още повече, че съдът е взел предвид и изрично е мотивирал правните си изводи както за съобразяване на лимитите на застрахователните обезщетения, така и за икономическата конюнктура, а по отношение на травматичните увреждания мотивите му са изведени от изслушаната медицинска експертиза и свидетелските показания. Следователно, така общо формулираното съдържа оплакване на касатора несъобразено с мотивите на въззивния съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Следователно, к асаторът не е развила релевантни доводи по поддържаното от нея основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на ответната страна следва да бъде присъдени, направените, поискани и установени разноски в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение