Определение № 60812 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Стомана Индъстри“ АД, чрез адвокат Х. И., срещу въззивно решение № 256/24.11.2020 г., постановено от Пернишки окръжен съд по в.гр.д. № 472/2020 г. в частта, с която исковете на А. П. Ч. са уважени. Въззивният Пернишки окръжен съд, като изменил частично решението на първостепенния Пернишки окръжен съд, осъдил “Стомана Индъстри“ АД да заплати на А. П. Ч. обезщетения за причинени й вреди, претърпени в следствие на професионални заболяваня, както следва: 15 000 лв. неимуществени вреди от професионално заболяване „неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2018 г. до окончателното издължаване; 18 000 лв. неимуществени вреди от професионално заболяване „вибрационна болест втори стадий” за периода 05.07.2018 г. – 01.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 22.01.2019 г. до окончателното издължаване; 8878 лв. (2256 + 12 х 551,86 лв.), представляващи разликата между действителното брутно трудово възнаграждение, получавано на длъжност „машинист на кран” и брутното възнаграждение, получавано на длъжност „обслужващ работник в промишленото производство”, за периода 21.03.2015 г. – 01.11.2020 г., като промяната на длъжността е поради двете професионални заболявания - „двустранен неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване” и “неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване“, ведно с лихва за забава. Съдът, също така, се произнесъл по исковете на Ч. за заплащане на 2 790 лв. – разходи за закупуване на лекарства за лечение на професионално заболяване “неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване“ за периода 05.07.2018 г. – 01.11.2020 г., като присъдил обезщетение от 700 лв.; за заплащане на сумата от 2790 лв. – разходи за закупуване на лекарства за лечение на професионално заболяване “вибрационна болест – втори стадий“ за периода 05.07.2018 г. – 01.11.2020 г., като присъдил 2291,37 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2018 г. до окончателното издължване; за заплащане на обезщетение в размер на 1105,85 лв.. - разликата между действителното брутно трудово възнаграждение, получавано преди излизането в отпуск по болест поради двете професионални заболявания и обезщетението, получавано през времето на отпуска по болест, за периода 27.08.2014 г. до 21.03.2015 г., като го е уважил изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2014 г. до окончателното издължаване. Въззивното решение е постановено по множество обективно съединени искове, които са граждански, оценяеми. В частта относно исковете с цена до 5000 лв. то е окончателно, на осн. чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК. В тази част следва да бъде върната касационната жалба, а образуваното по нея производтво пред ВКС – прекратено. Касационната жалба е допустима в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което “Стомана Индъстри“ АД е осъдено да заплати на А. П. Ч. сумата от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2018 г. до окончателното издължаване; сумата от 18 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от професионално заболяване „вибрационна болест втори стадий” за периода 05.07.2018 г. – 01.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 22.01.2019 г. до окончателното издължаване; 8878 лв. (2256 + 12 х 551,86 лв.), представляващи разликата между действителното брутно трудово възнаграждение, получавано на длъжност „машинист на кран” и брутното възнаграждение, получавано на длъжност „обслужващ работник в промишленото производство”, за периода 21.03.2015 г. – 01.11.2020 г. поради двете професионални заболявания – „двустранен неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване” и “неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване“, ведно с лихва за забава, както и в частта относно съдебноделоводните разноски. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна А. П. Ч., чрез адвокат Л. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност поддържа съображения за неоснователност на касационната жалба. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пернишки окръжен съд, за да се произнесе, приел за установено, че ищцата А. Чупетлековска е работила по трудово правоотношение с ответника “Стомана Индъстри“ АД на длъжност “кранист“ в продължение на над 19 г. С ЕР № 0321/08.04.2015 г. на ТЕЛК е установено професионално заболяване “вибрационна болест – втора степен“, 46 % трайно намалена трудоспособност, впоследствие променена на 50 % с решение на НЕЛК за срок от две години – до 01.04.2017 г., без данни за влизане в сила на решението на НЕЛК. С ЕР № 0709/08.07.2016 г., е установено второ професионално заболяване “неврит на слуховите нерви със загуба на слуха за ляво ухо 50 ДБ и за дясно ухо – 48 ДБ, степен средна на тежко чуване“, 59 % трайно намалена трудоспособност, което е отменено с ЕР на НЕЛК № 0824/14.07.2017 г. С последващо ЕР № 1440/30.11.2017 г. на ТЕЛК са установени професионални заболявания “вибрационна болест – втора степен“ и “неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“, обуславящи 59 % трайна неработоспособност. В същото поотделно е посочено, че “вибрационна болест – втора степен“ обуславя 40% трайна неработоспособност, а “неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“ – 35 % трайна неработоспособност. Съдът е приел, че това решение на ТЕЛК не е влязло в сила на датата, посочена върху същото – 15.12.2017 г., а в по-късен момент – 22.01.2019 г. Това е така, защото работодателят го е обжалвал, потвърдено е от НЕЛК с ЕР № 0868/05.07.2018 г., което пък е връчено на “Стомана Индъстри“ АД на 07.01.2019 г.; не е установено по делото същото да е обжалвано от осигурителя. Съдът изложил съображения, че доводите на работодателя, че това решение на НЕЛК не било влязло в сила, защото не било съобщено на останалите субекти, посочени в чл. 112 ЗЗ, както и на другите работодатели, при които ищцата е работила, са неоснователни; релевираното възражение по същество представлява упражняване на чужди права, без да са налице предпоставките за това. Посочил, че влязлото в сила решение на органите на медицинската експертиза е задължително за работодателя – ответник по иска, същото установява наличието на причинна връзка между работата на ищцата и констатираните професионални заболявания. Отхвърлил възражението за погасяване на вземанията по давност, като приел, че началният момент, от който започва да тече срока по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ, е 22.01.2019 г., а исковата молба е подадена на 16.06.2019 г. Посочил, че е налице причинна връзка между констатираното влошаване на професионалното заболяване и работната среда, след като съществува влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК, с което е признат професионалния характер на заболяването. Въз основа на съдебни експертизи и свидетелския показания, съдът установил реално търпените неудобства, болки и страдания от ищцата – намаляване на слуха в двете уши, силен променлив субективен шум двустранно, намалена разбираемост на речта, нарушена комуникативност, вестибуларни нарушения; изразен съдов спазъм, който има периоди на агония, болки по дължината на гръбнака и крайниците, скованост, изтръпване, парене, отток, постоянна болка с костноставен мускулен характер. Проблемите със слуха влияят негативно на социалните контакти, които са сведени до минимум; Ч. често не може да спи нощем от болки в ръцете, краката и пръстите. Медикаментозното и рехабилитационното лечение не могат да задържат прогресията на състоянието в резултат на вибрационната болест, заболяването е прогресиращо, независимо от провежданото лечение. При тази фактическа обстановка въззивният съд приел, че на ищцата се дължи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на двете професионални заболявания, като при определяне на размера му съобразил възрастта на ищцата, степента на засягане на здравето й, начинът, по който заболяването се отразява на живота й, прогнозите за развитие на болестта, търпените болки и неудобства. По отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение на ищцата, получавано за длъжността “кранист“ и получаваното брутно възнаграждение за длъжността “обслужващ работник – промишлено производство“, съдът приел, че ищцата е трудоустроена на длъжност с по-ниско възнаграждение, считано от 15.04.2015 г. Присъдил разликата във възнагражденията за исковия период. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност. Въпросите във връзка с въззивното решение, което е влязло в сила като необжалваемо, са неотносими към предмета на касационното производство, а именно: доказани ли са и допустимо и законосъобразно ли са присъдени хипотетични имуществени вреди за хипотетични размери за разходи за лекарства, които според съда са установими. Счита, че решението не е съобразено с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като твърди противоречие с ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и ППВС № 4/1968 г., евентуално, че въпросът от значение за развитието на правото. Съдът намира, че не е налице поддържаното противоречие, а и оплакването на касатора, вкл. обосновката по поставения въпро,с е формалистично и немотивирано - въззивният съд не бил направил анализ на всички правнознзачими факти, а кои са те не е ясно. Подобно оплакване не отговаря нито на критериите по чл. 281 ГПК, нито по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се твърди наличие на основание за промяна в наложилото се в практиката тълкуване на чл. 52 ЗЗД, за да е налице и основание за промяна или осъвременяване на същата чрез допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и даване на ново/осъвременено тълкуване по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът е поставил въпроса дали е допустимо и законосъобразно да се присъди ежемесечно обезщетение за бъдещи имуществени вреди за периода 01.11.2019 г. – 01.11.2020 г. след като същото не е изрично заявено от ищцата с исковата молба. Правният въпрос следва да се раздели на две части – допустимо ли е произнасяне извън предмета на спора и допустимо ли е присъждане на обезщетение за бъдещи вреди. Те имат отношение към решението на въззивния съд, с което работодателят е осъден да заплати разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищцата за заеманата преди длъжност и новата, след трудоустрояването, за времето от 01.11.2019 г. – 01.11.2020 г. Въпросите са неотносими към постановения резултат, въпреки известната неяснота в мотивите на въззивната инстанция – посоченият период е част от целия: от 21.03.2015 г. до 01.11.2020 г., като към датата на подаване на исковата молба той не е изтекъл изцяло, но това е станало във въззивното производство и е взето предвид от съда, както го задължава чл. 235, ал. 3 ГПК. Към датата на предявяване на исковата молба за част от периода вземането е било „бъдещо“, но не е такова при произнасянето на второстепенния Пернишки окръжен съд. Отделно, няма никакво съмнение, а и съществува многобройна и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС, в които е разяснено, че по естеството си обезщетението за периода на вече настъпилите вреди до постановяване на съдебното решение, както и тези, които със сигурност ще настъпят в бъдеще време, касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност. Следователно, не става реч за евентуален бъдещ правен спор. Периодичното обезщетение, включително и за следващ влизане в сила решението период, се дължат до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му. Поставени са и правни въпроси във връзка с експертното решение за установяване на професионално заболяване: работодателят ли следва да доказва, че то е породило действие, или ищцата следва да докаже, че експертното решение е влязло в сила при главно и пълно доказване и спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица на издаденото експертно решение и как, посредством какви обстоятелства и доказателства, се удостоверява, че експертното решение е породило действие; как влиза в сила и поражда правно действие – спрямо всички заинтересовани лица в административното производство по установяване на професионално заболяване общо, или спрямо всяко заинтересовано лице, в това число и работодател /осигурител/ поотделно; влязло ли е в сила решението на ТЕЛК/НЕЛК, ако то не е връчено на всички заинтересовани по административното производство лица по предвидения за това ред; възражението на работодателя, упражнено в хода на процеса, съставлява ли упражняване на чужди права, доколкото административният акт влиза в сила спрямо всички заинтересовани лица. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси. Въззивният съд не е разместил тежестта на доказване, нито е възложил на работодателя – ответник да установява съществуването на решение на ТЕЛК, нито, че същото е влязло в сила и го обвързва. Изводът за наличие на влязло в сила решение е направил при проверка на медицинското досие, водено във връзка с ЕР № 1440/30.11.2017 г. - липсата на жалби от други обвързани субекти, наличие на жалба от „Стомана Индъстри“ АД, решение по нея на НЕЛК и датата, когато последното е връчено на жалбоподателя. Възраженията на работодателя са всъщност за това, че други правни субекти не са упражнили правото на жалба, защото са евентуално нарушени правата им – решението на ТЕЛК евентуално не им е съобщено, а това възражение е вече действие в защита на чужди права, а и верността му подлежи на установяване от работодателя. Въпроса дали експертното решение № 0868/05.07.2018 г. на НЕЛК установява ексцес от професионално заболяване “вибрационна болест втори стадий“ няма как да се преценява при предварителната селекция на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. По съществото си питането не е такова по см. чл. 280, ал. 1 ГПК (така и разясненията в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Казаното се отнася и до въпроса погасени ли са исковите претенции по давност, отговор на който би могъл да се даде само с решение по съществото на спора. Във връзка с изводите на въззивния съд, че исковете са предявени в срока по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ е направено формално оплакване за неправилност – касаторът счита, решението е неправилно, защото исковете те са погасени по давност, което дори не е касационен довод по см. чл. 281 ГПК. Несъгласието с извода на въззивния съд не може и да обоснове и допускане на касационно обжалване, нито представлява обосновка по чл. 281, ал. 1-2 ГПК. По въпроса как се определя размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на имуществените вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, се поддържа противоречие на въззивното решение с т. 5 на ППВС № 4/68 г. Въпросът е от значение за постановения резултат, но не е ясно защо, според касатор, въззивният съд неточно е приложил закона, като не се е съобразил с разясненията на ППВС, а те са, че в трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер. Ако, според касатора, съдът е пропуснал да включи такава добавка, то това би влошило неговото положение, а ако твърди, че е включена друг вид добавка, е следвало да го изясни – изобщо липсва подобно оплакване в касационната жалба, няма го въведено и в изложението. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос. Казаното се отнася и до следващия: кои възнаграждения и елементи на доход, получени от ищцата, са със сигурен и постоянен характер на изплащане, при формиране на обезщетението за имуществени вреди от професионално заболяване. Въпросът длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, съгласно чл. 271, чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, е от значение за всяко исково производство и се явява включен в предмета на спора. Не се установява поддържаното противоречие с решение № 283/14.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1609/2014 г., IV г.о. и решение № 40/04.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4297/2014 г., IV г.о. Въззивният съд, при точно приложение на закона и съобразяване със съдебната практика, вкл. и цитираната в изложението, е преценил всички релевантни доводи и възражения, като е взел становище по тях и се е аргументирал за възприетото решение. Въззивният съд е направил собствена преценка на данните по делото, изградил е свои фактически и правни изводи и е мотивирал в достатъчна степен съдебния си акт. Следващият поставен въпрос в изложението към касационната жалба - следва ли съдът, независимо дали приема или не експертно заключение по делото, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, отново не е ясно във връзка с кое конкретно оплакване за неправилност на страната се свързва. Възражения срещу компетентността на експертите не е правена нито при назначаването им от първостепенния съд, нито при изслушването им и приемане на заключенията. Въззивният съд е приел за компетентно изготвени експертните заключения, след като ги е обсъдил и ценил. В тях не се съдържат противоречия, нито касаторът твърди непълноти, а и напълно кореспондират с другите доказателства по делото. Не се установяват, а и сам касаторът не твърди неяснота и необоснованост на заключенията. Съдът ги е преценил поотделно, както и ведно с всички доказателства по делото. Не се установява и поддържаното противоречие с решение № 224/01.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 612/2018 г., III г.о. и решение № 108/16.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1814/2009 г., IV г.о.; Не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – несъгласието на страната с решението на въззивния съд не го прави неправилно. Няма никакви основания настоящият състав да приеме, при цялостния анализ на съдебния акт, че той се явява очевидно неправилен. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 2 500 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът