Определение № 1893 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 962/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Софтранс ауто“ ЕООД, подадена чрез адв. Н. Н., срещу определение № 3275 от 18.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 3374/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 29.05.2024 г. по гр.д. № 11886/2023 г. по описа на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.232 ГПК. Частният жалбоподател, ответник в първоинстанционното производство, твърди, че атакуваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, тъй като процесуалният представител на ищеца нямал изрично право да оттегля двата субективно съединени иска. Искането в частната жалба е за обезсилване или отмяна на определението, с което е потвърдено прекратяването на производството по делото и за връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба я оспорва. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК се поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2 ГПК. Формулиран е процесуалноправният въпрос: каква следва да бъде формата на упълномощаване за оттегляне на исковете по чл.232 ГПК, когато с една искова молба са съединени няколко иска – дали пълномощното следва да съдържа общо право за оттегляне или е необходимо овластяване за всеки един от исковете. Твърди се необходимост от отговор по този въпрос, който е от значение за точното приложение на чл.232 ГПК и за развитието на правото. Частната касационна жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против преграждащо въззивно определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният съд приел следното: Първоинстационното производство е образувано по предявен от В. И. С. срещу „Софтранс Ауто“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС и по предявен срещу „Ексеневекс“ ЕООД установителен иск за право на собственост на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Преди даване на ход на първото по делото открито съдебно заседание на 29.05.2024 г. Софийски градски съд приел, че представената от адв. А., действащ като процесуален представител на ищеца, молба на основание чл. 232 ГПК за оттегляне на исковата молба е основателна и е прекратил производството по делото. Въззивният съд посочил, че адв.А. разполага с изрично предоставени права да извършва всякакви разпореждания с предмета на делото, включително да оттегля предявените искове. По тези съображения потвърдил първоинстанционното определение. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на частната касационна жалба, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускането й до касационен контрол. На първо място: липсват пороци, които да водят до нищожност или недопустимост на обжалваното определение. То е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, от законен състав, в писмена форма, а волята на съда е ясна и разбираема. Съдът се е произнесъл в съответствие с подадената жалба. На следващо място: не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение. От мотивите на въззивното определение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. Липсва основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол по поставения процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният правен въпрос във връзка с представителната власт на адвоката, упълномощен от ищеца, не може да обуслови нуждата от допускане на касационно обжалване. Пълномощниците на страните в гражданския процес се легитимират чрез представяне на пълномощно, съдържащо реквизитите по чл. 33 ГПК. По делото има представено адвокатско пълномощно за процесуално представителство на В. С. от адв.С. А., с предоставени права по чл.34, ал.3 ГПК да се разпорежда с предмета на делото. Когато между упълномощен и упълномощител няма спор относно наличието на упълномощителна сделка или относно предмета и обема на представителната власт, трета страна не може да оспорва наличието на представителна власт като черпи права за себе си. Следователно въпросът не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение