Определение № 4566 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3316/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. С. М., с адрес в [населено място], чрез адв. Е. К., против решение № 113 от 11 юни 2025 г., постановено по в.гр.д. № 48/2025 г. по описа на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 1266 от 22 ноември 2024 г., постановено по гр.д. № 1592/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от М. срещу В. И. И. и С. И. И. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отменяне на дарението, обективирано в н.а. № 101, том ІІІ, рег. № 4271, дело № 440/2014 г. на нотариус Д. С. с рег. № 192 на НК, за следния недвижим имот: първи етаж от жилищна страда, находяща се в [населено място], [улица] [улица], съставляващ самостоятелен обект с площ от 87 кв.м., подробно индивидуализиран, ведно с избено помещение и съответните ид.ч. от сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е порочно и явно немотивирано. Въззивният съд приел, без да има доказателства за това, че жалбоподателката е напуснала по своя воля имота, който е дарила, а не е била изгонена от него. Освен това съдът не кредитирал показанията на св. Т., тъй като живеел на семейни начала с жалбоподателката и бил заинтересован от изхода на делото, а същевременно кредитирал показанията на св. Г., която живеела на семейни начала със син на касаторката. Съдът преценил, че М. може да се издържа, тъй като се занимавала с гадателска дейност, за което получавала пари, а освен това можела да дава под аренда две ниви. Не бил изследван обаче въпросът дали тези ниви можело да се обработват и каква би била стойността на арендата. Не било отчетено, че жалбоподателката е претърпяла мозъчен инсулт, който предпоставял 100 % невъзможност да продължи да работи. По делото било установено, че ответниците са в добро здраве и работоспособна възраст и било абсолютно нелогично изведнъж да се окажат без средства за издръжка. Освен това от справка от службата по вписвания ставало ясно, че ответникът И. придобил от трето лице имот срещу задължение за издръжка и гледане, следователно е разполагал със средства и е могъл да издържа майка си. Непредоставянето на поисканата от дарителката издръжка в доказано необходимата сума пораждало за М. правото да поиска отмяната на договора за дарение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. В самостоятелни отговори на касационната жалба ответниците С. И. И., чрез адв. К. С., и В. И. И., чрез адв. А. К., излагат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочат доводи за неоснователност на жалбата по същество. Не е спорно между страните, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101 от 26.11.2014 г., том III, рег. № 4271, дело № 440/2014 г. по описа на нотариус с рег. № 192, М. М. дарила на С. И. и В. И. недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ 87 кв. м., ведно с избено помещение с площ 12,25 кв. м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата. Освен това М. е дарила само на сина си С. И. собствените си 90,27 кв.м. ид.ч. от дворното място. С покана от 03.06.2022 г. М. е уведомила В. И., че не разполага със средства да се издържа, налага се да живее на квартира, тъй като ответникът не я допуска до жилището, поради което е посочила сметка, по която да й се предостави издръжка 600 лева месечно. Покана с идентично съдържание е изпратена и на ответника С. И. на 30.06.2022 г. Няма данни за момента на връчване на поканите, но това не се оспорва между страните. По делото се установява, че ищцата, наред с И. И. и ЕТ „Елит Инвест 2003 – Д. И.“ са осъдени да солидарно да заплатят на „ПроКредит Б. България“ АД сумата от 23266,11 лева – непогасена главница, както и лихви върху главницата. От писмо от 22.06.2023 г. от Агенция за социално подпомагане се установява, че ищцата е лице с увреждане съгласно експертно решение на ТЕЛК, въз основа на което й е отпусната месечна финансова подкрепа първоначално в размер на 28,91 лева, а след това в размер на 35,28 лева. Съгласно приетата по делото медицинска експертиза М. страда от редица заболявания, част от които повишават риска от сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти; към момента на съставяне на заключението е прието, че тя е в задоволително общо здравословно състояние. Дадени са разяснения за необходимостта от специален хранителен режим за захарния диабет и от помощни средства при придвижване за артрозната болест. Представена е епикриза за престой на ищцата през периода 19-24.02.2025 г. в болница в [населено място] с поставена диагноза „исхемичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт“. Предписан е прием на лекарства след изписването й от болницата. Приета е и счетоводна експертиза, от която се установяват разходите на ищцата за наем, комунални услуги, телефон и лекарства. По делото се установява още, че с договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт от 23.03.2009 г., М. е придобила нива с площ от 9,498 дка, трета категория при неполивни условия и нива с площ от 10,001 дка, трета категория при неполивни условия, находящи се в [община]. Съгласно служебно извършена справка от съда в регистър БУЛСТАТ М. е председател на сдружение „Асоциация Феномени-М. С.“ и ежегодно заплаща членски внос. Същата освен това рекламира извършваната от нея ясновидска дейност в социалната мрежа „Фейсбук“. По делото са представени доказателства, че през 2023 г. и 2024 г. ищцата многократно е получавала суми от различни физически лица без посочени основания или с основания „паричен превод“, „семейна подкрепа“, „подарък“ и др. В същия период лицето, с което М. живее на семейни начала – Т. Т., е получило от различни физически лица парични преводи на обща стойност 13946,10 лева. При тези данни съдът е приел, че ищцата е реализирала някакви доходи безвъзмездно и те са били за посрещане на нуждите от набавяне на лекарства, храна и заплащане на комунални сметки, като е счел за ирелевантни възраженията, че някои от сумите са предмет на дарения от трети лица. По делото са разпитани свидетели. Св. П. сочи, че е предал на ищцата пари посредством „Изипей“ АД след завеждане на исковата молба; твърдението, че преди пет-шест години М. е работила, защото е имала офис, а сега не работи, тъй като не е виждал офис в А., съдът е приел за предположение и не е кредитирал. Свидетелят е посочил и че щом синовете на М. са работели преди 5-6 години, то значи работят и сега; в тази част показанията не са кредитирани от съда, който е приел, че същите не почиват на непосредствени впечатления, а на предположения. За недостоверно е прието изложеното, че се наложило свидетелят да пътува от Б. до В., за да заведе ищцата на лекар, при положение че тя живее с друго лице. Св. Т., чиито показанията са ценени при условията на чл. 172 ГПК, споделя, че М. страдала от здравословни проблеми, които наложили дългосрочното й завръщане в Република България. Получавала пенсия. От момента на напускане на обитавания от нея процесен имот тя заживяла съвместно със свидетеля на друго място. За изолирани са приети показанията на свидетеля в частта, в която са изложени сведения, че ответникът В. И. изхвърлил лични вещи на ищцата и заедно с другия ответник възпрепятствал достъпа й до процесния имот, както и че М. живее, като взема заеми, няма офис и не работи като гадателка. От показанията на св. И., съобразени при условията на чл. 172 ГПК, и тези на св. Г., съдът е установил, че ищцата напуснала дома си около 2018 г. и заживяла на съпружески начала със св. Т., като взела със себе си домашни вещи, а свидетелката й е помогнала да изнесат багажа; в процесния имот ищцата е живяла сама, като ползвала освен него и офис за извършване на гадателска дейност; когато съпругът й дошъл, помолила свидетелката и сина си И. да го вземат, тъй като не искала да живеят съвместно; бащата на ответниците живял при тях доста време и посегнал на живота си, като разбрал за връзката на ищцата и Т. и оттогава станал разломът между майката и синовете й. Св. И. също сочи като причина за напускането на процесния имот връзката на ищцата с друг мъж; тя живеела на квартира с него и продължавала да се занимава с гадателство; след като напуснала процесния имот, продължила да идва, за да си ползва офисите, а впоследствие имала офис в новата квартира. От правна страна съдът най-напред е изяснил същността на договора за дарение, като е посочил, че срещу полученото от дарителя дареният има моралното задължение за признателност, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Последното има за предмет периодично, ежемесечно плащане на определена парична сума, като е допустимо да е в натура при съгласието на правоимащото лице. Нуждаещият се следва да е в обектива невъзможност да полага труд, срещу който да придобива средства за живот, както и да не може да се издържа от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките за реализиране на това право са трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него до дарения и отказ на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. В случая ищцата е поканила ответниците да й предоставят издръжка в размер от по 600 лева за закупуване на храна и на лекарства. Те са й отказали парична издръжка, като са предложили да престират издръжка в натура, ако дарителката се върне в имота, в който има осигурена самостоятелна стая и сервизни помещения. По спорния въпрос имала ли е ищцата нужда от издръжка, въззивният съд е отчел нейната възраст и придружаващи заболявания, настъпилия исхемичен мозъчен инсулт, довел до проявлението на дискоординационен синдром, както и данните от счетоводната експертиза. Съдът е съобразил данните на НСИ за второто тримесечие на 2024 г., според които ежемесечният разход за храна и безалкохолни напитки е в размер на 273,29 лева. Въззивният съд е изключил от ежемесечно необходимите средства за издръжка перото за наем, тъй като и двамата ответници са заявили готовност да осигурят условия за живот на М. в дареното жилище, а тя го е напуснала сама. Дори да се приеме обратното, според съда следва да се отчете, че доколкото ищцата живее в наетия имот заедно с трето лице, тя би дължала наем и консумативи в размер на Ѕ от сумата. Съдът е редуцирал перото за ползване на мобилен телефон поради възможността да се премине на по-скромен абонаментен план. Разходите за здравеопазване са зачетени в установения действителен размер, включително предвид липсата на доказателства, че е налице увеличение на необходимите медикаменти заради получения в хода на производството инсулт. При тези съображения е прието, че действителният размер на необходимата месечна издръжка на М. възлиза на сумата от 673,23 лева (в евентуалност с признаване на половината от сумата за наем и консумативи – 936,83 лева). За да определи какви месечните средства дарителката има на свое разположение, съдът е съобразил, че тя притежава две ниви, от които би могла да реализира доходи чрез отдаването им под наем, аренда или би могла да се разпореди с тях. Освен това са взети предвид сумите, получени в периода 01.01.2023 г.-31.07.2024 г. чрез парични преводи към М., както и тези, получени в същия период от лицето Т., с когото живеят на семейни начала в едно домакинство. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извода, че посочените суми в размер на 13946,10 лева представляват приходите на М. от извършената от нея гадателска дейност. Към тях е прибавена и месечната финансова помощ в размер на 35,28 лева, заплащана от ДСП – В. за периода 01.01.2023 г.-31.07.2024 г. Следователно доказаните доходи на ищцата за изследвания период са общо 18314,17 лева, а средният им месечен размер е 963,90 лева, който надхвърля размера на необходимата месечна издръжка. В заключение съдът е приел, че ищцата не е изпаднала в състояние на трайна нужда и липсва трайна невъзможност да се издържа, поради което искът е приет за неоснователен. Поддържаните основания за допускане на касационното обжалване не се обосновават. Първият поставен в изложението към касационната жалба въпрос е може ли от наличието на определени земеделски имоти да бъде направен извод, че тези имоти могат да носят доходи на собственика си, без да бъде изследван въпросът дали в мястото, където са те, се обработват земи, има на кого да бъдат отдадени и каква би била арендната цена с оглед преценка на дела й в издръжката на собственика. Така формулиран, въпросът е относим към изясняване на фактическата обстановка по делото и предполага преценка на събраните доказателства, както и на обосноваността на изводите на въззивния съд. Тъй като тези обстоятелства са извън предмета на производството по чл. 288 ГПК, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Независимо от това следва да се посочи и че въпросът е ирелевантен за решаващите изводи на съда. За да приеме, че ищцата разполага с доходи, които надхвърлят необходимата й издръжка, въззивният състав се е позовал на събраните по делото доказателства относно получените от нея парични преводи и помощи, без да включва в тях евентуални наемни или арендни плащания от притежаваните ниви. Следователно отговорът на въпроса не би се отразил на изхода по делото. Вторият въпрос, уточнен от настоящия състав, е относно момента, към който се определя нуждата от издръжка на дарения, доколко е трайна тази нужда и следва ли съдът да отчете новонастъпило обстоятелство за претърпени заболявания, които предпоставят 100 % нетрудоспособност. По въпроса следва най-напред да се посочи, че съгласно установената практика на ВКС нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото (в този смисъл решение № 473 по гр.д. № 263/2011 г., IV г.о., и решение № 186 по гр.д. № 5147/2016 г., IV г.о.). Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Самата нужда от издръжка съдът установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци, определени в цифрова величина, и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта следва да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като се съобрази от какви пера е формирана тя и да се отнесе към специфичните нужди на дарителя. Следва да се прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани, вкл. трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Въззивното решение е постановено в съответствие с изложените в съдебната практика съображения. Съдът е изследвал нуждите на ищцата от издръжка съобразно събраните по делото данни за извършените от нея разходи и публично достъпната статистическа информация за ежемесечните разходи на едно лице. Относно релевантния момент, към който следва да се направи преценката, е необходимо да се уточни следното: макар да липсват доказателства за датата на връчване на ответниците на поканите, с които ищцата ги е уведомила за претендираната издръжка, от изпратените отговори се установява, че ответникът В. И. е узнал за поканата най-късно на 10.06.2022 г., а ответникът С. И. – на 05.07.2022 г. Следователно съдът е преценил нуждите на ищцата въз основа на информация за един продължителен период от време след узнаването на поканите. Въззивният съд е направил обстоен анализ на здравословното състояние на ищцата, като въз основа на заключението на медицинската експертиза е възприет извод, че М. не се нуждае от специфично лечение или помощни средства, обуславящи издръжка в по-висок размер. Взето е предвид и новонастъпилото обстоятелство – прекаран инсулт, във връзка с което следва да се посочи, че не са представени данни за настъпила 100 % нетрудоспособност на ищцата като последица от този инсулт, което обстоятелство следва да се установи по надлежния ред с решение на ТЕЛК. Като обобщение, съдът е съобразил всички относими факти и доказателства към релевантния за това момент, за да стигне до заключението, че нуждата от издръжка на ищцата не е доказана. Затова касационно обжалване по въпроса не следва да се допуска. На последно място в изложението към касационната жалба се твърди, че решението е явно немотивирано и се сочи основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Такъв порок обаче не е посочен в цитираната разпоредба, в която изчерпателно са изброени вероятна нищожност или недопустимост, както и очевидна неправилност като пороци на решението, при които то се допуска до касационно обжалване независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. То е постановено в писмен вид от съд в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт, подписано е и изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание Решението е постановено по редовна искова молба и по предявения иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. При проверка на акта не се констатира и очевидна неправилност, която е квалифицирана форма на неправилност и предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Доводите на касатора за явна немотивираност на решението не са относими към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева (408,58 евро) на ответника С. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева (408,58 евро) на адв. А. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,