Определение № 60360 от 19.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3695/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. Б. и В. В. Б. срещу въззивно решение № 202 от 01.06.2021 г. по в.гр.д.№ 283 от 2021 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 8610 от 31.12.2020 г. по гр.д.№ 1987 от 2019 г. на Петричкия районен съд за уважаване на предявените от З. С. Л., Ц. С. Ч., Н. Б. С., С. Б. Ч. и Д. Б. Ч. срещу М. С. Б. и В. В. Б. искове за признаване право на собственост на ищците върху ид.ч. /1/4 ид.ч. за З. С. Л., 1/8 ид.ч. за Ц. С. Ч., 1/8 ид.ч. за Н. Б. С., 1/8 ид.ч. за С. Б. Ч. и 1/8 ид.ч. за Д. Б. Ч./ от следния недвижим имот: нива с площ от 0,916 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“Б. М.-О.“, представляваща поземлен имот № ......по плана за земеразделяне на землището на [населено място] и имот с идентификатор ...........по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на М. С. Б. констативен нотариален акт за собственост № ........от 06.08.2012 г. за частите, притежавани от ищците.

Касаторите твърдят, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдят противоречие на решението с посочена практика на ВКС /решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1321 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, решение № 210 от 08.10.2008 г. по гр.д.№ 4971 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 20 от 09.02.2017 г. по гр.д.№ 2885 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 641 от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 858 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 100 от 20.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 4031 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 5 от 11.05.2020 г. по гр.д.№ 1241 от 2019 г. на ВКС, ППВС № 1 от 13.07.1953 г., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр.д.№ 11084 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 259 от 18.05.2018 г. по гр.д.№ 4116 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 132 от 31.10.2018 г. по гр.д.№ 4116 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1321 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 422 от 04.07.2016 г. по гр.д.№ 2113 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 87 от 04.09.1958 г. по гр.д.№ 55 от 1958 г. на ВС, определение № 253 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 217 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 218 от 16.10.2019 г. по гр.д.№ 433 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, релевантни за спора, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля ?

2. Длъжен ли е въззивният съд да направи преценка на свидетелските показания, които се разминават помежду си ?

3. Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страните и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно релевантни обстоятелства; задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните, като изложи изводи по отношение на тях и съображения защо дава вяра на едни и игнорира или отхвърля други ?

4. Задължен ли е съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка ?

5. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите ?

Освен това считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:

6. При предявявяне на установителен иск може ли съдът да приеме писмени доказателства след приемане на доклада по делото, без доказателствено искане за това ?

В писмен отговор от 07.09.2021 г. ответниците по жалбата З. С. Л., Ц. С. Ч., Н. Б. С., С. Б. Ч. и Д. Б. Ч. оспорват същата. Молят решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендират за направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по предявения иск/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска, при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за уважаване на предявените субективно съединени искове за собственост, въззивният съд е приел за безспорно установено между страните, че процесната нива е била собственост на наследниците на общия наследодател на страните С. Н. Ч. въз основа на решение № 178 от 28.01.2000 г. на ПК- [населено място]. Съобразно данните в представеното удостоверение за наследници на С. Ч. изх.№ 975 от 05.09.2019 г. и на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството, съдът е приел, че страните по делото са съсобственици на имота при следните квоти: ищцата З. С. Л. и ответницата М. С. Б. като дъщери на един от двамата синове на наследодателя С. Ч.- С. С. Ч. притежават по 1/4 ид.ч. от имота, а останалите ищци Ц. С. Ч., Н. Б. С., С. Б. Ч. и Д. Б. Ч. като наследници на другия син на С. Ч.- Б. С. Ч. притежават по 1/8 ид.ч. от имота.

Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответниците М. С. Б. и В. В. Б. възражение за придобиване на притежаваните от другите наследници части от процесния имот по давност, тъй като в конкретния случай не била доказана нито една от предпоставките за придобиване на имота по давност. Ответниците не били доказали да са ползвали имота в продължение на 10 години. От събраните по делото свидетелски показания не можело да се направи такъв извод. Единствено от показанията на св.К. се установявало, че преди 7-8 години или повече ответницата М. Б. е имала намерение да ползва имота и че в последствие го е предоставила за безвъзмездно ползване на трето лице. Съдът е посочил, че обстоятелството дали М. Б. е идвала често в [населено място], където живеела майка й, за която тя се грижела до смъртта й, е ирелевантно, доколкото имотът, в който е живеела майка й и процесният имот са различни /процесният имот се намирал извън границите на града/. От показанията на свидетелите, а и от заключението на назначената по делото агротехническа експретиза се установявало, че имотът е запустял и не се ползва от никого. Не е доказано и ответницата да е манифестирала явно пред другите наследници намерението си да свои наследствения имот. Нито един от свидетелите не установявал, че М. Б., респ.нейният съпруг са довели до знанието на всички останали наследници субективното си намерение, че считат имота за изцяло свой и за промяна на държането на идеалните части на останалите наследници във владение, с намерение за своене.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената от касаторите практика на ВКС по посочените от касаторите пет въпроса, които се свеждат до това дали въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени всички относими за спора доказателства и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и как следва да извърши преценка на събраните по делото свидетелски показания. Напълно в съответствие с практиката на ВКС по тези въпроси, в решението си въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото релевантни за спора доказателства, произнесъл се е по всички възражения и доводи на страните, направени пред въззивния съд, във въззивната жалба и в отговора на тази жалба. Не е основал решението си на избрани от него доказателства, а е обсъдил и взел предвид при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не е отхвърлил някои от събраните по делото доказателства, а е изложил изрични мотиви защо счита някои от доказателствата за неотносими /ирелевантни/ за спора по конкретното дело. Не е констатирал разминавания и противоречия между свидетелските показания, поради което не е бил длъжен да излага мотиви защо кредитира едни, а отхвърля други. Обстоятелството, че свидетелят С. В. е посочил неточна дата на смъртта на съпругата на сина на наследодателя С. Ч.-Т. Ч. /м.03.2018 г., вместо посочената дата в удостоверението за наследници 19.11.2018 г./ не поставя под съмнение достоверността на показанията на този свидетел относно това кой е ползвал процесния имот след възстановяването на собствеността му с решението на ПК- [населено място] от 2000 г. Показанията на този свидетел относно ползването на имота не противоречат на показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Поради това необсъждането в мотивите на въззивното решение на тази неточност в показанията на свидетеля В. не представлява процесуално нарушение на съда и съответно не води до неправилност на решението и до противоречие с практиката на ВКС. Необсъждането на свидетелските показания относно това кой се е грижил за баба Т. Ч. /снаха на общия наследодател С. Ч., съпруга на сина му С. Ч. и майка на ищцата З. Л. и на ответницата М. Б./ също не представлява процесуално нарушение и съответно не води до противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, доколкото това обстоятелство е без значение за конкретния правен спор: от факта, че ответницата М. Б. се е грижела за майка си Т. Ч., която до смъртта си е живеела в друг имота в [населено място], не може да се изведе извод за ползване на процесния имот от М. Б. и съпруга й В. Б..

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по шестия поставен въпрос /При предявявяне на установителен иск може ли съдът да приеме писмени доказателства след приемане на доклада по делото, без доказателствено искане за това ?/, доколкото този въпрос е неотносим към конкретното дело. Това е така, тъй като всички представени по делото писмени доказателства са приети от съда след направено от съответната страна по делото искане за приемането им. Такова искане има и за конкретно посочения от касаторите протокол за трасиране от 04.06.2019 г.: видно от съдебните протоколи по първонистнационното производство, протоколът за трасиране е представен от пълномощника на ищците адв.Г. своевременно /още в първото по делото съдебно заседание, проведено на 18.08.2020 г./ и искане за неговото приемане е направено също своевременно от адвоката /в същото това съдебно заседание/. Обстоятелството, че съдът с нарочно определение е отложил произнасянето си по приемане на това доказателство и го е приел едва в следващото съдебно заседание на 02.10.2020 г., не означава, че доказателството е било прието от съда, без да е имало искане на страната за това приемане.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за наследството, Закона за собствеността и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Благоевградския ОС не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение