Определение № 265 от 15.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5401/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 6546 от 21.06.2013 г. на Й. Х. С. – [населено място], чрез адв. А. Ч. срещу въззивно решение № 240 от 22.05.2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по гр. д. № 378/2013 г., с което е потвърдено решение № 23 от 29.01.2013 г. на Районен съд - Павликени, постановено по гр. д. № 386/2012 г. и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на [населено място], общ. П.. По делото е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба, с който се сочат съображения за нейната неоснователност. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесните имоти в размер на 2 962, 10 лева. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.