Определение № 206 от 22.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците В. В. М. и Д. А. М., подадена чрез процесуалния им представител адв.Ц. И., от АК-Т. срещу въззивното решение № 99/27.7.2020 г по гр.дело № 210/2020 г на Апелативен съд-Варна, с което е отменено решение № 32/24.2.2019 г по гр.дело № 160/2019 г на Окръжен съд-Търговище и вместо него е постановено друго, като на основание чл.151 вр.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 ЗПКОНПИ е отнета равностойността на парични суми както следва: от В. В. М. сумата 363 082, 52 лв, от Д. А. М.-сумата 48 790, 61 лв, а от двамата сумата 19 950 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Ответникът по касационната жалба Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от председателя й С. Ц. не взема становище по същата. С обжалваното въззивно решение е прието за безспорно, че с присъда № 11/19.9.2017 г по нохд № 136/2017 г на Окръжен съд-Търговище В. В. М. е признат за виновен в това, че през периода от 21.4.2011 г-23.4.2015 г, при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери-28 923, 37 лв, като е потвърдил неистина в подаваните от него годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и не е подал такава за 2011 г.Престъплението попада в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 от ЗОПДНПИ /отм/, приложим по силата на пар.5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, като В. М. осъден с влязла в сила присъда на една година и 9 месеца лишаване от свобода.През проверявания период ответниците са придобили имущество в размер на 564 111, 06 лв, съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.Несъответствието между имуществото и нетния доход за проверявания период е в размер на 356 108, 87 лв, което е значително по смисъла на пар.1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ /ред.към датата на образуване на проверката/.Въззивният съд е приел, че основният спор между страните е съсредоточен върху въпроса подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, но неналични към края на проверявания период и непреобразувани в друго имущество.Приел е, че отговорът на този въпрос следва да бъде изведен от уредената в закона методология, при отчитане на легалните определения и съдържание на използваните понятия, при отчитане на основна цел на закона-да уреди условията и редът за отнемане на незаконно придобито имущество.Законодателят е посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или източници на финансиране.Прието е, че установеното по делото несъответствие предпоставя основателност на предявения иск за отнемане на имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, като това важи и за имуществото което е отчуждено или липсва: в този случай се отнема неговата равностойност.На отнемане подлежи равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваните лица, за които не е установен законен произход, независимо дали са били на банков влог и са останали нетрансформирани в друго имущество.Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т.е не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от легалното определение на законодателя за понятието „имущество“ в разпоредбата на пар.1 т.1 от ЗОПДНПИ /отм/, респ. пар.1 т.4 от действащия ЗПКОНПИ. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса, обусловил изхода на спора и уточнен от настоящата инстанция, съобразно правомощията, дадени й с ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС: подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, но неналична към датата на предявяване на иска по чл.151 вр.чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ.По този въпрос следва да се извърши проверка за съответствието на разрешението в обжалваното решение с практиката на ВКС обективирана в решения № 129/8.6.2015 г по гр.дело № 5562/2013 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 187/26.7.2011 г по гр.дело № 1557/2010 г на Трето ГО. Воден от горните мотиви, съдът