Определение № 50088 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 455/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Т.,чрез законния му представител В. В. Т., представляван от адв. Я. Д., против решение №1155/10.11.21г. по в.гр.д.№2241/21г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №263226/ 20.05.2021г. по гр.д.№11280/20г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Гаранционен фонд иск по чл.558 ал.5 вр. чл.557 ал.1 т.1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди, причинени му от смъртта на неговата баба С. С. Т., настъпила в резултат на ПТП на 03.01.2018г., ведно със законната лихва. В касационната си жалба касаторът навежда оплаквания за неправилност на въззивния акт, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита решаващия извод на въззивния съд, че между починалата и ищеца липсва изградена особена близост, за неправилен и несъобразен с ангажираните по делото доказателства, поради което моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго,с което искът му да бъде уважен. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд: Когато единият родител /бащата/ е дезинтересиран от детето си, отглеждането на детето от майката и бабата представлява ли обстоятелство, обусловило създаването на по-голяма от обикновената близост между баба и внук? Позовава се във връзка с него на едновременно наличие на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1 /противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решенията по т.д.№1275/19г. на Второ т.о. на ВКС и по т.д.№1199/15г. на второ т.о. на ВКС/ и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд е подал писмен отговор, с който поддържа становище за липса на основания за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол, а по същество оспорва като неоснователни наведените в нея оплаквания за неправилността му. Моли достъпът до касация да бъде отказан, евентуално - касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при изпълнение изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, Софийски апелативен съд е приел за установено настъпването на 03.01.2018г. на твърдяното ПТП, при което С. Т. /баба на ищеца/ при пресичането на [улица]в [населено място] е била блъсната от неизвестен автомобил, движещ се с висока скорост, чийто водач е напуснал местопроизшествието, поради което е останал неустановен; поради получените от пострадалата травми, несъвместими със живота, същата е починала на място. При безспорност на тези обстоятелства съдът е намерил за доказани материално-правната легитимация на Гаранционен фонд, противоправността на деянието, вината на водача и наличието на причинна връзка между него и настъпилите вреди. Въпреки това съдът е приел,че не следва да бъде ангажирана отговорността на фонда спрямо ищеца, като се е позовал на задължителните разяснения в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Посочил е, че, съгласно приетото в него, обезщетение за неимуществени вреди от смърт при родственици като баба, дядо, внук, внучка, брат, сестра се присъжда само по изключение – когато вследствие на конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,че смъртта на единия от тях е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като тази особена близост подлежи на доказване. Кредитирайки ангажираните от ищеца за установяване на отношенията му с починалата и претърпените от смъртта й неимуществени вреди, свидетелски показания на св. З. Б. – съседка на ищеца, съдът е намерил,че изводи за наличие на близост и привързаност в отношенията между ищеца и баба му, надхвърлящи обичайните и присъщи на родствената връзка такива, както и за търпени от него душевни страдания,надхвърлящи обичайните, не могат да бъдат направени. Посочил е, че, макар да се установява, че ищецът и загиналата са живели в един апартамент, заедно с майка му и останалите ѝ деца, като бабата се е грижела за него, не може да се приеме,че е налице изключителност в отношенията им, спрямо общоприетите за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност между баба и внук, тъй като бабата се е грижила за него наред с майка му,а обръщението ѝ към него „сине“ е обичайно за възрастен към дете, включително и между лица без роднинска връзка. Приел е, че, независимо,че майката е безработна и няма съпруг, не би могло да се приеме, че бабата е заместила бащата, доколкото данни за изцяло поемане на неговите функции няма, а традиционно в българското общество бабите и дядовците, наред с родителите, участват в отглеждането и възпитанието на внуците си, живеейки в общо домакинство с тях. Не е кредитирано като надвишаващо по интензитет нормалната човешка реакция при такова трагично събитие и установеното със свидетелските показания обстоятелство,че при новината за смъртта на баба му, на детето му е станало лошо. В останалата им част показанията са отчетени като общи и неустановяващи продължителността на тъгата на ищеца. По тези съображения въззивният съд е заключил,че ищецът не е доказал материално-правната си легитимация на правоимащ. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. В контекста на горното, общият селективен критерий, позволяващ достъп до касация, се явява осъществен с поставения от касатора въпрос, доколкото такъв е бил разгледан от съда и даденият по него отговор представлява част от решаващите му мотиви. Не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по същество, сочена от касатора в хипотезата на 280 ал.1 т.1 ГПК. С Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС /на което се е позовал и въззивният съд/, чиито принципни постановки са доразвити и в съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК, се приема, че правото за обезщетяване на родственици, извън кръга на посочените в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. най-близки такива, възниква само по изключение – в случаите, когато конкретни житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особено силна близост и привързаност, която се отличава по съдържание от типичните родствени връзки в семейството и се доближава до тази между най-близките /родител - дете/ при доминиращо присъствие на единия в живота на другия, като физическата загуба на единия е причинила на другия неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания, а фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Именно такава връзка съставът на въззивния съд е издирвал и е намерил за неустановена в отношенията между починалата и нейния внук от събраните по делото доказателства, доколкото по делото е било доказано, че бабата е участвала в отглеждането и възпитанието на ищеца наред с майка му, с която са живели в общо домакинство /но не вместо бащата, чиито функции не би могла да изпълнява/, а смъртта ѝ се е отразила върху неговата душевност достатъчно тежко, но недоказано да е била с необичаен интензитет и продължителност. Не могат да обосноват приложимост на сочения допълнителен критерий цитираните от касатора две решения на ВКС Второ търговско отделение, тъй като и двете са неотносими към разглежданата хипотеза. Даденото в частта по правния въпрос разрешение в първото от тях /по т.д.№1275/19г./ е аналогично на възприетото от въззивния състав по настоящия казус, но е констатирано,че материално-правната легитимация на ищцата /баба на починалата ѝ внучка/ е установена със силата на пресъдено нещо, доколкото необжалваната пред въззивния съд част от първоинстанционното решение, с което на същата е присъдена сума в размер на 5000 лв., е влязла в сила. С второто /по т.д.№1199/2015г./ искът на преживелия брат е уважен, но по съображения за наличие на изключителност /мотивирана, съобразно поддържаната практика/ на връзката му с починалата му сестра, която е намерена за доказана с оглед обстоятелството,че двамата са живели при отсъствие на родители, които са били на работа в чужбина продължително време преди и по време на трагичния инцидент. В изложението касаторът сочи втори допълнителен критерий по същия въпрос – този на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но не излага никакви съображения за неговата приложимост, съобразно разясненията в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същият е приложим тогава, когато е обоснован със съществуваща противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или когато съществуващата такава, макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена, както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. В случая позоваването на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е само бланкетно, а и обективно не се установява необходимост от тълкуване на конкретна правна норма по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд намира за необосновано искането за допускане на касационен контрол на обжалвания въззивен акт. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба Гаранционен фонд следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение