Определение № 50414 от 05.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1800/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], срещу определение № 902 от 31. 03. 2022 г. по ч. гр. д. № 779/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е потвърдено определение № 265782 от 21. 12. 2021 г. по т. д. № 684/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-20 състав, с което на основание чл. 130 ГПК е върната подадената от синдиците на „КТБ“ АД /н./ искова молба поради недопустимост на предявените искове по чл. 60, ал. 1, т. 3 и т. 6 ЗБН за обявяване относителната недействителност на договор за цесия, сключен на 31. 12. 2013 г. Частните касационни жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излагат доводи, че въззивният съд е аргументирал недопустимостта на исковото производство с приетото от Конституционния съд на РБ решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г., без да съобрази, че разпоредбата на § 3 ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., с която е въведена промяна в преклузивните срокове по чл. 62, ал. 1 ЗБН за предявяване на отменителни искове в производството по банкова несъстоятелност, не е предмет на посоченото конституционно дело и не е обявена за противоконституционна, поради което промяната в сроковете от две на пет години е все още действаща. Изтъкват, че дори нормата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН да е оказала влияние върху приложимостта на новата редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН, обявяването на нормата за противоконституционна не води до недопустимост на исковете, тъй като спазването на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН следва да се преценява към датата на предявяване на исковете, а тя предхожда датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд на РБ по к. д. № 9/2020 г. - 12. 06. 2021 г., от която, съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ, обявеният за противоконституционен акт не се прилага. Молят обжалваното определение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частните касационни жалбоподатели поставят като обуславящи изхода на делото следните въпроси: „1. Имат ли действие /в какво се изразява/ решенията на Конституционния съд на РБ, с които се обявяват за противоконституционни действащи към момента на влизане в сила на конституционното решение правни норми, спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и спрямо правоотношения, които не са приключени по време на влизане в сила на това решение?; 2. Има ли действие обявената за противоконституционна норма на § 7 ПЗРЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./ /с решение № 8/27. 05. 2021 г., постановено по к. д. № 9/2020 г./ върху прилагането и действието на нормата на § 3 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./, с която се променя преклузивният срок за предявяване на отменителни искове в производство по банкова несъстоятелност по чл. 62, ал. 1 ЗБН, при положение, че разпоредбите на § 3 ЗИДЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН не са изрично обявени за противоконституционни?; 3. Коя е приложимата редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН след обявяването за противоконституционна на нормата на § 7 ПЗРЗИДЗБН /обн., ДВ бр. 22/2018 г./ с решение № 8/27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г.?“ Твърдят, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът „Карне – М“ ЕООД /н./ не е депозирал отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди обжалваното пред него определение за връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове по чл. 60, ал. 1, т. 3 и т. 6 ЗБН, предявени на 14. 04. 2020 г. от синдиците на „КТБ“ АД /н./ в законоустановения след изменението на чл. 62, ал. 1 ЗБН с § 3 от ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22/2018 г., петгодишен срок, считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката, извършено с решение от 22. 04. 2015 г. Съобразявайки, че разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., с която е придадено обратно действие на новата редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН, въвеждаща петгодишен срок за предявяване на исковете, е обявена за противоконституционна с решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на инициираното от синдиците на „КТБ“ АД /н./ исково производство поради изтичане на двугодишния преклузивен срок за предявяване на исковете. Изложил е мотиви, че правният ефект на решението на КС съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ се състои в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизането в сила на решението, като това важи и по отношение на заварените искови производства, по които е следвало да бъде приложена обявената за противоконституционна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване на въззивния акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от частните касационни жалбоподатели въпроси са относими към решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на заведените от синдиците на „КТБ“ АД /н./ искове по чл. 60, ал. 1, т. 3 и т. 6 ЗБН, поради пропускане на преклузивния двугодишен срок за предявяването им, предвиден в чл. 62, ал. 1 ЗБН в редакцията преди изменението с ДВ бр. 22/2018 г., и неприложимост на изменената с § 3 от ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., нова редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН, с която двугодишният срок е заменен с петгодишен, с оглед обявената с решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ противоконституционност на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., придаваща обратно действие на изменението в чл. 62, ал. 1 от ЗБН. С оглед изложеното въпросите покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на поставените въпроси не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В поредица съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и чл. 290 от ГПК от различни състави на ВКС, Търговска колегия - определение № 60239 от 14. 06. 2021 г. по ч. т. д. № 902/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 60113 от 25. 11. 2021 г. по т. д. № 2897/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60142 от 25. 11. 2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60139 от 26. 11. 2021 г. по т. д. № 1828/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60158 от 3. 12. 2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 60131 от 15. 12. 2021 г. по т. д. № 2676/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60178 от 15. 12. 2021 г. по т. д. № 2028/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 60167/22.12.2021 г. по т. д. № 1284/2019 г. на ВКС, II т. о. и др. е даден отговор на принципния въпрос за правните последици на решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС на РБ, с което са обявени за противоконституционни отделни разпоредби на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., по отношение на заварени искови производства. Възприето е разрешението, че с оглед тълкуването на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на РБ, дадено от Конституционния съд на РБ с решение № 3 от 28. 04. 2020 г. по к. д. № 5/2019 г., обявените за противоконституционни разпоредби не се прилагат по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, а обявената противоконституционност на разпоредбите има за последица отпадането им като част от действащото обективно право. Даденото разрешение е относимо и към обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., с която е придадено обратно действие на изменението на чл. 62, ал. 1 ЗБН с § 3 от ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., предвиждащо замяна на двугодишния срок за предявяване на исковете по чл. 60 ЗБН, чл. 60а ЗБН и чл. 135 ЗЗД във връзка с производството за банкова несъстоятелност с петгодишен срок. С обявяване на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН за противоконституционна обратното действие на законодателното изменение относно срока е „отпаднало“ и разпоредбата на § 3 от ЗИД на ЗБН не намира приложение спрямо преклузивния срок за предявяване на исковете по конкретното дело /който се урежда от редакцията на чл. 62, ал. 2 ЗБН преди изменението от ДВ бр. 22/2018 г. /. При наличие на посочената съдебна практика, с която определението на въззивния съд е в съответствие, няма основание определението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение