Определение № 253 от 02.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 2706/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д ф „З”, [населено място] срещу решение № 63/06.02.2013г., постановено по т.д.№ 1485/12г. от Пловдивския апелативен съд, с което потвърдено решение № 230/13.06.2012г. по т.д.№ 325/10г. на Старозагорския окръжен съд за отхвърляне на предявения иск от касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 408654.10 лв., представляваща предоставена финансова помощ по програма С. по договор от 07.06.2006г. и за сумата от 137114.35 лв. – лихва за периода от 17.02.2007г. до 28.05.2009г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 07.06.2006г. между страните е сключен договор за предоставяне на финансова помощ по програма С. в размер на 408654.10 лв. за дострояване, обзавеждане и закупуване на оборудване за винопроизводство за винарска изба [населено място], общ.Ч.. ДФ „Земеделие” е счел, че е налице неизпълнение на задълженията по договора предвид представянето на документи с невярно съдържание, поради което се е снабдил със заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК за възстановяване на сумата, представляваща предоставената финансова помощ. Според решаващия състав с влязло в сила определение от 12.07.2010г. по ч.гр.д.№ 7775/10г. Софийският градски съд е отменил разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и е обезсилил издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 28064/09г. от Софийския районен съд. При условията на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК в първоинстанционното производство ищецът е преминал от установителен към осъдителен иск, по който е постановено решението, потвърдено от въззивния съд и предмет на обжалване в настоящото производство. Касаторът поставя въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, относими към правните последици на продажбата по ЗОЗ и съотношението им с хипотезите на продажба на търговско предприятие по чл.15 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне за проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК, ВКС извършва служебна проверка за допустимост на обжалвания въззивен акт. В случая проверката се налага с оглед на предприетото изменение на иска – от установителен в осъдителен предвид на отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да представи документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5457.68 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд