Определение № 458 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 139/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Р. К., С. И. К. и М. И. К. от [населено място],като наследници на И. К.-ски,собственик на [фирма],чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 5235 от 13.10.11г. по в.гр.д. № 1179 по описа за 2004г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 11.06.2003г. по гр.д.№ 613/00г. на С.-ки районен съд в обжалваните части,като е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 9.05.1998г.между единадесет физически лица като продавачи и [фирма] като купувач, договор за покупко-продажба на конюшня и стая за гледане към нея, находящ се в п.І по парцеларен план на [населено място], [община] със застроена площ от 2 300кв.м.,ведно с парцел с бетонова площадка в п.ІХ по плана на [населено място],със застроена площ от 950кв.м.и парцел с бетонова площадка в п.Х по плана на [населено място],със застроена площ от 950кв.м. и са присъдени следващите се разноски. В. съд е счел за неоснователен предявения иск,тъй като предявилият го М. К. не е страна по сключения предва-рителен договор и не е титуляр на претендираното от него материално право. Посочил е,че сключеният от името и за сметка на ЕТ ”Дядо Б.-И. К.”като купувач предварителен договор на 9.05.1998г.,не е породил действие за М. К., независимо,че видно от сключения договор – последният го е подписал като пълномощник на ЕТ. Като се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и по-специално на ТР №1/16.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос за недопустимостта на постановения съдебен акт,като постановен по нередовна искова молба. Счита,че искът е бил предявен от М. К. в качеството му на пълномощник на [фирма],а не като физическо лице. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Касационно обжалване на въззивния акт не следва да се допуска, защото не е налице твърдяното противоречие между постановения въззивен акт и ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС,по поставения въпрос касаещ недопустимостта на съдебното решение. Това е така, защото в конкретния случай не сме изправени пред хипотеза на нередовна искова молба,а на неправилно предявен иск. Съображенията за това са следните: Ищецът с исковата си молба е този,които определя страните в процеса.като ги индивидуализира,за да се избегнат грешки относно тъждеството на лицата и тяхното качеството,с което се явяват пред съда. В случая видно от исковата молба - тя е била подадена от М. К. в качеството му на физическо лице,като той сам е посочил собственото си ЕГН и адрес.Спорният предмет също се индивидуализира от ищеца, който посочва основанието и петитума на иска си. В случая – в обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено,че договорът е сключен от М. К. като купувач и че той е заплатил уговорената цена. Едва в откритото съдебно заседание на 19.04.2000г., пълномощникът на ищеца за първи път е уточнил, че исковата молба следва да се счита предявена не от М. К. като физическо лице, а като пълномощник на сключилия предварителния договор [фирма].Това уточнение не е допуснато от съда, който е приел, че се касае до хипотеза на изменение на иска чрез заменяне на страна,за което съгласно чл.117 ал.1 от ГПК/отм./е необходимо съгласието и на противната страна, и на встъпващото лице. За да откаже замяната на страна, съдът се е позовал на обстоятелствата,че съгласие насрещната страна е отказала да даде, а съгласие от встъпващото лице не е било представено. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме,че в случая подадената пред съда искова молба не е била нередовна /била е редовна, доколкото е отговаряла на изискванията на закона/. Липсата на нередовна искова молба прави несъотносим към предмета на спора поставения от касатора въпрос за недопустимост на въззивния акт като постановен по нередовна искова молба.Не това основание – не е налице общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,което изключва възможността за допускане на постановения въззивен акт до касационно обжалване. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение