Определение № 1213 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 228/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от с вх. № 502383/18.12.2024 г. по вх. регистър на ВКС, подадена от С. Г. С., [населено място], срещу разпореждане № 28326 от 22.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 8864/2024 г. на Софийски градски съд, с което се връща частна касационна жалба с вх. № 123346/11.11.2024 г. срещу определение от 01.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 8864/2024 г. на Софийски градски съд. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт поради недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост, като се моли за отмяната му и постановяване на ново определение, с което се предоставя безплатна правна помощ по ЗПП. Твърди се, че обжалваното определение е недопустимо като постановено от един съдия. Освен това се посочва, че компетентен да разгледа частната касационна жалба е Софийски апелативен съд. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява,че С. Г. С. е сезирала Софийски градски съд с две идентични частни жалби, съответно с вх. № 198659/17.06.2024 г. и с вх. № 198688/17.06.2024 г., подадени срещу разпореждане № 78714/03.06.2024 г. по гр.д. № 52357/2022 г. на Софийски районен съд, в частта, с която исканията й за освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.2 ГПК и за предоставяне на безплатна правна помощ са били оставени без уважение. По така подадените частни жалби Софийски градски съд се е произнесъл с определение №15172/ 01.10.2024 г., постановено по горепосоченото дело, с което ги е оставил без уважение, като в диспозитива си е посочил, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Срещу така постановеното определение С. Г. С. е подала частна касационна жалба с вх. №123346/11.11.2024 г., която е била върната от администриращия съдия с разпореждане № 28326/22.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 8864/2024 г. на Софийски градски съд- предмет на обжалване в настоящото частно производство. За да постанови връщане на частната касационна жалба, администриращият съд е посочил, че въззивното определение не подлежи на обжалване,тъй като е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбите на чл. 274 ал.4 във вр. с чл. 280 ал.3 т.1 пр. 1 ГПК. Обосновал се е с това,че конкретното дело е гражданско и е с цена на иска под 5000 лв., поради което е изключено от касационен контрол с чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 286 ал.1 т. 3 ГПК, съгласно която компетентен да върне жалбата, която не подлежи на касационно обжалване по чл.280 ал.3 ГПК, е въззивният съд. Допълнително се е позовал и на задължителните указания, дадени в т.10 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разпорежданията на въззивния съд за връщане на касационната жалба на някое от основанията по чл.286 ал.1 ГПК или на частната касационна жалба на някое от основанията по чл.262 ал.2 във вр. с чл.275 ал.2 ГПК се постановяват еднолично. Така постановеното разпореждане е правилно. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС споделя изцяло мотивите на Софийски градски съд. Производството пред СРС е било образувано по предявен от С. С. срещу „Уникрадит Булбанк“АД иск по чл.439 ГПК за недължимост на изпълнение за вземания по издаден изпълнителен лист за суми 2581,56 лв. главница и 849,72 лв. договорна лихва. Спорът е гражданско-правен, като всеки от исковете е с цена под 5000 лв., с оглед която законодателят е изключил обжалваемостта на постановеното по тях въззивно решение, с разпоредбата на чл. 280 ал.3 т.1 пр. 1 ГПК. Спрямо подадената частна касационна жалба е приложима разпоредбата на чл.274 ал. 4 ГПК.Въззивният съд е изпълнил надлежно правомощията си по чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл.286 ал.1 т.3 ГПК и е спазил и задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановявайки разпореждане за връщане от администриращия съдия. Неоснователно е направеното в частната жалба оспорване компетентността на Софийски градски съд да върне частната касационна жалба.Същият е компетентен както да я администрира, така и да се произнесе по нейната допустимост по реда на чл.274 ал.4 ГПК. С оглед изхода в настоящото производство частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за обжалването в размер на 15 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение