Определение № 172 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. П. против определение № 116/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 103/2020 г. от състав на ОС – Сливен. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Съдът е приел, че с исковата молба не се твърди съществуване на отречено конкретно субективно право или правоотношение по смисъла на ал. 1 на чл. 124 от ГПК, поради което искът не може да бъде разгледан в светлината на тази хипотеза. Посочено е, че разпоредбата на чл. 124 ал. 4 пр. 2 от ГПК осигурява възможност с установителен по своята правна природа иск да се признае съществуването или несъществуването на факти с правно значение само ако това е изрично предвидено от закон. Заявеното искане по делото – да се признае, че наддавателните предложения на ищцата са действителни - на първо място не касае установяване на факт, а преценка на такъв. Освен изложеното, съдът е посочил, че дори да се счете, че в широк смисъл се касае за установяване на факти, то тяхното правно значение е релевантно само в изпълнителното производство и доколкото това е в правомощията на СИ, който извъшва действията си въз основа на тях, проверката им е предмет на инстанционен контрол върху тези действия, изрично уреден в чл. 435 и сл. от ГПК. Правоотношенията по повод изпълнителните действия във връзка с провеждане на публична продан не са предмет на самостоятелно право, защитимо по общия исков ред, освен в предвидените в р-л ІІ на гл. 39 от ГПК изключителни случаи. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи относим към правните изводи на въззивния съд правен въпрос. Сочат се въпроси относно валидността и действителността на наддавателно предложение и обвързан ли е от това съдебния изпълнител, същите предложения задължават ли съдебния изпълнител да го класира по предвидения ред и да обяви за купувач лицето, предложило най-висока цена и длъжен ли съдебния изпълнител да съобрази разпоредбата на чл.489, ал.6 ГПК. Всички тези въпроси не са относими към правните изводи на съда относно недопустимостта на предявения установителен иск, а касаят законосъобразността на извършените в изпълнително производство действия – въпроси, по които съдът не е формирал правни изводи и които са неотносими към преценката му за недопустимост на предявения установителен иск. Липсата на правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд и който да е разрешен при наличие на кое да е от основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280 ГПК, води до извод за липса на основание за допускане до касационно обжалване на определението на съда. Водим от горното, състав на ВКС