Определение № 1403 от 10.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],чрез адв. пълномощник М. П., срещу решение №175 от 18.04.2012 по гр.дело № 2/2012г. на Софийски окръжен съд, с което по същество е отхвърлен иск на касатора по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди,стойността на унищожено при ПТП превозно средство. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва въпроси за прилагането на чл. 45 ал.2 ЗЗД, като процесулноправния въпрос е за доказателствената тежест на ответника, а материалноправен въпрос е поставен за систематичното тълкуване на чл. 45 ал.2 ЗЗД във връзка с 123 ал.1 б.”б” ЗДвП вр. чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 99 от Закона за здравето, за преценката на състоянието на пострадалия причинител на ПТП като изключващо гражданската му отговорност за вреди от обстоятелството, че след причиняване на произшествието същият го е напуснал, без да сигнализира специализираните органи. Въпросът е конкретизиран предвид търсената с иска отговорност от ответника, за виновно поведение, поради това ,че след като е причинил ПТП, в което не е имало други участници и от което са произтекли имуществени вреди за ищеца върху управляваното МПС, негова собственост, водачът е напуснал местопроизшествието в нарушение на ЗДвП и поради това щетите не са били заплатени от застрахователя. Доводът за допустимост от касационно разглеждане се основава на съображения по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,за необходимостта по тълкувателен път да се посочи връзката и да се изведе разрешение, което не изключва систематичното тълкуване на цитираните норми от различни закони, както е приел въззивния съд ,а го налага при преценката на доказване ,оборващо презумпция за вина. Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос, като приема съображенията на касатора за основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и предвид липсата на достатъчно утвърдена практика относно значението, което неизпълнението на възложени от Закона за движението по пътищата административни задължения към участниците в ПТП, както и причините за това неизпълнение, може да имат за гражданската им отговорност. Ето защо Върховният касационен съд ІІІ г.о допуска касационно проверка на решението, като приема довода за защитата за приложимост на критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.