Определение № 50624 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2321/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса / НЗОК / против решение №497/30.07.2021г. по т.д.№2517/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1155/04.08.2020г. по т. д. №1796/2019г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав, в обжалваната част, с която НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ "УНИ Хоспитал“ ООД, следните суми: - на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1, вр. с чл.20, ал. 1, т.4 от ЗЗО сумата общо в размер на 1 717352,61 лева, представляваща стойност на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки, и на медицински изделия, по договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/26.02.2015г., №13/РД-29-411/31.05.2017г. и №13/РД-29-411/30.05.2018г., за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, октомври, ноември и декември 2017г., също и януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018г., съответно формирана от: 1/ 27 265 лева за месец февруари 2017г.; 2/ 138 560 лева за месец март 2017г., 3/ 202001 лева за месец април 2017г.; 4/ 273 864 лева за болнична помощ и 18 240 лева за медицински изделия за месец май 2017г.; 5/ 85 632 лева и 11 490 лева за месец юни 2017г.; 6/ 42 422 лева и 2110 лева за месец юли 2017г.; 7/ 133 628 лева и 8035 лева за месец октомври 2017г.; 8/ 56 834 лева и 910 лева за месец ноември 2017г.; 9/ 6090 лева за месец декември 2017г.; 10/ 133 033 лева и 7050 лева за месец януари 2018г.; 11/ 41 262 лева и 910 лева за месец февруари 2018г.; 12/ 83738 лева и 5 980 лева за месец март 2018г.; 13/ 109 916 лева и 7 836,67 лева за месец април 2018г.; 14/ 40 007 лева и 1560 лева за месец май 2018г.; 15/ 20 729 лева за месец юни 2018г.; 16/ 122 695 лева и 2 310 лева за месец юли 2018г.; 17/ 60 534,60 лева и 1533,34 лева за месец август 2018г.;18/ 63722 лева и 3480 лева за месец септември 2018г.; както и сумата 6 661 лева, представляваща цената на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по Договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г. и Договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г., по периоди, както следва: за периода 01.07.2018г. - 31.07.2018г. - 2 656,00 лв., в т. ч. - амбулаторни процедури 132 лв., и клинични процедури 2 524 лв.; за периода 01.08.2018г. - 31.08.2018г. – 2190 лв., в т.ч. амбулаторни процедури – 330 лв. и клинични процедури – 1 860 лв.; за периода 01.09.2018г. - 30.09.2018 г. - 1815 лв., в т.ч.. амбулаторни процедури – 110 лв. и клинични процедури 1 705 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2019г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава в общ размер 300 896,05 лева върху всяка от главниците, съответно: 1.) 6 649,63 лв ., законна лихва за забава върху главницата за м. февруари 2017г. в размер на 27 265 лева, за период на забава от 01.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 2.) 32 638,58 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. март 2017г. в размер на 138 560 лева, за период на забава от 01.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 3.) 45899,12 лв ., законна лихва за забава върху главница за м. април 2017г. в размер на 202 001 лева, за период на забава от 01.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 4.) 63938,32 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. май 2017г. в размер на 292 104 лева, за период на забава от 01.07.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 5.) 20449,57 лв ., законна лихва за забава върху главницата за м. юни 2017г. в размер на 97122 лева, за период на забава от 01.08.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 6.) 9005,36 лв ., законна лихва за забава върху главницата за м. юли 2017г. в размер на 44 532 лева, за период на забава от 01.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 7.) 25 105,83 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. октомври 2017г. в размер на 141 663 лева, за период на забава от 01.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба; 8.) 9752,32 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. ноември 2017г. в размер на 57 744 лева, за период на забава от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 9.) 977,78 лв ., законна лихва за забава върху главницата за м. декември 2017г. в размер на 6090 лв., за период на забава от 01.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 10.) 21 319,18 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. януари 2018г. в размер на 140 053 лева, за период на забава от 01.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 11.) 6 068,08 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. февруари 2018г. в размер на 42172 лв., за период на забава от 01.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 12.) 12 161,77 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. март 2018г. в размер на 89 718 лева, за период на забава от 01.05.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 13.) 14 980,76 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. април 2018г. в размер на 117 752,67 лева, за период на забава от 01.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 14.) 4941,86 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. май 2018г. в размер на 41567 лева, за период на забава от 01.07.2018г. до датата на подаване на исковата молба.; 15.) 2291,71 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. юни 2018г. в размер на 20729 лева, за период на забава от 01.08.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 16.) 12506,78 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. юли 2018г. в размер на 122 349 лв., за период на забава от 01.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 17.) 5 827,49 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. август 2018г. в размер на 62 067,94 лева за период на забава от 01.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба.; 18.) 5 749,50 лв., законна лихва за забава върху главницата за м. септември 2018г. в размер на 67 202 лева, за период на забава от 01.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба; 19.) 632,40 лв., законна лихва за забава върху главницата в размер на 6 661 лева, представляваща цената на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по Договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г. и Договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г., до завеждане на делото, както и 83998,57 лева разноски по делото. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че е налице неправилно тълкуване и приложение на законови и подзаконови норми и на договорни клаузи. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил разпоредбата на чл.46 ал.1 от ЗЗО, съгласно която изискванията към изпълнителите на медицинската помощ се определят не само в ЗЗО, но и в договора, подписан по реда на чл.59 от ЗЗО. Поддържа, че едно от установените с договора изисквания е, при отчитане на надлимитни дейности, изпълнителят да инициира процедура по предоговаряне, чиято цел е договорът да бъде изменен с подписването на споразумение, съгласно което ще възникне задължението за заплащане на дейностите. Въвежда оплаквания, че съдът е допуснал нарушение на чл.269 от ГПК като не е обсъдил направените във въззивната жалба и в писмената защита оплаквания за недължимост на лихвите, претендирани с акцесорните искове. Счита за неправилен и извода за основателност на предявения акцесорен иск. Изтъква, че нито в ЗЗО, нито в договорите между страните е предвиден срок за заплащане на надлимитна дейност, поради което е приложима разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД и НЗОК следва да се счита в забава от деня на поканата, тоест от деня на завеждане на исковете в съда. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1/ Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения?; 2/ При съпоставката на чл.84 ал.1 и 2 от ЗЗД спрямо клаузите от индивидуалните договори, сключени през процесния период по реда на чл.59 от ЗЗО, касаещи отчитането и заплащането на дейността по тях, от кой момент се дължи обезщетение за забава при незаплащане на отчетена надлимитна дейност? 3/ Когато страните по договор са приели ред, който следва да предхожда възникването на конкретно задължение, налице ли е право да се иска изпълнение на това задължение по смисъла на чл.79 от ЗЗД, при условие, че страната, която го предявява, не е спазила договорения ред за изпълнение? По първия въпрос касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР №1/2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №184/17.12.2018г. по т.д. №2781/2017г. на ВКС, ТК, решение №192/29.01.2018г. по т.д. №44/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №55/03.04.2014г. по т.д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №63/17.07.2015г. по т.д. №674/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №263/24.06.2015г. по т.д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. Поддържа, че вторият и третият въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, /МБАЛ „УНИ Хоспитал“ ООД/, поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че въззивното решение е правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е установил, че между страните са сключени по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗО договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №13/РД29-411/26.02.2015г., продължен с Допълнително споразумение №44/10.06.2016г. към него, Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/31.05.2017г. и допълнителни споразумения към същия и Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/30.05.2018г, Договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1413/30.05.2018г., Договор за извършване на клинични процедури №13/РД-29-1446/30.05.2018г., с допълнителни споразумения към същите. Приел е за безспорен и факта на предоставяне от ищеца на медицинските услуги и медицински изделия, претендирани за заплащане по делото. След анализ на приложимата към правоотношението императивна законова уредба /чл.3 и чл.81 ал.3 от ЗЗ, чл.2, чл.4, чл.5, чл. 23, ал. 2 ,чл. 25, чл.46, чл.53, чл.55 и чл.59 от ЗЗО/, съдът е приел, че заложените в договорите между ищеца, като изпълнител на медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО и РЗОК ограничения в броя на изпълняваните от лечебното заведение дейности, противоречат на императивни правила на закона и основни принципи на задължителното здравно осигуряване. Приел е, че уговарянето на такъв лимит на дейности и плащания от НЗОК влиза в пряко противоречие с установената в чл.59, ал.2 от ЗЗО, вр. чл.55, ал.3 от ЗЗО забрана в Националния рамков договор и договорите с изпълнители на медицинска помощ да бъдат предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК. Според състава на САС определянето на лимит на заплащаните от НЗОК дейности в сключените индивидуални договори с изпълнителите на медицинска помощ влиза в явно противоречие и със застъпените в чл.5, т. 9 и т.10 от ЗЗО, чл. 4 от ЗЗО, чл.2 от ЗЗ и чл. 52 от Конституцията на Република България принципи за закрила от държавата на здравето на нейните граждани, на опазването му като национален приоритет, на гарантиране на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ за здравноосигурените лица в кръга на гарантирания от бюджета на НЗОК пакет от медицински дейности по чл.45 от ЗЗО. Съдът е изтъкнал, че за постигането на посочените основни принципи на здравното осигуряване, законодателно на НЗОК са предоставени достатъчно законови средства и инструментариум – предлага своя бюджет, прави анализи и прогнози, поддържа резерв, има право на нисколихвени заеми от държавния бюджет и т. н., които при добро управление от страната на последния държавен орган на предоставените му средства, биха били достатъчни за гарантиране заплащането на законово регламентирания пакет от медицински дейности и за изпълнение на едно от основните права на гражданите в Република България – на здравеопазване. Изтъкнал е, че налагането на едностранни ограничения в броя на извършваните от един изпълнител на медицинска дейност хоспитализации води до ограничаване правата на пациентите, които са потърсили медицинска помощ в лечебното заведение, след изчерпване от последното на определения му от НЗОК и РЗОК брой дейности. Като противно на закона съдът е определил и прехвърлянето на отговорността по здравно осигуряване и гарантиране на правото на своевременна и качествена медицинска помощ от държавата в лицето на нейните органи – НЗОК и районните й поделения, на частноправните субекти – изпълнители на медицинска помощ. Посочил е, че ако те се приемат за обвързани от определените от НЗОК лимити за дейността им, то от това следва, че тъй като не могат да откажат предоставянето на съвременно и качествено лечение на здравноосигурените лица, заложено в ЗЗО и ЗЗ, те трябва да финансират тази медицинска помощ или да оставят пациентите да чакат при неясни, но при всички случаи негативни последици за здравето им, доколкото своевременността на медицинската помощ е ясно разписана гаранция за добро здравеопазване във всички относими нормативни актове. С оглед на това е приел, че по отношение на процесните претендирани за плащане дейности са налице всички предпоставки по чл.47 от ЗЗО за заплащането им от касата, като не са налице и изключенията по чл.51 от ЗЗО, когато касата може да откаже плащане. Посочил е, че е изцяло ангажимент на НЗОК така да организира разходването на средствата от бюджета си, че да обезпечи финансово своевременното заплащане на извършените дейности на изпълнителя на медицинската помощ, като нито една норма от закона не предвижда хипотеза, при която по причина административна дейност, респ. разчети на бюджета след решения на НС на НЗОК, да се достигне като последица до прехвърляне на отговорността за заплащане, върху здравноосигурените лица или върху изпълнителите на медицинска помощ, а предложеното от ответника тълкуване в последния смисъл е противно на цялостната нормативна уредба на задължителното осигуряване. Счел е, че от събраните доказателства се установява неизпълнение от страна на ответника на възложените му със закон правомощия. Определяните лимити за процесните периоди не са съответни на реалните обеми извършвани дейности от ищеца, като изпълнител на медицинска помощ, при което НЗОК не може да бъде освободена от отговорност, а следва да изпълни законово вменените й задължения и да бъде осъдена да заплати на ищеца реално изпълнената от него медицинска помощ в пълния доказан и претендиран размер. Изтъкнал е, че основателността на главните искове, обуславя и основателността на акцесорните искове за обезщетение при забавено изпълнение, поради което е потвърдил като правилно решението и в частта, с която исковете по чл.86 от ЗЗД са уважени. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Третият поставен в изложението въпрос е свързан с основателността на предявените искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на извършена по процесните договори болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Същият изразява поддържаната от касатора в хода на процеса теза, че при липса на инициирана от страна на изпълнителя процедура по предоговоряне на лимитите, приети в договорите за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, не може да се претендира заплащане на надлимитна дейност. По този въпрос обаче не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, „точното прилагане на закона и развитието на правото“ формират едно общо основание за допускане на касационния контрол. Релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, само ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез корективното й тълкуване, когато тя е неясна, непълна или противоречива, както и когато е налице необходимост от промяна на създадената от съдилищата неправилна съдебна практика по приложението на относимата правна норма, или макар и правилна, но формирана при други обществени условия, тази практика се нуждае от осъвременяване. По въпроса дали съществува задължение на НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности и дали са действителни уговорките в индивидуалните договори между НЗОК и изпълнителите на болнична медицинска помощ, с които плащането от НЗОК се ограничава до определени стойности, е налице практика на ВКС, обективирана в решение №152/02.02.2021г. по т.д.№385/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №169/16.02.2021г. по т.д.№1916/2019г. на ВКС, II т.о. и др. Съгласно постоянната практика на ВКС здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 от ЗЗО при превишаване на месечния лимит. Здравноосигурените лица, на които е престирана медицинска помощ над стойностите по Приложение №2 за съответния месец, биха я получили през същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година при включването им в листата на чакащите. Във всеки от посочените случаи се дължи плащане от бюджета на НЗОК за предоставената медицинска помощ, доколкото извършените дейности са в обхвата на гарантирания пакет здравни дейности, като НС на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на съответните РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на основание чл.26, ал.2 от ЗЗО. Предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне от заплащане на извършената дейност. Основание за извода, че предоставената на здравноосигуреното лице медицинска помощ и вложените медицински изделия в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, подлежат на заплащане от НЗОК, съответно РЗОК, независимо, че са в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/, са разпоредбите на чл.25 и чл.26, ал.2 от ЗЗО, уреждащи задължителен резерв в бюджета на НЗОК. Наличието на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, изключва наличието на селективното основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение в частта по предявения главен иск. Налице са сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на САС в частта по предявения акцесорен иск. Въпросът по т.1 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК относно задължението на съда да обсъди всички възражения във въззивната жалба е обуславящ за изхода на спора по претенцията за мораторна лихва, тъй като в мотивите съдът не е обсъдил въведените във въззивната жалба доводи относно липсата на установен срок за заплащане на надлимитна дейност. По въпроса е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в сочените от касатора актове и редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Вторият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е пряко относим към правилността на формираните от въззивния съд изводи по съществото на правния спор. С оглед на това отговор на същия ще бъде даден с решението по чл.290 от ГПК. По тези съображения, касационното обжалване на решение №497/30.07.2021г. по т.д.№2517/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №1155/04.08.2020г. по т. д. №1796 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав, в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, лихва за забава в общ размер на 300 896,05 лева следва да се допусне по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по – горе практика на ВКС по поставения въпрос: Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения? Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6017,92 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд