Определение № 1816 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 979/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Д. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №65 от 19.01.2026 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №751/2025 г., В ЧАСТИТЕ, с които след частична отмяна на първоинстанционното решение №87/05.11.2024. на ОС-Враца, ТО, постановено по гр.д. № 4/24 г, въззивният съд е отхвърлил иска на същата срещу НББАЗ за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 2000 лева до 5000 лева и е потвърдено същото в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от М. Д. М. иск с правно основание чл.513, ал.1 във вр. с чл.511, ал.3 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 5000лв до 10 000лв., настъпили вследствие на телесни увреждания при ПТП на 10.08.2023 г., както и в частта за присъждане в тежест на ищеца на съответната част от разноските пред трите инстанции. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно определения общ размер на обезщетението и относно приетия обем на съпричиняване на резултата от поведението на самия пострадал. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на това, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Сдружение „ НББАЗ“ в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и подадениа в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: Страните не спорят, че на 10.08.2023 г., около 09:20 ч., в [населено място], обл. Враца, на кръстовището на [улица]и път III- 1 0 3, е настъпило пътнотранспортно произшествие между влекач „Волво ВТЦЗТ", с турски регистрационни табели и лек автомобил "Опел Корса" с per. [рег.номер на МПС], управляван от ищцата. Произшествието е посетено от орган на КАТ. Съставен е протокол за ПТП № 1492315 от 10.08.2023 г., в който са описани времето, мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно, разположението на ППС, обстоятелствата и причините, при които е възникнало ПТП и конкретният резултат от него и др.. В протокола е описан механизъм на ПТП, който е потвърден в заключението по допуснатата пред въззивния съд СТЕ: водачът на товарният автомобил блъска странично движещият се по пътя с предимство лек автомобил управляван от ищцата. В протокола е отбелязано настъпване на материални щети. Съставен е АУАН № G./10.08.2023 г. Според акта, причината за настъпване на ПТП е неспазен от страна на товарния автомобил пътен знак „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.” Актът е връчен на водача и същият го е подписал без възражения. Последвало е Наказателно постановление № 23-0300-000318 от 10.08.2024 г. на ОД на МВР- Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание. От заключението на СТЕ, прието като доказателство пред първата инстанция се установява, че товарният автомобил се е движил по [улица]в посока кръстовището. Челната част на влекача е била насочена към границата на кръстовището и продължавайки движението си с навлизане в кръстовището, след като е изминал 8 м. в границата на кръстовището в посока [населено място], в него навлиза движещият се по път III - 103 лек автомобил от дясно на ляво спрямо неговото движение. Водачът на товарният автомобил реагира на аварийно спиране и се установява в покой на място отразено в Протокола за оглед. Според заключението лекият автомобил се е движил по път III -103 в посока [населено място] - [населено място] в полагащата му се дясна лента за движение към кръстовището със скорост към момента на удара равнозакъснителна от около 30 км/ч. Водачът на лекият автомобил също е възприел аварийно спиране, но поради недостиг на време и разстояние с предната си лява ъглова част на автомобила се удря в дясна странична част на каросерията на влекача. Според заключението, от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е навлизане в кръстовището на товарен автомобили по път с предимство, по който се е движил лекия автомобил. Според вещото лице скоростта на движение на товарния автомобил към момента на удара е била около 13,7 км/ч., като водача му е реагирал на аварийно спиране непосредствено след настъпване на удара. Скоростта на движение на лек автомобил „Опел Корса“ към момента на удара е била около 30 км/ч., а непосредствено преди удара равнозакъснителна, вероятно от около 90 км/ч. до 30 км/ч. към момента на удара. Разрешената и съобразена скорост на движение на лекия автомобил е била 90 км/ч. Мястото на удара между двата автомобила е в дясната лента на платното за движение на ППС по път III -103 в посока [населено място] - лентата за движение, полагаща се на лекия автомобил; в момента на удара ТИР - композицията е била разположена по диагонал на пътното платно и е заемала и двете ленти за движение на ППС на път III -103. Пак от заключението прието като доказателство от първата инстанция се установява, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да види и възприеме маневрата на товарния автомобили в момента, в който предната челна част на влекача е започнала да пресича границата на кръстовището от посока неговото движение и навлиза в кръстовището от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, но не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране при движение със скорост от 90 км/ч., тъй като мястото на удара е попаднал в опасната зона на спиране на лекия автомобил. От заключението събрано като доказателство от въззивната инстанция се установява, че разрешената скорост за движение на лекия автомобил е 60 км/ч, съответна на поставения преди кръстовището знак В26. Видимостта за водача на лекия автомобил е от 150 метра преди кръстовището и при положение, че се е движил с разрешена скорост по мокър път, опасната зона 46.10 метра. Вещото лице не е отговорил на поставения въпрос да е налице техническа възможност да се предотврати удара, защото липсват данни дали товарния автомобил е спрял на знака „Стоп“ и потеглил или не е спрял, както и при липсата на данни каква е била скоростта на движение на лекия автомобил. От проведения разпит на вещото лице се установява, че водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати удара, независимо дали товарния автомобил е спрял или не на знака „Стоп“ ако се е движил с разрешена скорост от 60 км/ч.. В заключението събрано от първата съдебна инстанция, вещото лице е посочило неверен факт, че по посоката на движение на лекият автомобил липсва ограничение на скоростта и разрешената е 90 км/ч. „ няма поставени вертикални пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение на ППС на 60 км/ч.. Не са спорни фактите, от които се изхожда за наличието на пасивна процесуална легитимация на ответника (застрахователно правоотношение и писмена показана за заплащане на обезщетение). Травматичните увреждания на ищеца са установени с писмени доказателства (фиш за СМП, издаден от ЦСМП, [населено място], резултат от рентгенологични изследвания, амбулаторен лист и рецептурна бланка), които са били обект на съдебно-медицинска и съдебнопсихологическа експертиза. Първоначално поставената диагноза на дата съвпадаща с датата на произшествието е „Клинично здрава, без загуба на съзнание, без повръщане, без видими травми“. Не е назначено и не е проведено лечение. Резултатът от ренгеновото изследване е „запазени кости, образуващи черепната кутия“. Десет дни по-късно, върху амбулаторен лист от 21.08.2023 г., издаден от лекар - невролог, е поставена диагноза „мозъчно сътресение. увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия. В анамнезата е отразено, че е преживяла ПТП на 10.08.2022 г. Съобщила за краткотрайна загуба на съзнание и повърнала еднократно. Преглеждана в спешна помощ и проведена рентгенография на череп. Оплаквала се от главоболие, световъртеж, гадене, залитане при ходене, силна болка в шиен сегмент на гръбначен стълб и изтръпване на дясна ръка. При прегледа била ориентирана, напрегната. Паравертебралната мускулатура в шийния отдел е била напрегната повече в дясно със силна болка. Без МРД. ЧМН - б.о. Нормална зенична реакция. Няма данни за латентни парези. Сетивно съхранена. Ромберг + залита на определена посока, ТР контролира. Дадено мнение за балнеолечение за 10 дни и назначена терапия със Сомазина, Пирацетам, Аулин, Афламил крем, Баклофен, Афламил таблети и Бевит форте Противоречията в медицинската документация са изяснено от съдебно‐ медицинска експертиза и от нея се установява, контузия в шийния отдел на гръбначния стълб в следствие на прекомерно огъване/разгъване в шийния отдел на гръбначния стълб. Липсват данни назначеното лечение са е изпълнено. Експертизата установява, пълно възстановяване, без да се установяван травматични увреждания по главата. При извършване на освидетелстването е констатирано добро общо състояние, нормална походка - без отклонение, нормален обем движения на шията - без отклонения. От направена рентгенография - запазена физиологична лордоза. Запазени интервертебрални дискови пространства. От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебнопсихологическа експертиза се установява, че ищцата е преживяла травматичен стрес, довел до психически дискомфорт, който се изразява чрез повишена тревожност - соматизиране, промяна в общите и текущи нива на стрес. Съдът е приел наличието на причинна следствена връзка между претърпяната злополука и повишение на нивата на стрес при ищцата. Установено е от вещото лице, че ищцата е личност предразположена към тревожни тенденции, но към момента извършване на експертизата, ищцата е била с позитивен ментален статус и при липсата на медицинска документация, вещото лице не е могло да прогнозира интензитета на тревожност. От свидетелските показания на майка на ищцата се установява, ищцата е била посетена от родителите си на мястото на произшествието, била е седнала в колата, държала се е за главата, видимо била уплашена. Поради липсата на други доказателства не може да се установи липсата на предпазен колан по време на удара, нито да се презумира неговото поставяне. При така установените факти, съставът на САС е направил следните правни изводи: За да присъди обезщетение от 5000 (пет хиляди) лева, първоинстнационният съд е приел, че вина за ПТП е изцяло на водача на товарния автомобил. Този извод, според въззивния състав, се явява необоснован от заключението събрано като доказателство пред първата инстанция. При коригиращите изходни данни за ограниченията в скоростта и намереното число на опасната зона за спиране, следва, че колкото и да е лек удара между двата автомобила, той се дължи и на превишената скорост на лекия автомобил и заниженото му внимание. Налице е съпричиняване във вредоносния резултат, което следва от противоправно поведение и на двамата водачи. Относно размера на обезщетението. За настъпилото травматично увреждане, което е повлияло временно като усещане за дискомфорт у пострадалата и преживения стрес, съдът е присъдил обезщетение в размер на 5 000 лева. Не са налице основания за неговото завишаване, тъй като негативните последици са напълно отшумели, а повишената тревожност е черта на характера и не е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Няма никакви данни да е проведено лечение и в него да са настъпили усложнения или други факти, които да обосноват завишаване на размера. По насрещната възизвна жалба и свързаното с нея възражение за съпричиняване, настоящият състав на САС намира следното: След внимателен анализ в съдържанието на писмения отговор се установява, че ответната страна в писмен отговор, подадена по реда на чл. 131 от ГПК е направила частично правоизключващо възражение с твърдение за съпричиняване във вредоносния резултат. От заключението събрано като доказателство пред въззивната инстанция се установява, че водачът на товарния автомобил е предприел маневра включване ат дясно в двупосочен път с предимство. След като позицията на водача на товарния автомобил спрямо видимостта към двупосочния път е пряка към движещите се от ляво, а към движещите се от дясно е затруднена, то той е разчитал първоначално на поглед на дясно, а едва след изравняване с посоката като на движение по пътя с предимство и на външните огледала за дясно виждане. Ето защо първоначалната преценка, че водачът на товарния автомобил не е спрял на знак „Стоп!“ като единствената причина за настъпилото ПТП, според въззивния състав е разколебана от заключението на вещото лице, прието като доказателство във възизвната производство. От него се установява, че е налице ограничение в скоростта за движещите се по пътя с предимство, каквато е ищцата в исковото производство. При ограничение от до 60км/ч, същата е могла да предотврати удара, при наличие на видимост, с каквато не разполага другия водач, този на товарния автомобил. Мястото на удара предполага, че и двамата са предприели маневра - спиране. При наличие на видимост от 150 метра за водача на лекия автомобил следва, че при разрешена скорост от 60 км.ч, е могъл да избегне удара, при опасна зона от 46.10 м. Не спирането на знака знак „Стоп!“ предполага навлизане в кръстовище със скорост, която би затруднила спиране на товарен автомобил поради инерционните сили на същия. Предприетата успешна маневра спиране и удар на лекия автомобил в неговата предна лява част (дясна за товарния автомобил) означава, че лекият автомобил е предприел спиране, в начален момент на движение със скорост над предвиденото ограничение, а шофьорът на товарния автомобил, че е предприел маневра включване в път с предимство, без да се е уверил в нейното безопасно протичане. При това положение, според въззивния съд, основателно се явява възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, а относно процентното изражение на съпричиняването, въззивният състав след съпоставка на всички обстоятелства свързани с пътната обстановка (вкл. мокър, път занижено внимание при видимост от 150 м. и несвоевременно предприета маневра за спиране при наличие на препятствие на пътя) приема, че е 50 % за всеки от участниците в ПТП. Решението на първоинстанционния съд е било влязло в законна сила за присъдено обезщетение в размер на 1000 лева.С насрещната жалба се иска отмяна на същото за разликата над тази сума до присъдените 5 000 лева. Относно размера на присъденото обезщетение, въззивният състав на САС се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и на настъпилите вреди за пострадалата: телесно увреждане, което е напълно отшумяло, без последици за здравето на пострадалата и стрес за нейната психика, без данни стресът да е повлиял над обичаното за подобен род преживявания. Няма данни за намалена работоспособност, за прием на медикаменти, рехабилитация и др. Ето защо приема, че присъденото обезщетение в размер на 5000 лева е завишено. Същото следва да бъде намалено до 4000 лева, съответно редуцирано с процента на съпричиняване до 2000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на жалбоподателя-ищец се сочат като обуславящи изхода по спора две групи въпроси, които се свеждат до оплаквания в КЖ относно определен занижен общ размер на обезщетението и относно надлежното сезиране на съда с приетото и разгледано възражение за съпричиняване на резултата от поведението на самия пострадал. По втория въпрос относно необходимостта от надлежното сезиране на съда с разгледано възражение за съпричиняване на резултата от поведението на самия пострадал е налице формирана съдебна практика по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №92 от 24.07.2013 г.. по т.д. № 540/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., както и посочените в него други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. При произнасяне по този въпрос следва да се допусне касационен контрол за проверка за съответсвие на произнасянето на въззивния съд с формираната практика/ посочените по-горе решения на ВКС/, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. По въпроса относно критериите при определянето от съда по справедливост /чл.52 ЗЗД /на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно ППВС 4/68 и цитираната в изложението практика по чл.290 ГПК ВКС съставът на ВКС ще вземе отношение при произнасянето си относно наведените в КЖ оплаквания за незаконосъобразност при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът следва да внесе държава такса в размер на 81,81 евро по специалната сметка на ВКС за това. С оглед изложеното, съдът