Определение № 50172 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ж. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. А. П., представлявана от адв. М. Е.-В., против решение № 1901 от 16 декември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 991/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 260514 от 2 октомври 2020 г., постановено по гр.д. № 17497/2019 г. по описа на Районен съд Варна, и вместо него е постановено друго, с което на основание на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 ГПК, е признато за установено в отношенията между С. В. С. и Ж. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. П., че вземането, предмет на изпълнение по изпълнително дело № ... на частен съдебен изпълнител С., рег. № .. при КЧСИ, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист, на основание разпореждане № 5764 от 26 юни 2017 г. по ч.гр.д № 693/2017 г. на Окръжен съд Варна в полза на Ж. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. П., срещу С., съобразно съдебно решение за издръжка на районния съд в [населено място], Германия, по семейно дело № 524FH83/16RE, за сумите както следва: за периода 01.03.2016 г.-25.08.2017 г. общо в размер на 14825,39 лева, както и за периода 25.09.2017 г.-м. 10.2018 г. (до публичната продан на 19.10.2018 г.), общо в размер на 8132,32 лева; 746 евро, представляващи неплатена издръжка за периода 01.11.2015 г.-29.02.2016 г., и сумата 492,54 евро, представляващи разноски в производството пред съда в [населено място], не съществува, поради погасяването му чрез плащане след приключването на съдебното дирене в производството по семейно дело № 524FH83/16RE. Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост, както и неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че към датата на образуване на изпълнителното производство изпълняемото право е съществувало, както и че към датата на депозиране на исковата молба не е изпълнено точно плащане на задължението за издръжка, така както е постановено от съда. Вземането по изпълнително дело № ... по описа на частен съдебен изпълнител С., е погасено поради плащане, извършено чрез платежни нареждания в полза на трето за изпълнителното производство лице - Център за социално подпомагане З.-Вестпарк, [населено място], Германия, по банкова сметка в Staatsoberkasse Bayern, а именно по чужда, а не по банкова сметка на взискателя. Центърът за социално подпомагане няма качеството взискател по изпълнителното дело. В негова полза не съществува правото на изпълнение за паричните притезания по изпълнителен лист от 28.06.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 893/2017 г. на Окръжен съд Варна. Съдът не е взел предвид и не е обсъдил обстоятелството, че към датата на публичната продан – 19.10.2018 г., банковата сметка на майката на ненавършилото пълнолетие дете е била заверена със сумата в общ размер на 3647 евро, преведена от Център за социално подпомагане З.-Вестпарк, [населено място], Германия, но в действителност докато сумата не е постъпила по сметка на взискателя, няма плащане. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че са налице допълнителните основания за касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата С. В. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. И. З., в отговор възразява срещу допускането на касационното обжалване и излага становище за неоснователност на касационната жалба. По делото е установено, че с разпореждане № 5764 от 26 юни 2017 г. по ч.гр.д № 693/2017 г. на Окръжен съд Варна, в полза на Ж. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. П., съобразно постановеното съдебно решение за издръжка на районния съд в [населено място], Германия, по семейно дело № 524FH83/16RE, срещу С. С. е издаден изпълнителен лист от 28.06.2017 г. за сумите както следва: за периода 01.03.2016 г.- 31.12.2016 г. по 289 евро месечна издръжка, за периода 01.01.2017 г.-01.03.2019 г. по 297 евро месечна издръжка, 746 евро, представляващи неплатена издръжка за периода 01.11.2015 г.-29.02.2016 г., и сумата 492,54 евро, представляващи разноски в производството пред съда в [населено място]. Въз основа на изпълнителния лист, на 04.07.2017 г. е образувано изпълнително дело № ... на частен съдебен изпълнител С., рег. № .. при КЧСИ. С решение от 16.05.2017 г. на Социалната служба – З. Вестпарк, постановено по повод искането от 03.03.2017 г. на И. П., като законен представител на Ж. С., са отпуснати плащания в полза на детето по реда на Закона за гарантиране на издръжката на деца, отглеждани от самотни майки и бащи, посредством авансова издръжка или неплатена издръжка по Закона за авансовата издръжка, считано от 01.03.2017 г., при първоначално определена месечна сума от 201 евро. С писмо от 26.05.2017 г. Социалната служба – З. Вестпарк уведомява С. за решението си от 16.05.2017 г., както и че след 01.03.2017 г. задължението следва да бъде погасявано по посочената в писмото банкова сметка на Staatsoberkasse Bayern, като плащанията по сметка на детето или законния му представител не водят до освобождаване от задължението за плащане към службата. В производството са представени извлечение за осъществявани преводи по сметка на Staatsoberkasse Bayern от 26.06.2017 г. за сумата от 2010 евро, с основание Ж. С. С. за периода м. 03.2017 г.-м. 12.2017 г., на 22.06.2018 г. с наредител Н. С. за сумата от 1608 евро, с основание задължение на С. В. С. за Ж. С. С. за периода 01.06.2018 г.- 28.02.2019 г., на 11.12.2017 г., с наредител Н. С. за сумата от 1212 евро, с основание задължение на С. В. С. за Ж. С. С., на 13.12.2017 г., с наредител Н. С. за сумата от 285 евро, с основание задължение на С. В. С. за Ж. С. С. за периода 01.01.2018 г.-31.03.2018 г. Установено е от представения протокол за извършено разпределение от 14.11.2017 г. по изпълнителното дело, че, вследствие на наложения запор от банковите сметки на С. С., по сметка на частния съдебен изпълнител на 13.07.2017 г. е получена сумата от 100,96 лева, а на 17.07.2017 г. – сумата от 11459 лева; от същите в полза на взискателя Ж. С., чрез законния ѝ представител е преведена сумата от 10441,81 лева, като в счетоводните записвания на частния съдебен изпълнител е записан останал неплатен остатък от задължението в размер на 4022,54 лева. С решение от 07.08.2018 г. на Центъра за социално подпомагане – З. Вестпарк, майката на детето е уведомена да възстанови сумата от 201 евро, която неправомерно е получила за периода 01.11.2017 г.-30.11.2017 г. В отговор на писмото на С. от 07.07.2020 г., Социалната служба – З. Вестпарк го уведомява, че на майката на детето е изплатена авансова издръжка за периода 01.03.2017 г.-01.08.2020 г. в общ размер на 9705 евро. Посочено е, че майката е върнала сумите от 245 евро за периода 01.11.2017 г.-31.12.2017 г., както и 168 евро за периода 01.07.-31.07.2018 г. От съдържанието на писмото е видно, че С. е превел на 29.06.2017 г. сумата от 2010 евро, на 12.12.2017 г. – сумата от 1212 евро, на 14.12.2017 г. сумата от 285 евро, на 25.06.2018 г. – сумата от 1608 евро, на 28.02.2019 г. сумата от 600 евро, на 30.04.2019 г. сумата от 600 евро, на 24.06.2019 г. сумата от 900 евро, на 26.09.2019 г. сумата от 1200 евро, на 03.02.2020 г. сумата в размер на 1200 евро, и на 19.05.2020 г. сумата от 900 евро, всички в общ размер на 10515 евро. Със същото писмо, на бащата е указано, че е надвнесъл сумата от 1223 евро, поради което не дължи внасянето на издръжка за следващите четири месеца. При определяне на размера на издръжката, въззивният съд е съобразил съдържанието на изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното производство, възрастта на детето, както и Наредбите за определяне на минимална издръжка за малолетни или непълнолетни за всяка една година, респ. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., издавани на основание § 1612а, ал. 1 от Гражданския кодекс. Приел е, че дължимата издръжка за периода 01.03.-31.12.2016 г. за втора възрастова категория, след приспадане на половината помощ за отглеждане на дете, е в размер на 289 евро, считано от 01.01.2017 г. същата е увеличена на 297 евро, от 01.01.2018 г. е 302 евро, от 01.01.2019 г. до 01.02.2019 г. е 309 евро, след който момент детето преминава в трета възрастова категория – 379 евро. Изложил е, че доколкото частният съдебен изпълнител е обвързан от пределите на процесуалната ценна книга, следва да се приеме, че и съдът при проверка на твърдяното несъществуване на материалното право ще цени посочените параметри на изпълняемото право, така както е очертано в изпълнителния лист. В изпълнителния лист, послужил за образуване на производството по принудително изпълнение, е посочен размер на издръжката от по 297 евро месечно за периода 01.01.2017 г.-01.03.2019 г., като не е съобразена ежегодната ѝ промяна. От представените писмени доказателства, счетоводната експертиза и допуснатата пред въззивната инстанция допълнителна счетоводна експертиза, съдът приема, че в хода на изпълнителното производство, въз основа на наложените запори на банковите сметки на С. е получена общо сумата от 10857,76 лева; според изчисленията на вещото лице, обективирани в таблица № 1 т. I и т. II от заключението по допълнителната счетоводна експертиза, същата сума е определена за изплащане в полза на взискателя именно за покриване на разглежданите задължения за заплащане на разноските, сторени от взискателя в производството пред районния съд в [населено място], в размер на 492,54 евро, както и сумата от 746 евро, представляваща сбор от просрочена издръжка за периода 01.11.2015 г.-29.02.2016 г.; останалата сума е използвана за покриване на дължимата издръжка за периода 01.03.2016 г.-01.10.2018 г. – датата на насрочената публична продан. Вещото лице е определило общ размер на задължението за издръжка към м. 10.2018 г. от 19890,79 лева, включващо дължимата издръжка от м. 03.2016 г. до м. 10.2018 г., както и тази от 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г. от 746 евро (1459,05 лева); посоченият размер експертът е формирал след събиране на месечната издръжка за периода м. 03.2016 г. - м. 12.2016 г. от по 289 евро (565,23 лева), както и промяната ѝ считано от м. 01.2017 г. до м. 10.2018 г. от по 297 евро (580,88 лева), така както сумите са били определени в самия изпълнителен лист. След получаване на разпределената сума от страна на взискателя, е останал незаплатен остатък от задължението за издръжка в периода 01.03.2016 г.-01.10.2018 г. в размер на 9996,35 лева. По сметка на Социалните служби в Германия към м. 02.2019 г. от страна на бащата е внесена сумата от 12351,07 лева, посредством банкови преводи, както следва на 29.06.2017 г. сумата от 2010 евро, на 12.12.2017 г. – сумата от 1212 евро, на 14.12.2017 г. сумата от 285 евро, на 25.06.2018 г. – сумата от 1608 евро, на 28.02.2019 г. сумата от 600 евро, на 30.04.2019 г. – сумата от 600 евро (таблица № 11 от заключението). От същата сума не следва да се приспада сумата от 413 евро, която е възстановена от страна на майката на Социалните служби във връзка с получените издръжки за периодите 01.11.2017 г.-31.12.2017 г. и 01.07.-31.07.2018 г. В случая майката е получила предварително плащане на издръжката от страна на бащата, поради което повторното ѝ заплащане от страна на Социалната служба следва да бъде възстановено. Съобразно поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, възстановяването на сумите от страна на майката е неотносимо към определяне размера на дълга на бащата. Полученото от майката двойно плащане, веднъж от Социалната служба и втори път от бащата за периода, към който е съотнесено, не би могло да обуслови увеличаване на размера на дълга, доколкото неоснователно получената дублираща се сума от страна на майката за авансова издръжка подлежи на връщане. Размерът на получените авансови издръжки от майката от Социалните служби към м. 02.2019 г. е в размер на 12351,07 лева. Като се съобразят плащанията от Социалните служби, задължението по образуваното изпълнително производство към сочения в исковата молба период до м. 10.2018 г., както и към м. 02.2019 г., е в размер на нула лева. В допълнение на извода за заплащане на разглежданите суми, инкорпорирани в изпълнителния лист, съдът е ценил изявленията на процесуалния представител на ответницата, дадени в съдебното заседание от 17.11.2021 г. в насока за определяне на размера на дълга общо от 511,06 евро. Ответницата не оспорва получаването на плащанията от страна на Социалната служба, касаещи авансовата издръжка, сочени от нея в размер на 4060 евро. Доколкото твърденията съставляват признание на неизгоден за страна факт, същите следва да бъдат взети предвид при преценка на основателността на предявения отрицателен установителен иск. При тези данни въззивният съд приема, че вземането по изпълнителното дело в сочения в исковата молба размер се явява недължимо поради погасяването му след съдебното дирене в производството пред районният съд в [населено място], а именно чрез осъществени плащания на отпуснатата авансова издръжка на детето по сметка на Социалните служби в Германия, както и във връзка с разпределения на суми в хода на принудителното изпълнение. Касационният съд приема, че поставените от касаторката въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по нито едно от заявените основания за това. С първия въпрос се пита: законосъобразно ли е решение на въззивната инстанция, ако в доклада по делото е посочено какви факти и обстоятелства следва да се докажат от всяка от страните по делото, а в постановеното решение се сочат други такива, които липсват в доклада. Поставеният въпрос касаторът обвързва с твърдението, че съдът в нарушение на диспозитивното начало и материалния закон е указал да се установи фактът на извършените от ищеца плащания преди започването на изпълнителното производство при частния съдебен изпълнител на 04.07.2017 г., а по същество приел, че е следвало да се докаже недължимост на престацията (издръжката), за която е осъден със съдебното решение. Видно от съдържанието на решението, такива изводи не са формирани от решаващият състав. Не може да бъде споделена и тезата на касаторката за допуснати нарушения при изготвянето на доклада по чл. 146 ГПК по делото, тъй като съдът е отразил вярно твърденията на страните по спора и правилно е указал доказателствената тежест за установяването на съответните факти. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не се разкрива поддържаната от касаторката процесуална недопустимост на обжалваното решение заради произнасяне на въззивния съд по предмет, за който не е сезиран. На второ място се пита: извършените от родител, осъден със съдебно решение да заплаща месечна издръжка на ненавършило пълнолетие лице, плащания по банкова сметка на трето за изпълнителния процес лице, пораждат ли погасително действие спрямо вземанията на взискателя по изпълнителния лист, изпълнил ли е по този начин родителят установеното със съдебното решение задължение; приложима ли е разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Аналогичен на този въпрос, предвид оплакванията на касаторката в касационната жалба, е и въпросът относими ли са към изпълняемото право съгласно изпълнителен титул извършените от задължено лице по листа плащания по сметка на трето за изпълнителния процес лице, и следва ли платежното нареждане по сметка на третото лице да се счита за погашение на изпълняемото право; следва ли съдебният изпълнител да зачете третото за изпълнителния процес лице, за овластено лице да получава изпълнение вместо взискателя по изпълнителното дело; има ли погасителен ефект по отношение на спорното право. Въпросите не се отнасят към решаващите мотиви на въззивния съд и не са обусловили правните му изводи. Въззивният съд приема, че вземанията за издръжка са погасени чрез плащане от страна на ищеца в полза на малолетното му дете точно съобразно указаното от немския орган – Социалната служба – З. Вестпарк, а полученото от майката двойно плащане, веднъж от Социалната служба и втори път от бащата за периода, към който е съотнесено, не би могло да обуслови увеличаване на размера на дълга, доколкото неоснователно получената дублираща се сума от страна на майката за авансова издръжка подлежи на връщане. Съдът изрично сочи получените от майката суми за издръжка чрез Социалните служби. Следователно решаващият състав приема вземането по изпълнителния лист за погасено частично с направеното от бащата плащане, което е единственото релевантно за отпадане на задължението му. Качеството взискател по изпълнителното дело не може да обуслови различно правно положение на страната спрямо изпълняемото право. Поставят се въпросите кога се смята за изпълнено задължението за плащане на месечна издръжка извършено с банков превод, и при спор за недължимост поради плащане на присъдена месечна издръжка на непълнолетно дете следва ли съдът да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. И този въпрос не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, за което релевантно е посоченото в тази връзка по предходните въпроси. Не се установява и накърняване интереса на ненавършилото пълнолетие дете. Освен това не е налице и твърдяното от касаторката противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, според която нареденото по банков път плащане се смята за валидно със заверяване сметката на кредитора – решение № 50 по т.д. № 485/2008 г., II т.о., решение № 12 по т.д. № 181/2009 г., II т.о., решение № 239 по т.д. № 188/2011 г., II г.о., и решение № 245 по т.д. № 1938/2015 г., II т.о., която се явява неотносима към настоящия казус. На следващо място се пита: актът на публичен орган за одобрени плащания съгласно специален закон - изпълнително основание ли е; има ли същият характер на изпълнителен титул; заличава ли последиците на влезлия в сила съдебен акт, с който съществуването и размера на вземането са установени със сила на пресъдено нещо. Този въпрос не би могъл да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване на решението, доколкото въззивният съд не се е произнасял в сочения от касаторката смисъл. Следващият въпрос касае дължимата от страна на съда преценка на доказателствата по спора и на доводите и възраженията на страните: следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да се изложат от съда ясни и точни мотиви защо съдът счита за доказани или не определени факти и защо счита възраженията на страните за неоснователни, както и всички събрани по делото доказателства; длъжен ли е бил въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства, и при такова оплакване какви следва да са мотивите на въззивното решение по съществото на правния спор. Касаторката поддържа, че въззивният съд е нарушил практиката на ВС и ВКС – ППВС № 1/1953 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, ТР № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 164 по гр.д. № 196/2014 г., III г.о., решение № 116 по гр.д. № 3896/2019 г., III г.о., решение № 411 по гр.д. № 1857/2010 г., IV г.о., решение № 283 по гр.д. № 1609/2014 г., IV г.о., и решение № 154 по гр.д. № 3848/2015 г., IV г.о. В сочените решения, предвид правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК, се възпроизвежда неизменното разбиране в съдебната практика, посочено и в разясненията на ВКС, дадени в ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 19, че дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и излага мотиви. В практиката си ВКС приема, че съдът следва да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая не се поставят конкретни оплаквания за несъобразяване с наведени от ответната страна в спора доводи и възражения срещу отрицателния установителен иск. В обжалваното решение въззивният съд е постъпил именно по описания по-горе начин – съобразени са както надлежно въведените в спора твърдения и възражения, така и своевременно посочените доказателства. Въпросът отразява несъгласието на касаторката с правните изводи на съда по съществото на спора, което само по себе си не може да обуслови допускане на касационно обжалване, а представлява касационно оплакване за неправилност на постановеното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. На последно място се поставя въпросът следва ли съдът да се позове на заключението на вещото лице в случай, че отговорът на някой от въпросите е даден при несъобразяване на всички относими доказателства по делото, както и когато са изследвани доказателства за плащане извън процесния период и извън заявените и представени с исковата молба. Такива нарушения, обаче, не се установяват от данните по делото. Нещо повече – експертизата не е била оспорена от страните. Ето защо по въпроса не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че касаторката само е посочила допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не се е аргументирала поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт не е и очевидно неправилно. Не се установява неправилност до степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка по твърденията в жалбата за нейното наличие да се установяват от материалите по делото. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сторени по договор за правна защита и съдействие за касационното производство разноски в размер на 1800 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,