Определение № 81 от 16.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3313/2021 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 10.03.2021г. по гр.д.№3441/20г. ОС Стара Загора, с което са отхвърлени оскове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 ГПК. Жалбоподателят - Д. В. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение и постановяване на решение с което да бъде уважени предявените искове. Ответникът - „Поло 11“ ЕООД, чрез процесуалния си представител в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е изпратил писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на касационна жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявени искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ за признаване на уволнението на Д. В. за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяването й на заеманата допреди уволнението длъжност „крупие“. За да постанови своето решение въззивният съд, от фактическа страна приема, е приел че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което е заемала длъжността „крупие“ и с място на работа- игрална зала находяща се в [населено място]. Установено е, че за периода 12.07.2019 г. – 25.08.2019 г. Ищцата е била в разрешен отпуск за временна неработоспособност подари бременност и раждане, а за периода 24.11.2019 г. до 24.08.2020 г. до прекратяването на трудовото правоотношение е била в отпуск за отглеждане на дете до 2 – годишна възраст. Констатирано е, че на 31.03.2020 г., на ищцата е връчено /при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели/ предизвестие от работодателя, че на основание чл. 326, вр. чл. 328, ал.1, т.12 КТ след изтичане на законния срок от 30 дни ще прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание. Прието е за установено, че със Заповед № 849 от 31.03.2020 г., на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ, считано от 01.05.2020 г., е прекратено трудовото правоотношение между Д. К. и „Поло 11“ ЕООД поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор – настъпила поради обявеното с Решение на 44-то НС на основание чл.84, ал.1, т.12, пр.2 от КРБ и Заповед РД-01-123/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването преустановяване работата на игралните зали на ответното дружество и наложена забрана да се допускат служители до същите на основание чл.120в, ал.2 от ЗМДВИП. Констатирано е, че с последващи заповеди № РД-01-154/26.03.2020г., № РД-01-195/10.04.2020 г., № РД – 01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването срокът на въведената мярка е продължаван до 14.06.2020г. и на 08.04.2020 г. управителят на „Поло 11“ ЕООД е депозирал пред Държавната комисия по хазарта искане за прекратяване срока на действие на издаден лиценз за игралната зала, находяща се в [населено място], а на 30.04.2020 г. е бил предсрочно прекратен и договор за наем на недвижим имот, в който се е намирала игралната зала. Въззивният съд при установеноте по делото факти, е приел че прекратяването на трудовото правоотношението е законно и е настъпило с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта само го е констатирала. Изложени са съображения за това, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор и в отправеното до ищцата предизвестие, е изразена ясно воля за прекратяване с предизвестие на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на ищцата за незаконност на уволнението й поради неспазена процедура, т.к. отправеното от работодателя предизвестие изразява по разбираем начин волята му да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ с изтичането на законоустановения срок на предизвестието по чл.328 КТ от 30 дни. Съдът е приел, че в отправеното до жалбоподателката предизвестие е допусната техническа грешка като е посочен и чл.326 КТ, отнасящ се до прекратяване на трудовото правоотношние с предизвестие от работника, вместо чл.328 КТ регламентиращ прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работодателя, тъй като волята е ясно изразена с позоваването на основанието за прекратяването му, а именно чл.328, т.12 КТ. По изложените съображения съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 ГПК са неоснователни. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: приложимо ли е основанието по чл. 328, ал.1, т.12 КТ, когато служителят е в отпуск по майчинство, приема ли се, че има новосъздадена обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е невъзможно, ако служителят не престира своя труд в процесния период поради отпуск, представлява ли административен акт на изпълнителната власт, а именно заповед за преустановяване на дейността на дружеството, което може да причини обективна невъзможност за служител, когато той е в отпуск по майчинство, представлява ли порок в процедурата по освобождаване на служител по чл. 328 КТ при посочването на различни основания в предизвестието за прекратяването на трудов договор и заповедта за освобождаване, нарушава ли правото на защита на служителя липса на мотиви в предизвестието от страна на работодателя по смисъла на чл. 328 КТ и трябва ли да се съдържат в предизвестието за прекратяване на трудово правоотношение реквизитите посочени в чл. 66, ал.1 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 и по ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. По въпросите касаещи приложението на чл. 328, ал.1, т.12 ГПК в случаите, при които служител е в отпуск, съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно константната съдебна практика, обективирана е в решение № 150 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр.д. № 3/2020 г. на III – г.о., е прието, че предварителната закрила при уволнение е израз на социалната защита на правото на труд и е уредена в разпоредбата на чл.333 КТ. Посочва се, че закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението, но се отнася само за изрично изброените случаи в чл.333 КТ. В случая трудовото правоотношение между ищцата с ответното дружество е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ и последното не попада в посочените основание по чл. 333, ал.1 КТ, при които работника ползваш отпуск ,би се ползвал със закрила при уволнение. В практиката, споделена и в решение № 342 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 11/2011 г., IV г. о., ГПК се посочва, че при уволнение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, работодателят трябва да докаже само, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно, като причините, които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по въпросите касащи мотивировката на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В практика на ВКС, обективирана и в решение № 346 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о., сеприема, че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици, като работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Приема се, че няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя, а е възможно от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. В случая субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Що се касае до въпроса трябва ли да се съдържат в предизвестието за прекратяване на трудово правоотношение реквизитите посочени в чл.66, ал.1 КТ, относим към съдържанието на трудовия договор, то същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователностна предявените искове. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати разноските, направени от ответника в настоящото производство, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 960лева. Предвид изложените съображения, съдът