Определение № 4221 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №347 от 01.08.2022г., постановено по гр.д.№1610/2021г., произнасяйки се по реда на чл. 288 ГПК по подадената от М. Й. Й. и Т. И. Й. касационна жалба срещу въззивно решение от 14.10.2020г. по гр.д.№366/2020г. на Софийския окръжен съд, тричленен състав на II г.о. на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба в частта, с която е потвърдено решение №112/2019г. по гр.д.№437/2017г. на РС-Сливница, имащо характер на определение по чл. 344, ал. 2 ГПК, с което е постановено разпределение на ползването на делбените имоти до завършване на делбеното производство. В тази част определението се обжалва с частна жалба вх.7411/14.09.2022г., подадена от М. Й. Й. и Т. И. Й. чрез процесуалния им представител адв.Д. Г., с искане за неговата отмяна и допускане на подадената касационна жалба до разглеждане и в тази част. Според жалбоподателите обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдят, че в подадената касационна жалба са изложили твърдение, че в решението на ОС-София липсват мотиви, което считат за основно процесуално нарушение, както и че липсват мотиви и в първоначалното решение, което прави въззивното решение евентуално недопустимо и очевидно неправилно, по който въпрос тричленният състав на II г.о. на ВКС не се е произнесъл. Поддържат също така, че ОС-София не е изложил собствени мотиви, а е повторил изложеното от РС-Сливница, допускайки при това противоречие в мотивите си, както и че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с доказателствата по делото. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Върховният касационен съд разполага с правомощието да се произнесе по съществото на подадена жалба срещу акт на въззивен съд само ако този акт подлежи на касационно обжалване. Когато постановеният от въззивния съд съдебен акт е изключен от обхвата на касационния контрол, подадената въззивна жалба не може да бъде разгледана от ВКС, произнасянето по същата е недопустимо, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението с което съдът се произнася по искане за разпределение на ползването на делбените имоти до завършването на делбеното производство по чл. 344, ал. 2 ГПК не попада в тези две категории, дори когато е инкорпорирано в постановеното от въззивния съд решение по допускане или по извършване на делбата. Както е посочено в обжалваното определение, според дадените от ОСГК на ВКС разяснения досежно подлежащите на касационен контрол определения в мотивите към т.6 на ТР №1/17.07.2001г., определението за отреждане на делбените имоти за ползване от съделителите до окончателното извършване на делбата подлежи на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Тези определения не са преграждащи и не разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Към така дадените разяснения ВКС се придържа последователно и непротиворечиво в своята практика и при спорове, които се разрешават по реда на чл. 344, ал. 2 от сега действащия ГПК, в какъвто смисъл са и посочените в обжалваното определение актове на тричленни състави на ГК на ВКС – определение №544 от 11.11.2011г. по ч.гр.д.№511/2011г. на I г.о. на ВКС; определение №130 от 29.03.2012г. по ч.гр.д.№121/2012г. на II г.о. на ВКС; определение №413 от 20.11.2014г. по гр.д.№5372/2014г. на II г.о. на ВКС; определение №201 от 05.06.2012г. по гр.д.№364/2012г. на I г.о. на ВКС; определение №464 от 13.10.2015г. по ч.гр.д.№4362/2015г. на I г.о. на ВКС и др. Това разрешение намира приложение и в хипотеза, при която се твърди недопустимост на обжалвания съдебен акт на въззивния съд, поради което наведените в тази насока доводи на жалбоподателите следва да се приемат за неоснователни. Ирелевантно е и обстоятелството дали съдът се е произнесъл по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК с решение, което в подобна хипотеза в тази част има характера на определение, или със самостоятелно определение. Допустимостта на касационното обжалване на решението в останалите му части няма за последица подобна допустимост и по отношение на онази част от решението на въззивния съд, с която същият е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е постановено разпределение на ползването на делбените имоти до завършване на делбеното производство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение