Определение № 1248 от 14.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1707/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аква Тим БГ“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Е. Д. от АК Видин, срещу решение № 434 от 28.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 381/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № № 232 от 20.02.2023 г. по т. д. № 2809/2021 г. на Софийски градски съд, с което е осъдено „Аква Тим БГ“ ЕООД да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 90 908.30 лв. - възнаграждение, дължимо за осъществена в периода от м. ноември 2019 г. до м. октомври 2021 г. услуга „водоподаване“ по договор № 19ИД-Х60В041 от 12.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до погасяване на задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 9 232.12 лв. - лихва за забава от падежа на всяко месечно вземане до 20.12.2021 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4 945.62 лв. - разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове - изцяло или частично, с присъждане на разноски. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя; 2. Може ли правен субект (юридическо или физическо лице) да предоставя услуги, свързани със стока/вещ, относно която няма права“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се подържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в приетите от Пленума на ВС постановления № 1/1953 г., № 7/1965 г. и № 1/1985 г., както и в противоречие с практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения. За втория въпрос е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Национална електрическа компания“ ЕАД („НЕК“ ЕАД) със седалище в [населено място] - чрез юрк. С. И.. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба, като е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил следните релевантни за спора факти: На 12.07.2019 г. е сключен договор № 19ИД-Х60В041 между „Аква Тим БГ“ ЕООД като възложител и „НЕК“ ЕАД като изпълнител, с който изпълнителят се е задължил да предоставя на възложителя услугата „водоподаване“ при условията на издадено разрешително чрез отклонение от напорния тръбопровод на язовир „Кърджали“ срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 0.00237 лв./куб. м. без ДДС. В договора е уговорено, че възнаграждението ще се заплаща след отчитане на водните обеми от изпълнителя по измервателно устройство, за което се съставя протокол, в 7-дневен срок от получаване на издадената от изпълнителя данъчна фактура, а в случай, че не е монтиран водомер, изразходваните водни обеми ще се определят на база максимално разрешеното водно количество. Договорът е сключен за срок от 20.05.2019 г. до 31.12.2023 г. при наличие на разрешително от 20.05.2014 г., с което на „Аква Тим БГ“ ЕООД е разрешено да водовзема от язовир „Кърджали“ водни количества с цел производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ на определено място, режим на водовземане и лимит на ползваната вода. В съставяните от Министерство на околната среда и водите графици за използване на водите от язовир „Кърджали“ за периода м. ноември 2019 г. - м. октомври 2021 г. е предвидено ползването на водата в границите на разрешения лимит за всеки месец да се извършва по график, съгласуван между „НЕК“ ЕАД и „Аква Тим БГ“ ЕООД. В периода на действие на договора ищецът „НЕК“ ЕАД е издал 24 бр. данъчни фактури за дължима цена на предоставена на „Аква Тим БГ“ ЕООД услуга „водоподаване“ в периода м. ноември 2019 г. - м. октомври 2021 г. на обща стойност 90 908.30 лв. Фактурите са придружени със справки за подадените водни обеми от язовир „Кърджали“ и с подписани от представители на двете страни протоколи за обема на подадените водни количества. Според заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието в производството пред първата инстанция, всичките 24 фактури са отразени в счетоводните регистри на „Аква Тим БГ“ ЕООД и върху данъчната им основа е начислен 20 % ДДС; Обемите, за които е начислена сумата 90 908.30 лв., съответстват на отчетените с протоколите количества подадена вода. След съвкупна преценка на фактите по делото въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валиден договор, по силата на който за „НЕК“ ЕАД е възникнало задължение да предоставя на „Аква Тим БГ“ ЕООД услугата „водоподаване“ срещу заплащане на уговорена цена. Възражението на ответника за нищожност на договора поради невъзможен предмет е преценено от въззивния съд като неоснователно. Съдът е изложил съображения, че предметът на договора е фактически осъществим и липсва правна забрана за неговото реализиране, а възможността за извършване на услугата „водоподаване“, която не е легално дефинирана, произтича от уреденото в закона право на титулярите на разрешителни да водовземат от съответния воден обект, доколкото това право не може да бъде упражнено, без преди това водата да е подадена/доставена до ползвателя на услугата. За неоснователно съдът е счел и възражението, че договорът е нищожен поради липса на основание, тъй като ответникът не притежава въведена в експлоатация водноелектрическа централа, за чиято дейност е договорено да се използва подадената от ищеца вода. Според въззивния съд, липсата на изградена електроцентрала не представлява обстоятелство, водещо до нищожност на сключения между страните договор, тъй като освен за целите на производството на електрическа енергия, договорената от страните услуга е предназначена и за промишлено водоснабдяване; Липсата на изградена водноелектрическа централа е от значение за възможността на възложителя да получи уговорената в договора престация, т. е. за изпълнението на договора, но не и за неговата действителност; През периода, за който се отнася исковата претенция, договорът е обвързвал валидно страните и е породил за всяка от тях уговорените в съдържанието му права и задължения. Пред въззивната инстанция ответникът е поддържал и заявеното с отговора на исковата молба възражение за недължимост на претендираните с исковете суми по причина, че ищецът не е собственик на язовир „Кърджали“ и не може да предоставя услугата „водоподаване“, която е предмет на договора. След анализ на приложимата към спорното правоотношение правна уредба и на доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, че възражението е неоснователно и че ищецът, в чиято дейност е включено стопанисването на язовир „Кърджали“, е разполагал с правото да сключи конкретния договор и да предоставя услугата „водоподаване“. Така направеният извод е мотивиран със съображения, че „НЕК“ ЕАД е образувано по решение на Министерски съвет от 07.11.1991 г. за преобразуване на обединения, комбинати и предприятия от системата на Комитета по енергетика, сред които предприятие „Язовири и каскади“; Новосъздаденото дружество е поело активите и пасивите на преобразуваните стопански единици, включително правото на стопанисване на язовир „Кърджали“, което е намерило отражение в утвърдените от МОСВ графици по чл.53 от Закона за водите (ЗВ) за използване на водите на комплексните и значими язовири; С разпоредбата на чл.139а ЗВ е образувано държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, чиято дейност е комплексно управление на язовири - публична и частна държавна собственост, но съгласно чл.139а, ал.7 ЗВ извън обхвата на тази дейност са язовирите, стопанисвани и управлявани от „НЕК“ ЕАД, в т. ч. язовир „Кърджали“. Относно изпълнението на договора от страна на ищеца въззивният съд е приел, че същото е доказано с приетите по делото двустранно подписани протоколи за отчитане на количествата подадена вода, изготвени в съответствие с клаузите на договора. Предвид безспорно установения по делото факт, че всички фактури, съставени от ищеца въз основа на протоколите, са осчетоводени от ответника и са включени във водените от него дневници на покупките по ЗДДС с право на ползване на данъчен кредит, съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че протоколите са подписани от лице без представителна власт. Неоснователността на възражението е аргументирана и с липсата на данни по делото ответникът да се е противопоставил на действията на лицето, подписало протоколите, незабавно след узнаването им. След като е взел предвид констатациите в заключението на счетоводната експертиза за съответствие между отчетения в протоколите обем на доставените количества вода и отразения във фактурите обем подадена вода, за който е начислена претендираната с главния иск цена от 90 908.30 лв., въззивният съд е формирал решаващия извод, че ответникът дължи на ищеца посочената сума, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД. С оглед уговорените в договора срок и начин на плащане, за дължима съдът е счел и сумата 9 232.12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главното задължение от 90 908.30 лв. за периода от падежа на задължението за всяко месечно плащане до предявяване на исковете на 20.12.2021 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Първият формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос - за задължението на въззивния съд да обсъди „всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя“, е значим за делото, но по отношение на него не е изпълнено специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнително изискване - да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и/или с практиката на ВКС. В мотивите към решението въззивният съд се е произнесъл по всички оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, наведени във въззивната жалба на ответника - сега касатор, и по всички поддържани пред въззивната инстанция възражения и доводи за недължимост на претендираните с исковете вземания/суми. Въззивният съд е формирал и обосновал свои собствени изводи както по възражението на касатора, че не дължи заплащане на претендираната цена за услугата „водоподаване“ поради липса на изградена водноелектрическа централа за производство на електроенергия, така и по доводите, че „НЕК“ ЕАД не е собственик на язовир „Кърджали“ и поради това няма право да предоставя срещу заплащане услугата „водоподаване“, използвайки водния ресурс в язовира. Обжалваното решение е постановено в съответствие с цитираната в изложението съдебна практика на ВС и ВКС относно правомощията на въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора и необходимото съдържание на мотивите към решението на въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Вторият въпрос от изложението не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от неговото разрешаване. Въпросът не кореспондира с мотивите на въззивния съд, който е изложил подробни съображения и е формирал категоричен извод, че още от момента на възникването си като правен субект ищецът „НЕК“ ЕАД има правото да стопанисва язовир „Кърджали“ и да извършва услугата „водоподаване“, независимо, че не е собственик на язовира и на водния ресурс в него. Несъответствието на поставения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационно обжалване и прави безпредметно обсъждането на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото (в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното решение с оплакване, че в противоречие „на нормалната логика“ въззивният съд е уважил иска за заплащане на цената на услугата „водоподаване“, въпреки уговорката в договора между страните, че „НЕК“ ЕАД ще предоставя услугата за производство на електрическа енергия от водноелектрическа централа, и липсата на изградена водноелектрическа централа за производство на електрическа енергия, за която да се ползват подадените количества вода. Поддържаното оплакване не насочва към явна необоснованост на въззивното решение, нито към друга възможна проява на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като изводът на въззивния съд за дължимост на претендираните суми е обусловен от преценка на фактите и доказателствата по делото, а дали същият е обоснован, може да се отговори след проверка на правилността на така извършената преценка по реда на чл.290 ГПК. Поради това няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване като очевидно неправилно в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 200 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,