Определение № 1290 от 18.03.2025 г. на ВКС по д. № 553/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Районен съд – София е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд София – град за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по иск, предявен от С. П. В. срещу Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неизплатено в края на месец януари 2022 г. допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г. на стойност 2 564,64 лева, законната лихва върху посочената сума от датата на исковата молба (28.02.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2022 г. – 27.02.2024 г. в размер на 614,86 лева. Ищцата посочва, че претърпените вреди са в причинна връзка с незаконния административен акт – заповед № РД-16-023/09.09.2021 г. на началника на ДНСК, отменена с влязло в сила решение, тъй като вследствие на същия не е била на работа в периода м.09.2021 г. – м.12.2021 г. и не е получила оценка за постигнатите от нея резултати. Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е първоначално образувано пред Административен съд София – град (АССГ) на 22.01.2024 г. по отделени материали от адм. д. № 6428/2022 г. по описа на същия съд, относно предявен от С. П. В. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в периода 01.07.2021 г. – 31.01.2022 г. под формата на пропуснати ползи. След указания, в допълнителна искова молба от 27.02.2024 г., ищцата е поддържала, че претенцията ѝ се основава на предвидената възможност в разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 19, т. 5, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), за заплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати, от която не се е ползвала, поради незаконосъобразното прекратяване на служебното ѝ правоотношение със заповед № РД-16-023 от 09.09.2021 г., издадена от началника на ДНСК, отменена с решение № 6918/23.11.2020 г., постановено по адм. д. № 9450/2021 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение № 4941/25.05.2023 г. по адм. д. № 369/2022 г. по описа на ВАС, Пето отделение. Уточнила е, че претендира обезщетение за неизплатено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за второто полугодие на 2021 г., което е следвало да получи през м. януари 2022г. Сезираният Административен съд София – град е прекратил производството пред себе си, образувано по иска на С. П. В., като е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. Изложил е съображения, че съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС (чието тълкуване е посочил като задължително по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт), имуществените спорове, извън предвидените в Глава шеста – „Прекратяване на служебното правоотношение“ на Закона за държания служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. Счел е също, че в предметния обхват на имуществените спорове по чл. 125 ЗДСл е включено и претендираното от ищцата обезщетение за пропуснати ползи от неизплатено допълнително възнаграждение за постигнати резултати, доколкото уредбата му е част от разпоредбите в Раздел VI, Глава III от ЗДСл относно формирането и изплащането на трудовото възнаграждение. При тези съображения е формирал извод, че доколкото за спазването на правилата на подсъдността съдът следи служебно, съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 АПК, исковата молба следва да се изпрати за разглеждане на компетентния да се произнесе по предявените искове – Софийски районен съд, а образуваното административно дело – да се прекрати. От своя страна, приемащият Софийски районен съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал спор за подсъдност. Мотивирал се е, че с оглед заявените фактически твърдения се касае за обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Посочил е още, че уреждането на отношенията във връзка с допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, на което държавният служител има право съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл и чл. 19, т. 5, във вр. с чл. 24 НЗСДА, представлява последица от прекратяването на служебното правоотношение. Изложил е и съображения, че правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи, поради което всички претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от прекратяване на служебното правоотношение следва да се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебния административен контрол върху административните актове. Приемащият Софийски районен съд се е аргументирал и с това, че правото на допълнително възнаграждение за постигнати резултати е част от статута на държавния служител, който се регулира от административното право. В тази връзка се е позовал на разясненията в т. 6 на ТП № 2/2014 г. на ВКС и ВАС и на приетото с Определение № 79 от 28.09.2018 г. по гр. д. № 72/2018 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, съобразно които нормата на чл. 125 ЗДСл е обща спрямо тази на чл. 122, ал. 3 ЗДСл и в приложното поле на чл. 125 от цитирания нормативен акт остават имуществените спорове, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи, а конкретният случай не е намерил да е такъв. Споделил е изразеното становище в Определение № 43 от 12.11.2020 г. по гр. д. № 29/2020 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, към което е препратил. При тези съображения е обобщил, че предмет на всички предявени от С. В. осъдителни претенции срещу ДНСК са вземания за обезщетения, произтичащи от прекратяване на служебното ѝ правоотношение, което с влязло в сила решение е признато за незаконосъобразно, а всички претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от прекратяване на служебното правоотношение, се разглеждат от административните съдилища. Предвид изложеното е обосновал извод, че не е компетентен да разгледа спора. Настоящият петчленен състав по чл. 135, ал. 4 АПК, като взе предвид изложените в исковата молба обстоятелства, приема, че делото е подсъдно на Административен съд София – град поради следните съображения: Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание на държавен служител съответно представлява административен акт. Претенциите, свързани с правото на държавния служител да оспори законността на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, както и претенцията за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат по реда на съдебно – административния контрол, тъй като са следствие от издаването на административен акт, поради което и подлежат на разглеждане по същия ред, установен за обжалване на административни актове. Разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Съобразно правилото на чл. 125 от Закона за държавния служител, по общия исков ред се предявяват само останалите имуществени спорове, извън тези по глава шеста от Закона за държавния служител, т. е. споровете, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган. Само споровете, свързани с претенции възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение – пример: за неизплатени заплати, за дължимо и неизплатено ДМС, за неизплатени суми за представително облекло, неизползван отпуск и други,остават за разглеждане от гражданския съд по реда на чл.125 ЗДСл. Нормата на чл. 125 ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл. 122, ал. З ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, и когато са налице предпоставките на специалната норма, установеното в общата правило не намира приложение /в този смисъл и съображенията, съдържащи се в мотивите към т. 6 на ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС/. Още повече правото на допълнително възнаграждение за постигнати резултати е част от статута на държавния служител, който се регулира от административното право. Освен това с влизането на АПК в сила е предвиден нов процесуален ред за осъществяване на вземания за обезщетения, произтичащи от незаконосъобразни административни актове, като кодексът се отнася към ЗДСл и в частност нормата на чл. 125 ЗДСл като по-нов специален закон към по-стар. Ето защо с влизане в сила на АПК на 01.03.2008 г. следва да се считат изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища исковете за обезщетения на основание на отменени административни актове независимо от разпоредбата на чл. 125 ЗДСл. Мотивиран от горното, съдебният състав