Определение № 2715 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1681/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Р. Д. чрез пълномощника й адвокат И. И. против определение № 1261 от 17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2517 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 54499 от 14.05.2024 г., подадена от А. Р. Д., чрез адв. И. И., срещу въззивно решение № 1789 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 4699/2023 г. на Софийски градски съд. АГППИДП „Артес“ ООД, гр. София чрез пълномощника си адвокат К. К. изразява становище, че частната жалба е процесуално недопустима, като насочена срещу постановено по реда на чл. 288 ГПК съдебен акт. Касационният съдебен състав приема, че частната жалба е процесуално допустима. Определението, с което се оставя без разглеждане частна жалба попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се явява преграждащо за развитието на производството пред съответната инстанция. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение съдебният състав е констатирал, че касационната жалба е подадена срещу решение на въззивен съд, постановено по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД с цена 1 000 лева. Посочил е, че обстоятелството, че искът е предявен като частичен от сума в общ размер на 10000 лв., е ирелевантно за определяне цената на иска, защото съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, ВКС, с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Следователно цената на иска се определя от размера на частично заявената от ищеца претенция, без да се съобразява посоченият от ищеца пълен размер на спорното право. След като в случая е предявен иск за вземане от 1 000 лв. като част от такова в общ размер на 10 000 лв., то и цената на иска се равнява на предявената в процеса претенция от 1 000 лв. и съответно по правилото на чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, въззивното решение, постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване. Жалбоподателката се позовава на т. 3 на мотивите към Тълкувателно решение № 3/2016 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, ВКС, че ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със сила на пресъдено нещо се отрича цялото спорно материално право. В случая искът е отхвърлен и силата на пресъдено нещо е спрямо цялото спорно право, а не спрямо паричното притезание, поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Доводът е неоснователен. Същият се основава на правно необоснованото приравняване на цената на иска и силата на пресъдено нещо на решението по частичен иск, която при уважаването му се отнася до правопораждащите факти и дължимостта на предявената част от вземането, а при отхвърляне – отрича дължимостта на вземане, основано на предявените правопораждащи факти. Приложението на чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК е обусловено единствено от цената на предявения частичен иск, а не и от силата на пресъдено нещо, която ще формира решението по този иск. В случая цената на предявения частичен иск е 1000 лв. и правилно с атакуваното определение е прието, че въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, а подадената касационна жалба е процесуално недопустима. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение