Определение № 50715 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 30/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. С. С., чрез адв. М. Г. И., срещу въззивно решение № 362/29.09.2021 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 9657/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска в размер на 7000 лв. Адвокат М.И. моли за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Насрещната страна „Консентрикс сървисиз България“ ЕООД, представлявано от управителя С. Л. Р., чрез адв. А. Г. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията; представя списък по чл. 80 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил иска на Г. С. С. против „Консентрикс сървисиз България“ ЕООД за разликата над 2 500 лв. до 7000 лв., съставляващо обезщетение по чл. 200 КТ за причинено неимуществено увреждане от претърпяна трудова злополука. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 200 КТ е уважен в размер на 2 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 7 000 до 12 000 лв., ведно с компенсаторната лихва. За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудово правоотношение. Ищцата претърпяла трудова злополука, установена по административен ред, изразяваща се в контузия на раменната става. Възстановителният период според съдебномедицинската експертиза е 15-20 дни, като С. имала затруднения в ежедневието и обичайните дейности – да се облече, да си напазарува, да се окъпе и пр. Болки е имала до 28-ия ден, като най-силни са били в първите дни. На 19-ия ден след травмата пострадалата се е възстановила почти напълно и има само отшумяващи болки. Съдът е приел за неустановени твърденията за обездвижване на ставата, за прием на успокоителни и проведена физиотерапия. Съдът намерил, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 2 500 лв. Обосновал се е и със съдебната практика – по високи размери, присъждани от районни съдилища, касаят ПТП-та, реално или потенциално опасни за живота на лицата и обичайно при множество и по-тежки увреждания. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по тълкуване на чл. 52 ЗЗД със следните въпроси: Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане при предявен иск по чл. 200 КТ. Поддържа противоречие с т. 1 от ППВС № 4/68 г., решение № 168/29.11.2018 г. по т.д. № 5005/2017 г. на ВКС, III г.о. и решение №№ 199/19.04.2019 г. по т.д. № 1408/2018 г. на I т.о. на ВКС. Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените правни въпроси са включени в предмета на спора и относими към постановения краен резултат, но не се установява поддържаното от касатора противоречие. Въззивният съд е отчел всички установени по делото и имащи отношение към справедливото овъзмездяване на конкретните неимуществени увреждания на пострадалата, а именно – характера на увреждането, условията, при които е настъпило, продължителността, интензитета на търпените болки и неудобства, има ли допълнително влошаване на здравословното състояние, извършени медицински манипулации и проведено лечение, перспектива и трайни последици. Въззивният съд, също така, е взел предвид съдебната практика в сходни случаи и е съобразил същата при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Представените от касатора съдебни решения – в по-долните инстанции и пред ВКС касаят различни по вид увреждания, многократно по-тежки от тези на Грета С., и при разлика между установените по казусите релевантни обстоятелства. Съобразена е икономическата конюнктура в страната към датата на деликта. Няма съмнение, че по принцип биха могли да бъдат включени и други обстоятелства при приложение на чл. 52 ЗЗД, но по конкретния казус, предвид очертания предмет на спора с исковата молба и установеното от съда, не е пропуснато изследване на релевантно обстоятелство. Следва да се посочи, че подобно твърдение не е заявено и от касатора в касационната жалба – твърди се, че не са отчетени обстоятелства, които обаче не са установени от съда. На практика касаторът е недоволен от фактическите изводи на второстепенния съд, като счита, че необосновано или в противоречие с процесуалните правила въззивният съд не е установил определени факти или, че ги е установил неточно. Във връзка с тези касационни доводи по чл. 281 ГПК няма никакви въпроси в изложението по чл. 284 ГПК. Следва да се посочи още, че въззивният съд е съобразил и чл. 51 ЗЗД - размерът на обезщетението, определено по чл. 52 ЗЗД не следва да служи за неоснователно обогатяване и за цели, различни от обезщета на конкретно установеното неимуществено увреждане. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. При този резултат, искането на адв. М. И. по чл. 38, ал. 1,т. 2 от Закона аз адвокатурата не може да бъде уважено. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1800 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът