Определение № 85 от 05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 353/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба вх. № 78 от 04.01.2011 г. от адв. Б. Т., в качеството си на процесуален представител на А. Х. Х. и Ф. Х. Х., двамата от[населено място] срещу решение № ІV-65 от 20.10.2010 г. по гр. д. № 1014 по описа за 2010 г. на Б. окръжен съд, с което отменя изцяло решение № 57/24.03.2010 г. по гр. д. № 446/2009 г. по описа на РС Айтос, като вместо него отхвърля предявения от А. Х. и Ф. Х. против О. Х. И. и С. Х. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на УПИ VІІІ-118 в кв. 8 по плана на[населено място], целият с площ от 902 кв.м., при граници: улица, УПИ ІХ-118, УПИ VІІ-118, край на регулацията. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 04.01.2011 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ относно допустимостта й ще се приложи разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция и ще следва да се съобрази с цената на иска. По исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот размерът й се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка, съгласно което цената на иска е под 5000 лева. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и при условията на иззета компетентност следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.