Определение № 422 от 24.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 212/2015 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. С. К. от [населено място], чрез адвокат В. М., против въззивното решение № 1794 от 3.09.2014 год. по гр. д. № 832/2014 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2453 от 3.04.2013 год., допълнено с решение № 4241 от 10.06.2013 год., постановени по гр. д. № 14667/2010 год. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора срещу Р. С. Д. за признаване за установено между тях, че същият е собственик на основание придобивна давност за периода м. август 1999 год. – м. август 2009 год., евентуално за периода от 1.12.2000 год. – 1.12.2010 год., на 8500/20595 ид. ч. от описаните в решението имоти. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му, като се постанови друго решение, с което искът бъде уважен, с присъждане на направените разноски. Ответникът Р. С. Д., чрез адвокат С. М., в представения писмен отговор оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, както и поддържа неоснователност на подадената касационна жалба. Претенидра заплащане на разноските. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционното решение, приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на елементите на фактическия състав на придобивната давност, и конкретно не е установил с ангажираните доказателства да е владял постоянно, непрекъснато, спокойно и явно процесните имоти в релевираните в исковата молба периоди. Установено е, че на 30.10.2006 год. срещу съпругата му В. Д. е бил предявен иск по чл. 38а ЗЖСК от Р. Д., ответник в настоящето производство, който е уважен с влязло в сила на 26.11.2010 год. решение. С оглед характера на този иск, обусловен от принадлежността на вещното право в патримониума на ЖСК „Български художник”, съдът приел, че с предявяването му е прекъсната на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗС придобивната давност както по отношение на ответницата по него, така и по отношение на нейния съпруг Н. К., тъй като двамата са упражнявали съвместно фактическата власт върху спорните имоти. Така, като е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по предявения и уважен срещу съпругата на ищеца иск по чл. 38а ЗЖСК, чието възражение за придобивна давност не е уважено, въззивният съд приел, че позоваването на същото придобивно основание от неучаствалия в това производство съпруг е неоснователно с оглед заличаване действието му за периода след 30.10.2006 год. и в полза на него. В представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, обосноваващи искането за допускане на касационното обжалване: -Прекъсва ли по принцип давността искът по чл. 38а ЗЖСК ? -Прекъсва ли се чрез предявяване на иска по чл. 38а ЗЖСК давността по отношение на съпруга на ответника, който не е участвал в делото ? По първият въпрос поддържаното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с позоваване на съдебна практика – Р № 213 от 26.05.2011 год. по гр. д. № 501/2010 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, която практика според касатора е неправилна. В цитираното решение е прието, че разпоредбата на чл. 38а ЗЖСК дава правна защита на очакването на член кооператора да придобие вещното право върху отделен обект, принадлежащо на ЖСК до снабдяването на членовете с нотариален акт за определения им с разделителния протокол обект, като с този иск член кооператорът защитава правото си да придобие обект от ЖСК и да прекъсне евентуално започнала да тече давност в полза на трето лице или друг член кооператор. Според касатора този иск няма за предмет защита на правото на собственост, поради което с него не може да се прекъсне давността на лице, завладяло недвижимия имот. Прекъсването на давността е последица единствено и само на предявен от собственика срещу владелеца иск, в който смисъл е цитирана съдебна практика. Цитирана е и такава относно недопустимостта за разширително прилагане на разпоредбите за прекъсване на давността. Според настоящият състав релевираното основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения правен въпрос не е налице. Съгласно приетото в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС произнасянето на касационния съд по даден правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото когато няма приложима правна норма, поради което и се налага прилагане на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено тълкуване. В случая, както и самият касатор сочи, е налице задължителна съдебна практика относно суброгаторния характер на иска по чл. 38а ЗЖСК и неговата обусловеност от принадлежността на вещното право в патримониума на ЖСК. В този случай, член кооператорът, на когото е разпределен един конкретен имот, предявява пред съда не свое, а чуждо материално право – това на ЖСК, то произтича от притежаваното от нея вещно право на собственост, представлява негово производно. Разпоредбата на чл. 38а ЗЖСК не е неясна, непълна или противоречива и тълкуването й е предмет на задължителна съдебна практика – В Р 71 от 17.04.2012 год. по гр. д. № 1000/2011 год. ІІ г. о. на ВКС е направен преглед на съдебната практика по въпроса за характера на иска по чл. 38а ЗЖСК като специфичен владелчески иск, който има суброгаторен характер, тъй като с него се упражнява правото на бездействащия собственик ЖСК. С оглед тези особености на иска предметът на доказване обхваща и установяване правото на собственост на ЖСК, а защитата на ответника срещу него включва противопоставяне на свое самостоятелно право върху жилището, вкл. и придобивна давност. В този смисъл е и разрешението по т. 1 от ТР № 5 от 24.06.2016 год. по т. д. № 5/2014 год. Липсват предпоставки за промяна в даденото с горната съдебна практика тълкуване, а и не са изложени конкретни съображения на касатора в тази насока. Доводите му представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. По втория, поставен от касатора в изложението въпрос, се поддържа същото основание за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият всъщност касае въпроса за другарството между съпрузите, което е необходимо по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК с оглед естеството на спорното правоотношение, и правните последици при неконституирането на единия от тях в производството по иска срещу другия. В съдебната практика се приема непротиворечиво, че неучаствалият съпруг е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по иска от и срещу другия съпруг по спор за вещни права, като защитата му е обезпечена с възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение, на основание чл. 304 ГПК /напр. ППВС № 2/1977 год., т. 12, Р № 7 от 4.03.2014 год. по гр. д. № 6353/2013 год. І г. о. на ВКС/. Прието е, че постановеното по иска по чл. 38а ЗЖСК решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника, че той, а не ЖСК е собственик, като то обвързва и неучаствалия по делото съпруг при поддържано да се е осъществило по време на брака придобивно основание. Приетото в обжалваното решение прекъсване на придобивната давност и по отношение на неучаствалия в предходното производство съпруг не противоречи на това становище, с оглед упражняваната съвместно от двамата съпрузи фактическа власт върху спорните имоти, доколкото техните вътрешни отношения по повод съпружеската общност са неотносими към спора за собствеността на същите с член – кооператора, респ. с ЖСК, а и този въпрос не е обсъждан. Съображенията за липса на предпоставки за наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по този въпрос са идентични с изложените по първия въпрос. По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а с оглед този изход касаторът следва да понесе направените от ответника разноски в размер на 1 000 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение