Определение № 994 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1528/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Я. Д. И., чрез адв. Д. Й., срещу решение № 1466 от 18.11.2022 г. по в.гр.дело № 1877/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1935/16.06.2022 г. по гр. дело № 16339/2021 г. по описа на Районен съд Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от Я. Д. И. срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 8 847.79 лева, от които главница по Договор за потребителски кредит № FL481448 от 03.06.2009 г. в размер на 7 056.10 лева; договорна лихва за периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011 г. в размер на 1 567.65 лева; наказателна лихва за периода от 03.08.2010 г. до 19.12.2011 г. в размер на 224.04 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20127180400619 по описа на ЧСИ С. К.-Д., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 184 по описа за 2012 г. на Районен съд - Варна, поради изтекла погасителна давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1.Липсата на изрично прекратяване на изпълнителното дело въз основа на настъпила перемпция, води ли до отпадане на извършените изпълнителни действия и прекъсва ли погасителната давност? По въпроса се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие изводите на въззивния съд с ТР № 2/2015 г.ОСГТК на ВКС. Посочено е, че в ТР се приема, че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното валидно изпълнително действие. 2. Следва ли да бъдат зачетени всички изпълнителни действия след настъпила перемпция по изпълнителното дело? Всички изпълнителни действия, извършени след перемирането на 07.03.2014 г., включително конституирането на новия взискател и налагането на запор на банкови сметки на длъжника с молба от 04.04.2018 г., следва ли да бъдат зачетени и започва ли от последната дата да тече нов петгодишен срок съгласно чл. 117 ЗЗД? 3. Липсата на образуване на ново изпълнително дело след настъпване на перемпция, поради бездействието на взискателя и респективно съдебния изпълнител, води ли до отпадане ефекта на прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД? 4. Относно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/80 г. е обявено за изгубило силата си – отпаднал ли е ефектът на спирането и прекъсването на давността и считано от 26.06.2015 г., започнал ли е да тече нов 5-годишен давностен срок за вземането? 5. Валидно ли е искането за извършване на изпълнително действие и прекъсва ли давността съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, ако същото е поискано след настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но съдебният изпълнител не е прекратил изпълнителното дело? 6. Задължен ли е съдебният изпълнител да образува ново изпълнително дело, респ. какви следва да бъдат неговите действия в случай, че взискателят поиска действия по изпълнение при изтекъл срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и какви ще бъдат последиците за погасителната давност в изпълнителния процес? По въпросите от 2-ри до 4-ти се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Пети и шести въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Иска се спиране на настоящото производство до произнасяне на Върховния касационен съд с тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК. Ответникът по касационната жалба – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Р. М. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК. От фактическа страна е прието за установено следното: Страните не спорят, че срещу ищеца /въззивник/ е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 184/2012 г. на РС-Варна в полза на "Юробанк И Еф Джи България" АД /идентична "Юробанк България" АД/ за сумите: 7 056.10 лева - главница по Договор за потребителски кредит № FL481448 от 03.06.2009 г.; 1 567.65 лева - договорна лихва за периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011 г.; 224.04 лева - наказателна лихва за периода от 03.08.2010 г. до 19.12.2011 г.; че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20127180400619 по описа на ЧСИ С. К. - Д.; че ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен с "Юробанк България" АД. Изпълнителното дело е образувано на 06.03.2012 г. по молба на "Юробанк И Еф Джи България" АД. С разпореждане от 30.03.2012 г. на ЧСИ е постановено изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника с дата за опис. В представената покана за доброволно изпълнение е посочено, че при неизпълнение на задължението се насрочва опис за 29.08.2012 г. на движими вещи на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] видно от която същата не е връчена на длъжника, поради ненамиране на адреса. С молба от 21.03.2014 г. на "Юробанк И Еф Джи България" АД е поискано насочване изпълнението срещу движими вещи на длъжника, опис и оценка на същите по реда на ГПК. Изпратени са писма до ТД на НАП за проучване на имущество и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Въз основа на молба от 06.04.2016 г. ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело срещу Я. И.. Към молбата са представени договора за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., в които под № 4109723 е вписано задължение на ищеца, пълномощни и потвърждения за извършената цесия. С молба от 25.07.2016 г. са представени доказателства от новоконституирания взискател за привнесени разноски по изпълнителното дело. С молба от 04.04.2018 г. новият взискател е поискал предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника чрез извършване на справка за банкови сметки и налагане на запор върху банкови сметки. Изпратени са запорни съобщения от 13.04.2018 г.: до Първа инвестиционна банка АД, получено на 20.04.2018 г.; до Алианц Банк България АД, получено на 25.04.2018 г.; до Юробанк България АД, получено на 20.04.2018 г. Съобщението за налагане на запора върху банковите сметки е изпратено и на длъжника, като видно от отбелязването, същото е върнато като непотърсено. Видно от писмо от "Първа инвестиционна банка" АД от 02.05.2018 г. сметките на длъжника са блокирани и няма наличен авоар за изпълнение. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно и точно е възприел фактическата обстановка по спора, намерила отражение в обстоятелствената част на постановения съдебен акт. Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, е достигнал до следните правни изводи: Изпълнителното дело срещу длъжника - ищец по иска Я. И. е образувано на 06.03.2012 г., при действието на ППВС № 3/1980 г., според разясненията на което образуването на изпълнително производство прекъсва давността докато трае делото /арг. и в чл. 115, б. „ж“ ГПК/. При това положение е прието, че с образуване на конкретното изпълнително дело давност не тече. Давност започва да тече едва от прекратяване на изпълнителното производство /арг. отново в ППВС 3/1980 г./. Прието е за установено, че са извършени по делото следните изпълнителни действия, обективирани хронологично по-горе, въз основа на постъпилата преписка по изп. дело № 619/2012 г. на ЧСИ Ст. Д.: От образуване на изп. дело през март 2012 г. до 06.03.2014 г. не са предприемани никакви изпълнителни действия с изключение на извършвани от ЧСИ справки и опити за връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника. Поради това съгласно постановките на Постановлението, действащо към този момент, с изтичането на 2 години от образуването, изпълнителното дело е било прекратено по право на основание чл. 433, т. 8 ГПК. Окръжният съд е приел, че независимо от формалното издаване на постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело, към 07.03.2014 г. изпълнителното дело е било прекратено по право. Въззивният съд е приел, че към момента на приемане на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, което променя основно регламента относно теченето на давностния срок в изпълнението, настоящото изпълнително дело е било прекратено по право. Съобразно изложеното по-горе, след прекратяването започва да тече погасителна давност за вземането още преди ТР, а именно от 07.03.2014 г. Тъй като се касае за вземане, установено със заповед за изпълнение, която има значение на влязло в сила решение, по отношение на същото се приема, че следва да се приложи общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че тази давност е изтекла, считано от 07.03.2014 г. на 07.03.2019 г. Междувременно е прието ТР № 2/2015 г. на 26.06.2015 г., което преурежда теченето на законните давностни срокове в изпълнението. Въззивният съд е приел, че приложение при разрешаване на спора намира Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено, че ППВС № 3/1980 г. е загубило сила, считано за периода след 26.06.2015 г. Съгласно разясненията на последното, давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Съобразно т. 10 от тълкувателното решение, в случай че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Към този момент изп. дело № 619/2012 г. е висящо, макар перемирано. Сочи се, че в контекста на горното тълкувателно решение, в изпълнителното производство за събиране на парично вземане могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, да бъдат осребрени множество вещи и да бъдат събрани вземания на длъжника от трети лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, без значение дали е предприето по почин на взискателя или по инициатива на ЧСИ по възлагане съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаване на експертиза за определяне на непогасен остатък, извършване на разпределение, плащане въз основа на разпределението /т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС/. При тези съображения въззивният съд е счел, че погасителна давност е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело по право 07.03.2014 г. До този момент, съобразно действието на ППВС 3/1980 г. давност не е текла и същата е била прекъсната с образуване на изпълнително дело на 06.03.2012 г. Посочено е, че в двугодишен период след образуване на делото, т.е. до март 2014 г., взискателят не е предприел изпълнителни действия по молба от 21.03.2014 г., с която е поискано от взискателя насочване изпълнението върху движими вещи, собственост на длъжника. Към тази дата, поради изтичане на двугодишния срок, считано от образуване на изпълнително дело на 06.03.2012 г., изпълнителното дело е прекратено по право съгласно чл. 433, т. 8 ГПК. Подадената след това молба от 21.03.2014 г. за извършване опис на движима вещ на длъжника - МПС, е след срока на перемпцията, поради това не се е отразила на същата - делото е прекратено по право. Бездействието на кредитора в двугодишния период е факт, установен от приложеното изпълнително досие. Прието е, че в изпълнителния процес давността, при действието на ТР, се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. Именно поради това е без значение обстоятелството, че съдебният изпълнител не е прекратил формално изпълнението въз основа на перемпцията. В този смисъл окръжният съд е приел, че започналият да тече давностен срок от 07.03.2014 г. /а дори и сочения от ищеца 22.03.2016 г./, е бил прекъснат с молбата от 04.04.2018 г., подадена от конституирания съгласно чл. 429 ГПК междувременно нов взискател - цесионер на първоначалния - ЕОС Матрикс ЕООД, за налагане запор на банкови сметки на длъжника. От прекъсването на давността започва да тече нов петгодишен срок, съгласно чл. 117 ЗЗД. Въззиввният съд е приел, че от този момент до предявяване на иска през ноември 2021 г. не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок и искът за отричане на изпълняемото право е неоснователен. За пълнота въззивният съд е посочил, че липсата на прекратяване на изпълнителното дело и образуването му в ново от ЧСИ, въз основа на изтеклата перемпция, не води до отпадане действието на извършените след 2014 г. изпълнителни действия, а още по-малко спрямо теченето на погасителната давност. Перемцията е без правно значение за изтичане на давността /в този смисъл е посочено и решение на ВКС по ГД № 1747/2020 г./. Според съда, всички изпълнителни действия, извършени след перемирането на 07.03.2014 г. /или според ищеца – на 22.03.2016 г./, вкл. конституирането на новия взискател и налагането на запор на банковите сметки на длъжника, следва да бъдат зачетени. Поддържаните от ищеца доводи за недействителност на тези действия съдът е счел за неоснователни. Липсата на образуване на ново изпълнително дело, въз основа на намиращия се при ЧСИ изпълнителен титул, води само до възможност за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, не и до отпадане ефекта на прекъсване на давността съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД. С оглед на гореизложеното и поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Посочено е, че като резултат от отхвърляне на иска, разноски за производството се следват на въззиваемата страна, но последната не е направила такова искане. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С т.10 от т.решение № 2/26.05.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ( чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към тази точка е прието, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ ( чл. 426, ал. 2 ГПК ) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. В мотивите на цитираното тълкувателно решение перемпцията не е посочена сред основанията, водещи до прекъсване на погасителната давност. С оглед на това правният въпрос не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втори и трети въпроси в изложението. С решение № 37/24.02.2021 г. по гр.дело № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията. Посочено е, че тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Поставеният въпрос в тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е: Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съдебният състав е приел, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Втори и трети въпроси въззивния съд е разрешил изцяло в съответствие с тази практика на ВКС. С въззивното решение съдът е приел, че в случая по образуваното изпълнително дело перемпция е настъпила на 06.03.2014 г., като след това е подадена молба от взискателя за извършване опис на движима вещ на длъжника – МПС, а на 04.04.2018 г.е подадена молба от конституирания нов взискател съгласно чл.429 ГПК за налагане на запор на банкови сметки на длъжника и такъв е наложен. Формирани са изводи, че започналият да тече давностен срок от 07.03.2014 г. е прекъснат с подадената молба за налагане на запор на банковите сметки от новия взискател на 04.04.2018 г. и от този момент до предявяване на иска не е изтекъл новия петгодишен срок съгласно чл.117 ЗЗД. Освен това съдът е извел извод, че липсата на прекратяване на изпълнителното дело и образуването му в ново от ЧСИ, въз основа на изтеклата перемпция не води до отпадане действието на извършените след 2014 г. изпълнителни действия, и още по-малко спрямо теченето на погасителната давност. Приел е, че перемпцията е без правно значение за изтичане на давността, че всички изпълнителни действия, извършени след перемирането на 07.03.2014 г., включително конституирането на новия взискател и налагането на запор на банковите сметки на длъжника следва да бъдат зачетени. Тези изводи на съда не са в отклонение от цитираната практика на ВКС. Жалбоподателят не е цитирал решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, с които да обоснове допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. По втори и трети въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касаят приложение разпоредбите на чл.433,ал.1,т.8 ГПК и чл.116,б.”в”ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. С т.решение № 3/28.03.2023 г. по т.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Решаващите правни изводи на въззивния съд не са формирани в отклонение от тази практика на ВКС. Поради наличие на задължителна практика на ВКС основанието за допускане на касационно обжалване по същия въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е налице. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по пети и шести въпроси в изложението. Както се посочи по-горе с решение № 37/24.02.2021 г. по гр.дело № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Решаващите правни изводи на въззивния съд не са в противоречие с посочената практика на ВКС. Тъй като по посочените въпроси е налице практика на ВКС, съдът преценява, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по същите въпроси по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Без уважение следва да се остави искането на жалбоподателя за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение по т.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Решение по посоченото тълкувателно дело е постановено на 28.03.2023 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение