Определение № 3975 от 21.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2948/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Д. Ч., срещу определение № 2427 от 11.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1689/2026 г. по описа на IV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Г. Д. Ч. срещу определение № 25910 от 17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 13575/2025 г. по описа на Софийски градски съд. С последното е потвърдено определение от 04.11.2025 г., постановено по гр. д. № 7435/2025 г. по описа на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която е върната насрещната искова молба с вх. № 264105/04.08.2025 г. на Г. Д. Ч.. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че предмет на настоящите съдебни производства не е размерът на предявения отрицателен установителен иск, а неговата допустимост. Искането е за отмяна на обжалвания акт и допускане до съвместно разглеждане на предявения насрещен иск. Ответната страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, чрез юрк. Н. П., в предоставения срок за отговор взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е установил, че видно от данните по делото, с насрещната искова молба е предявен отрицателен установителен иск против „Топлофикация София“ ЕАД, като цената на така предявения насрещен иск е 1 103,72 лева – главница, както и лихва за забава. Посочил е, че цената на обективно съединените искове за главница и за лихви е под 5 000 лева. С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предишният състав е изложил решаващи мотиви, че определението на въззивния съд не подлежи на обжалване, доколкото решението по предявените искове не би подлежало на касационен контрол. При тези съображения е обосновал извод, че частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: Съгласно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, а нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК също е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. С оглед данните по делото в процесния случай цената на предявения насрещен иск за главницата (в размер на 1 103, 72 лв.), както и на исковете за лихви за забава, са под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че предходният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като същата касае единствено обжалваемостта на решенията по съществото на спора, а предметът на настоящите производства не се отнася до размера на предявения насрещен иск, а до неговата допустимост. Както се посочи в мотивите по-горе, императивното правило на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда необжалваемост на определенията, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, какъвто именно е и настоящият случай. Отделно от изложеното, преди да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество, съдът извършва преценка за нейната допустимост. Макар предметът на основното производство да касае спорния въпрос относно допустимостта на предявения насрещен иск, каквито доводи навежда страната в настоящата частна жалба, в съответствие с изискванията на процесуалния закон, предишният състав е извършил предварителна проверка за допустимостта на частната касационна жалба. Преценявайки същата като недопустима, правилно не е разгледал спора по същество, което би следвало единствено при положително становище за допустимост на жалбата. Предвид изложеното, решаващият извод на предходния състав на IV г.о. на ВКС, че частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което е изключено от касационен контрол и следва да бъде оставена без разглеждане, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода разноски за жалбоподателя не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите такива за настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро за настоящото производство, опредено съгласно чл. 37 от Закона за правна помощ, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,