Определение № 3917 от 04.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4135/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. П., като пълномощник на Д. Г. Г., срещу въззивно решение № 460, постановено на 20.05.2024 г. по в. гр. д. № 1132/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу М. Г. Г. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 3, б. „в“, изр. 2 ЗН за обявяване недостойнството й да наследи майка си С. /С./ Т. Г., починала на 12.05.2003 г., поради скриване на саморъчното й завещание от 21.01.2003 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение в дома от 23.02.2021 г., вписано в Службата по вписванията на 26.02.2021 г. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ „при оспорена експертиза следва ли да бъде назначена повторна тройна такава, съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК“; 2/ „когато в хода на експертна проверка за автентичността на саморъчно завещание се установи, че част от сравнителния материал е изготвен от страна по делото и поради това е негоден за сравнение, това ограничава ли кръга на сравнителния материал до останалите документи поради настъпила преклузия, или съдът следва да даде възможност на страните и вещите лица да изследват и друг сравнителен материал /по този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 3/ „при оспорване на графическа експертиза пред въззивната инстанция, страната поиска гласни доказателства във връзка със съставяне на завещанието, които е научила след настъпването на преклузията, длъжен ли е съдът да ги допусне“; 4/ „следва ли съдът да мотивира процесуалните си действия“ /по този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 5/ „допуснатите съществени процесуални нарушения, при поискан и ненаправен отвод, водят ли до нищожност на решението като постановено от незаконен състав“; сочи се противоречие с определение по № 2708/3.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1913 от 2024 г. и определение № 2959/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 533 от 2024 г. на трето г. о. По първия въпрос се поддържа противоречие с решение № 6/03.06.2011 г. по гр. д. № 344/2010 г. на трето г. о. и решение № 101/09.07.2018 г. по гр. д. № 2191/2017 г. на четвърто г. о., а по третия – противоречие с решение № 29/27.03.2019 г. по гр. д. № 1482/2018 г. на първо г. о. Изложени са доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт, основаващи се на твърденията на касатора за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в кредитирането на тройната графическа експертиза. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба М. Г. Г. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от ищцата срещу ответницата иск за обявяване недостойнството й за наследяване поради скриване на саморъчно завещание. В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата умишлено е скрила завещание на тяхната майка от 21.01.2003 год., съгласно което квотата й в съсобствения с ответницата, придобит по наследство от майката апартамент в [населено място], се увеличава на 2/3 ид. ч. Ответницата е оспорила иска. Възразила е, че до представянето на завещанието от ищцата по висящо дело между страните за делба на наследствения имот, не е знаела или предполагала за съществуването му, като оспорва да го е скривала. Оспорила е същото като неавтентично, с твърдение, че не е написано и подписано от общата наследодателка. По делото е представено саморъчно завещание, с което С. Т. Г. е завещала 1/2 от нейния дял от 4/6 ид. ч. от апартамента на ищцата, а другата 1/2 от нейния дял от 4/6 ид. ч. е завещала поравно на двете си дъщери. Обявено е с протокол от 23.02.2021 г., след представянето му от ищцата, като е посочено, че е било „оставено за съхранение в дома“. В обжалваното решение са изложени съображения, че ищцата е следвало да докаже, че завещанието е написано и подписано от тяхната наследодателка, както и че ответницата е знаела за завещанието и съзнателно го е скрила. В първоинстанционното производство е изслушана графическа експертиза на вещото лице Р., като при изготвянето й вещото лице е използвало и сравнителен материал, предоставен му от ищцата /неприложен по делото/, с който ответницата не е била запозната и неописан в определението на съда за назначаване на експертизата. Същата е дала заключение, че завещанието е написано и подписано от С. Т. Г.. Предвид оспорването му е била допусната повторна експертиза, изготвена от вещото лице М., която е дала заключение, че завещанието не е написано и подписано от наследодателката. По отношение на представения от ищцата сравнителен материал /листи от тетрадка/ експертът е обяснил, че е изготвен от едно и също лице, което не е идентифицирано. Подписът на отделен лист не е изпълнен от това лице, като той не е на наследодателката. Въззивният съд е допуснал тройна експертиза по искане на жалбоподателката, която е изготвила заключение въз основа на същия сравнителен материал и е дала заключение, че завещанието не е надписано и подписано от С. Т. Г.. Направил е извод, че завещанието не е написано и подписано от завещателката, като при обосноваване на този извод e кредитирано заключението на тройната експертиза. Изложени са подробни съображения, че това заключение се основава на данните от съвпадащия относно авторството на наследодателката сравнителен материал от „Български пощи“ и Областна управа-Бургас, където се съхраняват разплащателни ведомости и документи, изготвени от нея във връзка със закупуване на идеални части от терена, върху който е построена сградата, в която се намира наследственото жилище. По отношение на представения от ищцата сравнителен материал, представляващ част от тетрадка, вещите лица са посочили, че не са взели предвид надписите „имоти“ и „документи“ от документа, находящ се на лист 158, тъй като са констатирали, че те са изпълнени чрез многократни повторения и удебелявания и не могат да послужат за отражение на нечий писмено-двигателен навик. Изключен е и подписът на л. 159 /част от тетрадка/, тъй като той се различава по общи и частни признаци от подписите на останалия сравнителен материал, от подписа на завещател, изпълнен е с признаци на забавеност на движенията с постоянен и силен натиск и нарушена координация на движенията, представляващи проявяващи се при имитация признаци. Видно от заключението на експертизата, различията в общите и частни признаци на почерка са съществени устойчиво проявени и достатъчни по обем и индивидуализираща стойност за категоричното заключение, че изследвания ръкопис и подпис не са на наследодателката. Налице е съвкупност от признаци, характерни за извършена имитация. Нивото на имитация не е позволило постигането на задоволителни темп и координация на движенията. Въззивният съд е кредитирал заключението на тройната графическа експертиза и съвпадащата с това заключение единична експертиза на вещото лице М.. Предвид противоречието на заключението на вещото лице Р. с останалите експертизи, съдът не му е дал вяра. Обосновал е извод, че не е доказано наличието на валидно завещателно разпореждане. Приел е, че не е доказано, че завещанието е било известно на ответницата и скрито от нея. Обсъдил е свидетелските показания, като е посочил, че свидетелите не са възприели поведение на ответницата от което да се направи заключение, че тя е знаела за т.н.“завещание“, като не се сочат и въприети от тях конкретни нейни действия по неговото укриване. Според показанията на свидетеля И. /съпруг на ищцата/ двамата са живели в наследственото жилище, в което се твърди, че са открили завещанието на 20.02.2021 год., дълги години преди баба С. да почине /починала е през 2003 год./ заедно с нея. Ответницата е живяла в наследственото жилище много след смъртта на майка си, след развода си през 2011 год., като по време на престоя си в него обитавала една стая, която никога не е била заключвана. Другата част от жилището се ползвала от ищцата и нейния съпруг. М. Г. се изнесла от стаята в наследствения имот, месеци преди той и ищцата да открият завещанието. От показанията на свидетелката Н. се установява, че през есента на 2019 год. ищцата заминала за САЩ и се върнала в България през месец май 2020 год. Тогава ответницата се изнесла от апартамента, а в него останали да живеят ищцата Д. и съпругът й. Свидетелят И. сочи, че когато ответницата напуснала жилището, тя взела целия си багаж и повече не се върнала. Обстоятелствата, че ответницата много преди твърдяното откриване на завещанието е напуснала мястото, на което се твърди, че е било открито, като е взела всичките си вещи и не е посещавала след това наследственото жилище, а в него са продължили да живеят ищцата и съпруга й, съдът е преценил като такива опровергаващи твърдението, че ответницата е имала умисъл да скрие т.н. “завещание“. Ако същата е знаела за него и е целяла твърдяното увреждане на интересите на ищцата, към момента на напускането на апартамента, тя е щяла да го вземе със себе си, ако не и да го унищожи. Посочил е, че липсва житейска и правна логика при действия за укриване на документ, същият да бъде оставен в дома на лицата, които не трябва да узнават съдържанието му и единствено на тяхно разположение. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора първи процесуалноправен въпрос. В решение № 542/07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., е направена съпоставка между допускането на нова експертиза при действието на отменения и действащия ГПК, като е посочено, че при действието на чл. 157, ал. 2 ГПК (отм.) при несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на вещите лица съдът е имал възможност да назначи нов състав от три вещи лица. Отмененият ГПК не е уреждал други предпоставки за назначаването на нов състав от вещи лица, нито е диференцирал правния режим на представеното заключение. Затова на практика всяко оспорване на заключението е водело до разширяването на състава на експертизата или до определянето на нов състав, като в мотивите на решението съдът е обсъждал единствено заключението на последната експертиза. При действието на новия ГПК, за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса), съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача. Ако съдът прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица. При действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. В настоящата хипотеза съдът е допуснал поисканата от жалбоподателката във въззивната жалба тройна графическа експертиза. Не е била констатирана непълнота, неяснота или необоснованост на същата, за да се назначи повторна тройна експертиза. Вторият въпрос е относим към констатациите на експертизата, че сравнителният материал, предоставен от жалбоподателката, е неавтентичен. Жалбоподателката не е поискала да представи друг сравнителен материал. В съдебно заседание вещите лица са заявили, че използваният сравнителен материал е достатъчен. Третият въпрос е свързан с доводите на жалбоподателката за процесуално нарушение, изразяващо се в недопускането на поискани гласни доказателства. В съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания във въззивното производство, тя е поискала допускане на свидетел във връзка с изготвяне на завещанието и съдът е отхвърлил искането като преклудирано. В съдебната практика, включително и в цитираната от касатора, се приема, че нови доказателства, които могат да се приемат във въззивното производство, са нововъзникналите доказателства относно релевантни за делото обстоятелства – за съществували и твърдяни от страните в първата инстанция обстоятелства, за съществували, но новооткрити от страните обстоятелства след даване ход на устните състезания от първостепенния съд, които не са могли да открият по-рано, въпреки проявената добросъвестност, за нововъзникнали обстоятелства след даване ход на устните състезания в първа инстанция. Нови доказателства, допустими за приемане във въззивно производство са и съществували, но новоузнати и новооткрити от страната доказателства след даване ход на устните състезания пред първа инстанция за релевантни по делото факти и обстоятелства, които доказателства не са могли да открият, въпреки проявената добросъвестност, както и поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. В настоящата хипотеза не са съществували обективни пречки гласните доказателства да бъдат посочени и събрани в срок при разглеждане на делото от първата инстанция, както и да бъдат поискани с въззивната жалба. Не се разкрива противоречие с решение № 101/09.07.2018 г. по гр. д. № 2191/2017 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 29/27.03.2019 г. по гр. д. № 1482/2018 г. на ВКС, първо г. о., в които също е прието, че след срока за подаване на въззивната жалба страната може да сочи и представя нови доказателства, само ако не е могла да ги узнае, посочи и представи своевременно, като докаже причините за тази невъзможност, която в случая не е била налице. Петият въпрос е относим към доводите за нищожност на въззивното решение, поради отказ от отвод на съдебния състав. Следва да се посочи, че участието на съдия при разглеждане на делото в нарушение на чл. 22 ГПК не води до нищожност на съдебния акт. Цитираната съдебна практика в жалбата е неотносима. В съдебната практика се приема, че незаконен или ненадлежен състав е налице, когато съдът заседава в състав в нарушение на чл. 78 ЗСВ, чл. 82 ЗСВ, чл. 105 и чл. 110, т. 1 ЗСВ, или когато в него участие е взело лице, което не е съдия или лице, което към момента на формиране на решението като волеизявление вече не е съдия към съответния съд, и др. Такива хипотези по настоящото дело не са налице. Поставените въпроси втори и четвърти в изложението не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид наличието на трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Четвъртият въпрос в изложението е поставен теоретично и не може да бъде отнесен към конкретни действия, извършени от въззивния съд. В жалбата са изложени доводи, че тройната експертиза е била изготвена само от един експерт, а другите вещи лица са подписали заключението след неговото изготвяне. В съдебно заседание на 23.04.2024 г. всички вещи лица са заявили, че поддържат заключението, поради което така поставеният въпрос не може да доведе до допускане на касационно обжалване. Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – не е налице порок на обжалваното решение, който може да бъде изведен пряко и единствено от неговото съдържание, както и такова съществено процесуално нарушение, което да е довело до формиране на решаващ за изхода на делото резултат. Очевидната неправилност е обоснована с кредитирането на тройната експертиза. При формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд са спазени логическите, опитните и научните правила, поради което не може да се приеме, че решението е явно необосновано. В полза на ответницата по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 1 200 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение