Определение № 3186 от 25.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 12428 /05.12.2022 г. по ч.гр.д. № 12176 /2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 24630 /21.09.2022 г. по гр.д. № 46809 /2022 г. на Софийския районен съд, 167 с-в., с което производството по делото е прекратено на основание чл.126 ГПК. Ответникът по частната жалба Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е редовна. За мотивите на въззивния съд: Въззивният съд е приел, че от служебно изискана справка от районния съд се установява, че исковата молба от Е. Д. М., по която е образувано гр.д. № 46411 /2022 г. на СРС, 42 с-в. е по иск срещу Прокуратурата на Р. България (ПРБ) за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди за бавно правосъдие в периода от 18.08.2020 г. до 11.08.2022 г. по причина, че не се администрира жалба с идентично съдържание като тази по по-късно образуваното гр.д. № 46809 /2022 г. на СРС, 167 с-в. В двете искови молби се различават само номерата на жалбите до ПРБ, които са подадени в един и същи ден и по твърдение на ищеца са идентични. Въззивният съд е приел, че образуваните по посочените две искови молби дела имат обективен и субективен идентитет. Разликата в номерата на жалбите не променя извода, тъй като и те са с едно и също съдържание – с искане за възобновяване на едно и също дело (съдържанието им е описано в исковите молби). Фактическото основание на исковите молби е напълно идентично, както и претенциите (петитумите), както и периодите за които се претендира обезщетение за вреди. Входирането на едни и същи молби в един и същи ден в ПРБ с едно и също съдържание, не обосновава извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на ответника поражда различни вземания за обезвреда в полза на ищеца. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Частният жалбоподател извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обосновава предпоставките за осъществяване на това допълнително основание: Съдът, който прекратява делото на основание чл.126 ГПК, трябва ли служебно да изиска представяне по делото, което се прекратява, на исковата молба, въз основа на която е образувано по-рано заведеното дело, или за наличие на предпоставките за прекратяване е достатъчно да се основава на справка, изготвена от съда, разглеждащ по-рано заведеното дело? Трябва ли съдът, който прекратява делото на основание чл.126 ГПК, пряко и непосредствено да възприеме съдържанието на исковата молба и на приложените от нея документи, за да прецени дали в конкретния случай са налице предпоставките за прекратяване, или е достатъчно да основе своите изводи за наличието на същите предпоставки на констатациите на съда, който разглежда по-рано заведеното дело? Въз основа на какви доказателства съдът прекратява служебно дело на основание чл.126 ГПК? Въпросите са обуславящи и се свеждат до един – единствен въпрос – може ли съдът да установи предпоставките на чл.126 ГПК от служебно изготвена справка по по-рано заведено дело? Но въпросът не е разрешен както се твърди, тъй като видно от приложеното първоинстанционно дело - гр.д. № 46809 /2022 г. на СРС, 167 с-в. в него са приложени протоколът за избор на съдия – докладчик, изготвен при образуването на по-рано заведеното дело - гр.д. № 46411 /2022 г. на СРС, 42 с-в., и исковата молба по това дело с печатите с изходящ номер на СЦЗ и входящ номер и номер на СРС за образуване на гражданско дело. И двете дела се изчерпват с искова молба, в исковите молби не са посочени приложения. Или: съставите на СРС и СГС не са формирали изводите си въз основа на справка, представляваща извлечение от съдържанието на исковата молба, изготвена от съда, разглеждащ по-рано заведеното дело, а въз основа на пълния текст на исковата молба, по която е образувано по-рано заведеното дело и с която то се изчерпва, която е приложена по първоинстанционното дело с цел да може да бъде извършена проверка на законосъобразността на извода за идентичност между двете дела. Впечатленията на първоинстанционния съд и на въззивния съд за съдържанието на документите, по които е образувано по-рано заведеното дело, са преки, непосредствени и пълни. Съдилищата вече работят в електронна информационна система, която позволява улеснен и пълен достъп до постъпили документи, по които са образувани дела и които са приложени по дела. Поради което настоящият състав намира, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът