Определение № 1059 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2456/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. от [населено място], срещу решение от 21.11.2014г., постановено по в.гр.д.№210/2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.04.2014г. по гр.д.№1909/2012г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявените от К. К. К. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.135 ЗЗД, срещу [фирма] и И. Ц. В. и Ж. А. В. иск с правно основание чл.135 ЗЗД и срещу [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата [фирма] и [фирма], чрез процесуален представител адв.П., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Ответниците по жалбата И. Ц. В. и Ж. А. В., чрез особен представител адв.Й., оспорват жалбата като неоснователна. Особеният представител претендира възнаграждение. Третото лице – помагач С. П. П., чрез процесуален представител адв.С., взема становище, че касационната жалба е основателна. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от К. К. К. против [фирма] и [фирма] иск за обявяване за недействителна спрямо него на сключената с н.а. №107/2008г. сделка в частта, с която [фирма] продава на [фирма] правото на строеж на самостоятелен обект, предстоящ да се изгради, представляващ апартамент №11, с площ от 123,34 кв.м., на трети жилищен етаж, ведно със съответната ид.част от общите части на сградата, предвидена в поземлен имот с посочен идентификатор, с площ от 365 кв.м. по КККР на [населено място],[жк]; отхвърлен е искът му против [фирма] и И. Ц. В. и Ж. А. В. за обявяване за недействителна спрямо него сделката, сключена с н.а. №44/2011г., с която дружеството продава на В. изграден в завършен вид описания по-горе апартамент №11, отхвърлен е искът му против Н.-Ват” Е. за обявяване за окончателен сключеният между тях предварителен договор от 14.11.2007г. за продажба на описания по-горе апартамент №11. Въззивният съд е приел, че са установени съществуващи между К. К. и [фирма] облигационни отношения по предварителния договор за продажба на недвижим имот от 14.11.2007г., по силата на който К. има качеството на кредитор на дружеството по отношение на едно непарично вземане, съставляващо правото да се иска сключване на окончателен договор. Приел е, че е установен и вторият елемент от фактическия състав на П. иск, който следва да бъде установен, е извършването на действия, с които длъжникът уврежда кредитора, по съображения, че и двете последователни продажби съставляват увреждащи въззивника К. действия, като кредитор по предварителния договор за имота, предмет на атакуваните сделки, поради осуетената възможност за реализиране правото му да иска сключване на окончателен договор. Прието е, че в резултат на процесните сделки, правата, предмет на отменителното действие по П. иск са прехвърлени и не са вече в патримониума на третото лице, а са преминали в собственост на четвърто лице. Затова, за да бъде установена относителна недействителност, както по отношение на първата, така и по отношение на втората продажба по предявените два иска по чл.135 ЗЗД и по отношение на двете сделки, във въззивното решение е прието, че следва да се установи за всички участвали в сделките лица субективният елемент за добросъвестност, т.е. знание, че се купува имот, който е предмет на увреждащо кредитора К. действие. В тази насока знанието на страните при първата продажба е налице – за [фирма] като продавач по предварителния договор чрез представляващия дружеството Н. Ц. и за [фирма] по силата на законовата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД, поради безспорното обстоятелство, че едноличният собственик и представляващ [фирма] – Н. Ц. е съпруга на Н. Ц.. Въззиваемите дружества не са ангажирали доказателства, оборващи презумпцията на закона. Във въззивното решение са изложени съображения, че що се отнася до знание за увреждането у четвъртите лица И. и Ж. В., такова не се установява по делото. Прието е, че позоваването от страна на въззивника-ищец на обстоятелствата, че В. имат закупен и друг апартамент в същата сграда и че участвалият по сделката техен пълномощник е знаел за сключения от него предварителен договор, по никакъв начин не доказват знание у купувачите В. за правоотношенията по обещаната на К. продажба; още повече, че видно от нотариалния акт, В. не живеят в страната и имат настоящ адрес в К.. По тези съображения въззивната инстанция е приела, че в случая не са налице основанията на чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност по отношение на въззиваемия на извършените между въззивниците две последователни продажби. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК на въззивното решение доколкото по поставения от касатора въпрос: „При предявени искове с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на последователни увреждащи кредитора възмездни сделки, от значение ли е за изхода на спора по чл.135 ЗЗД по отношение на всяка от тях, дали по делото е установен за всички участвали в сделките лица знание за увреждането”, съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение