Определение № 364 от 27.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1538/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна жалба от [фирма], представлявано от пълномощника адв.Ал.С. против определение № 1174/07.04.2016г. по ч.т.д. № 1585/2016г. на САС, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено разпореждане № 118/04.01.2016г. по т.д. № 1361/2014г. на СГС, ТО, VІ-16 с-в за оставяне без разглеждане на молбата на частния жалбоподател за допускане на допълване и поправка на протокол от проведено на 22.12.2015г. събрание на кредиторите на длъжника в производство по несъстоятелност [фирма]. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и за наличие на основания за допускането на касационно обжалване. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, САС е потвърдил разпореждане на първоинстанционен съд, с което е оставена без разглеждане молба за допълване и поправка на протокол, като процесуално недопустима. Въззивният съд е изложил съображения, че протоколът от заседанието на общото събрание на кредиторите на несъстоятелния длъжник няма характер на протокол за разглеждане на делото и спрямо него са неотносими правилата на чл.151 ГПК. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване са формулирани правни въпроси относно приложението на чл.150 и чл.151 ГПК по отношение на проведеното общо събрание на кредиторите по чл.673 и сл. ТЗ, ръководено от съдията и съотношението между производството по чл.151 ГПК и чл.679 ТЗ. Въвежда се допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Така поставените въпроси имат отношение към правилността на обжалваното определение. Съобразно разясненията по т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационният съд е длъжен служебно и без да се навеждат от касатора въпроси да допусне касационно обжалване на атакувания въззивен акт, ако съществува вероятност същият да е нищожен или недопустим. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на САС с оглед проверка неговата допустимост. Постановеното разпореждане, с което се връща като недопустима молба за допълване и поправка на съдебен протокол, не подлежи на обжалване, тъй като самият съдебен протокол като съдържание е необжалваем и в разпоредбата на чл. 274, ал.1 ГПК не е предвидена възможност за неговото обжалване. Допустимостта на частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд се определя от характера на обжалвания акт съгласно чл.274, ал.1 ГПК, т.е. в случаите, в които определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването е изрично предвидено в закона. Обжалване на определението на съда по чл.151, ал.4 ГПК, с което същият се произнася по искане за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание, не е изрично предвидено в процесуалния закон. Това определение не е преграждащо и за развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Предвид необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, съответно не подлежи на обжалване и определението, с което се оставя без разглеждане молбата по чл.151, ал.1 ГПК. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, отразена в определение № 359/2008 г. по гр.д. № 1695/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение № 736/10.10.14г. по ч.гр.д.№ 5685/14г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 589/18.07.14г. по ч.гр.д.№ 4256/14г. на ВКС, ІV г.о. Предвид необжалваемостта на разпореждането, с което се оставя без разглеждане молба да поправка и допълване на съдебен протокол, постановеното от въззивния съд определение по частната жалба против това разпореждане е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по частната жалба прекратено. По изложените съображения, съставът на ВКС, Първо търговско отделение