Определение № 50226 от 07.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3279/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. М. и А. К. К. срещу определение № 745 от 22.07.2022 г. по в.ч.гр.д. № 7 от 2022 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 52 от 22.11.2021 г. на съдия по вписванията при Благоевградския районен съд за отказ да се впише насрещна искова молба с вх.№ 905570 от 17.12.2020 г., подадена от Н. Н. М., Е. К. П. и А. К. К., чрез пълномощник адв.Х. Т. по гр.д.№ 3170 от 2019 г. по описа на Благоевградския районен съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и като такова се моли да бъде отменено.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Коя е цената на иска за определяне на таксата, дължима към АВп за вписване на исковата молба за недвижим имот- тази, определена по данъчната оценка на имота към момента на образуване на делото, по която е внесена държавна такса за завеждане на делото, или тази, определена по данъчната оценка на имота към момента на подаване на заявлението за вписване ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение с определение № 569 от 08.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 4674 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 110 от 14.06.2017 г. по гр.д.№ 2289 от 2017 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и определение № 145 от 18.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 2050 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Валидно ли е удостоверението за данъчна оценка за имота, предмет на исковата молба, издадено на 08.01.2021 г. за определянето на таксата за вписване на исковата молба от АВп, по заявлението за вписване на исковата молба, подадено в агенцията на 22.11.2021 г. ? По този въпорс се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. Задължен ли е бил въззивният съд при постановяването на определение № 745 от 22.07.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 7 от 2022 г. да приложи закона съобразно тълкуването на ВКС в определение № 145 от 18.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 2050 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о., с което е отменено определение № 146 от 11.2.2022 г. по същото в.ч.гр.д.№ 7 от 2022 г. на Благоевградския окръжен съд ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение с определение № 134 от 03.02.2020 г. по гр.д.№ 296 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищци по насрещна искова молба, чиито права са засегнати от отказа за вписването й/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.

За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 22.11.2021 г. на съдията по вписванията при Благоевградския районен съд за отказ да впише насрещна искова молба по гр.д.№ 3170 от 2019 г. на Благоевградския районен съд, съставът на Благоевградския окръжен съд е приел, че преди да бъде вписана исковата молба, съдията по вписванията следва да събере дължимата държавна такса, посочена в чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията- в размер на 0,1 на сто от цената на иска, но не по-малко от 10 лв. В случая с подадената за вписване насрещна искова молба цената на иска според чл.69, ал.1, т.2 ГПК била данъчната оценка на имотите, предмет на насрещния иск, посочена в удостоверението за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК. Последното съгласно чл.3, ал.4 от ЗМДТ, ако е издадано до 30.06. било валидно само до тази дата, а ако е издадено след 30.06. било валидно до края на текущата година. Тъй като в случая към молбата за вписване било подадено удостоверение за данъчна оценка, издадено на 08.01.2021 г., което не било валидно към датата на подаване на заявлението за вписване- 22.11.2021 г., правилно съдията по вписванията бил приел, че липсват доказателства за актуалната данъчна оценка на имота, поради което не може да прецени дали внесената от заявителката държавна такса съответства на дължимата такса за вписването на насрещната искова молба, и поради това е отказал вписването.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по първия поставен от жалбоподателките правен въпрос: Коя е цената на иска за определяне на таксата, дължима към АВп за вписване на исковата молба за недвижим имот- тази, определена по данъчната оценка на имота към момента на образуване на делото, по която е внесена държавна такса за завеждане на делото, или тази, определена по данъчната оценка на имота към момента на подаване на заявлението за вписване ? По този въпрос обжалваното определение противоречи на приетото в определение № 145 от 18.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 2050 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о.

Настоящият състав на ВКС приема за правилно разрешението, дадено в горепосоченото определение на ВКС. Съгласно чл.2, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК по иск за собственост на недвижим имот цената на иска е в размер на данъчната оценка на имота, посочена в удостоверението за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК. Цената на иска се определя към момента на завеждане на исковата молба, не подлежи на промяна в хода на делото, а спорът за точната цена на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото по делото съдебно заседание /в този смисъл чл.70 ГПК и констатната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба от ГПК/. Поради това, по същата данъчна оценка, по която е определена цената на иска и по която е събрана държавната такса за исковия процес, следва да се събира и държавната такса за вписване на исковата молба. Затова, когато пред съдията по вписванията е представена данъчна оценка на имота, която е представена по заведеното гражданско дело и по която е била определена цената на иска по това дело, той следва да приеме, че тази данъчна оценка е валидна и за определяне на размера на таксата по чл.2, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, макар към момента на подаване на заявлението за вписване срокът по чл.3, ал.4 от ЗМДТ на удостоверението за данъчна оценка да е изтекъл.

С оглед отговора на поставения правен въпрос, обжалваното определение на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него определение на съдията по вписванията при БлРС са неправилни и като такива следва да бъдат отменени. В настоящия случай удостоверението за данъчна оценка на имота- предмет на насрещната искова молба, което е било представено по гражданското дело и въз основа на което е била определена цената на иска по предявената насрещна искова молба, е от 08.01.2021 г. Следователно това удостоверение за данъчна оценка не е било с изтекъл срок по чл.3, ал.4 от ЗМДТ към момента на определяне на цената на иска. Предвид дадения отговор на поставения правен въпрос, именно посочената в това удостоверение данъчна оценка е актуална и за определяне на държавната такса, която се е дължала по подаденото на 22.11.2021 г. заявление за вписване на насрещната искова молба. Затова, при внесена към заявлението за вписване държавна такса, съобразно удостоверението за данъчна оценка от 08.01.2021 г., съдията по вписванията не е имал основание да откаже вписването на насрещната искова молба с мотив, че към момента на подаване на заявлението за вписване това удостоверение за данъчна оценка е с изтекъл срок.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение