Определение № 50190 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1169/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Протеин-98“АД, [населено място] срещу решение № 87 от 17.12.2021г. по в.т.д.№ 234/2021г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решението от 07.07.2021г. на Окръжен съд Бургас по т.д.№ 627/2019г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от кредитора „Протеин-98“АД при участието като съищец на синдика на „Ети-81“ЕООД/н/, иск срещу „Ети-81“ЕООД /н/, [населено място], „Торкет“ЕООД, [населено място] и „Инвестбанк“АД за обявяване за недействителен на основание чл.646,ал.2,т.2 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника „Ети-81“/н/ на договор № 8165-67/17.12.2014г. за учредяване на залог на търговско предприятие, сключен за обезпечаване на вземанията на „Инвестбанк“АД по договор за кредит № 8156-66/17.12.2014г. с кредитополучател „Ети-81” ЕООД. В касационната жалба е въведен довод за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се правилността на извода, че особеният залог е учреден извън подозрителния период от една година по т.2 на ал.2 на чл.646 ТЗ и извън разширения подозрителен период от две години по ал.3 на чл.646 ТЗ. Поддържа се, че залогът попада в хипотезата на чл.646,ал.2,т.2 ТЗ, тъй като е учреден след началната дата на неплатежоспособността и в период, в който кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелствата, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост на „Ети-81” ЕООД. Твърди се, че отпуснатият кредит, за обезпечаване на който е учреден залога, е за рефинансиране на друг необслужван банков кредит на длъжника, поради което неправилен е изводът на апелативния съд, че не е налице хипотезата на чл.646,ал.3 ТЗ и приложимия в тази разпоредба срок. Въведено е оплакване, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по довода на ищеца, основан на разпоредбата на чл.43,ал.4 ЗОЗ - заложният кредитор се удовлетворява в рамките на производството по несъстоятелност когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност, като в конкретния случай заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение е подадено на 10.07.2018г. - на дата, следваща датата 29.06.2018г. на откриване на производството по несъстоятелност. Поддържа се, че по тези съображения проведеното по ЗОЗ изпълнение е недопустимо, тъй като законът еднозначно разпорежда, че в тази хипотеза възможностите за удовлетворяване на заложния кредитор се изчерпват в производството по несъстоятелност съобразно предвидената за него привилегия по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ; че императивната забрана по чл.43,ал.4 ЗОЗ не е зачетена от заложния кредитор, който с действията си посредством инициираната по изпълнителното дело от ЧСИ публична продан, е застрашил интересите на кредиторите на несъстоятелността. В касационната жалба е формулиран петитум - „Да бъде постановено решение на основание чл.694 ТЗ, с което да бъде признато за установено, че ответникът „Торкет“ЕООД (цесионер, приобретател на вземането на банката) няма вземания към „Ети-81“ЕООД/н/, приети под №1, 2 и 3 в допълнителен списък на приети вземания на кредиторите на длъжника“. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК с аргумента, че съдилищата са счели, че доводите на ищеца, основани на правилото на чл.43,ал.4 ЗОЗ (когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният кредитор се удовлетворява в рамките на производството по несъстоятелност), са неотносими към спора, касаторът поставя въпрос, който счита за значим за изхода на делото и решен в противоречие с практиката на ВКС: „В хипотеза на предявен иск за нищожност на договор на няколко основания, съдът следва ли да разгледа всяко от тях и да се произнесе с отделен диспозитив? Когато не са изложени мотиви по едно основание и не е постановен съответен диспозитив, това непълнота на съдебния акт ли е?“ като поддържа, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката, обективирана в решението по гр.д.№ 1982/2014г. на ІІ г.о. на ВКС. По съображения, основани становището на въззивния съд, че доводът на касатора, че банката е била в известност относно неплатежоспособността на длъжника, не е подкрепен от доказателствата, се иска допускане на касационното обжалване по въпроса „ Когато отпуснатият кредит всъщност е рефинансиране на друг необслужван банков кредит, това би ли предполагало съобразно закона, знание за неплатежоспособност на финансираното дружество?“ Като допълнителна предпоставка касаторът посочва, че този въпрос е „от значение за точното прилагане на закона”. В писмен отговор ответникът „Инвестбанк“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването. Посочва, че ищецът не е заявил алтернативни основания за нищожност на договора, а различни доводи, обосноваващи едно и също основание, а фактът, че съдът е намерил част от твърденията на неотносими към предмета на спора, не означава, че не се е произнесъл по тях. Счита изводите на съда в тази насока за правилни, тъй като проведеното изпълнение, въз основа на особения залог, е последица от неговото учредяване, а предмет на иска по чл.646 ТЗ е само учредяването на съответното обезпечение, но не и предприетата от кредитора процедура по принудително изпълнение върху имуществото, предоставено като обезпечение. Поддържа, че твърдението на касатора, че „Торкет“ЕООД е вписало пристъпване към изпълнение по ЗОЗ след откриване на производството по несъстоятелност и е реализирал обезпечението си върху имоти, попадащи в заложеното търговско предприятие на длъжника по реда на ЗОЗ, освен ирелевантно, е и невярно, тъй като вписването на пристъпване към изпълнение в ТР е от 06.07.2018г., докато производството по несъстоятелност е открито с решение от 19.11.2018г. Отговор на касационната жалба от другите страни по спора не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е констатирала: че въз основа на молба от 29.06.2018г., с решение от 19.11.2018г. по т.д.№ 327/2018г. на ОС Бургас е открито производство по несъстоятелност на „Ети-81”ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2013г.; че ищецът е кредитор в несъстоятелността. Предмет на предявения иск е учреден от длъжника с договор от 17.12.2014г. особен залог на цялото търговско предприятие на залогодателя "Ети-81” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в обезпечение на вземанията на банката за отпуснат банков кредит от 17.12.2014г. Ищецът твърди, че договорът за особен залог попада в подозрителния период и уврежда кредиторите на несъстоятелността поради незачитане от заложния кредитор на забраната по чл.43,ал.4 ЗОЗ - заложният кредитор посредством инициираната по изпълнителното дело публична продан, застрашил интересите на кредиторите на несъстоятелността.. Въззивната инстанция е приела, че искът е с правна квалификация чл.646,ал.2,т.2 ТЗ и атакуваната сделка е сред кръга на тези, които увреждат кредиторите на несъстоятелността поради осъщественото чрез нея по-благоприятно третиране на кредитор от длъжника, позволяващо му да се удовлетвори в степен, надвишаваща тази, която би постигнал при едно разпределение на имуществото по правилата на чл. 722 ТЗ - в конкретния случай преферентният ефект се изразява в налагането на обезпечителна мярка върху имущество, попадащо в търговското предприятие на длъжника, така че то да бъде резервирано за удовлетворяване на първо място на залогоприемателя, гарантирайки му привилегия, при конкуренцията с останалите кредитори в несъстоятелността. С тези съображения принципният увреждащ ефект на сделка от типа на атакуваната е счетен за установен. Въззивната инстанция е констатирала, че: 1/ залогът, учреден на 17.12.2014г., е след началната дата на неплатежоспособността (след 31.12.2013г.), но сделката не попада в едногодишния времеви (подозрителен) период, визиран в чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ - в едногодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ (т.е. в периода 29.06.2017г.-28.06.2018г.). 2/ че оспорената сделка е сключена и извън двугодишния разширен подозрителен период, стартиращ на 29.06.2016г. преди молбата по чл.625 ТЗ от 29.06.2018г. Този извод е изведен независимо от съображението, че по делото не са доказани предпоставките за прилагане на разширения подозрителен период от две години - знание на кредитора по залога за неплатежоспособността на длъжника. Въведеното в жалбата съждение, че банката е била в известност относно неплатежоспособността на длъжника, тъй като отпуснатият кредит, за обезпечаване на който процесният залог е наложен, е бил за рефинансиране на друг банков кредит, е счетено за недоказващо изискуемото от закона знание и неподкрепено от доказателства. 3/ че в настоящия случай е налице правоизключващата хипотеза на чл. 646, ал. 6 ТЗ за неприложимост на отменителната защита, тъй като от фактическата установеност по делото става ясно, че е налице симултантност на учредяването на обезпечението и предоставянето на кредит, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Въззивната инстанция е приела, че доводите, изтъкнати при обжалването, относно удовлетворяване на заложния кредитор в рамките на открито производство по несъстоятелност и недопустимост на изпълнението, предвид императивната забрана на чл. 43, ал. 4 ЗОЗ, са неотносими към настоящия правен спор, тъй като изпълнението по заложното право е извън предмета на делото. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено: При очертаните от въззивната инстанция изложени в исковата молба обстоятелства и заявен петитум, изключена е основателността на тезата на касатора, заложена в първия въпрос, че искът за нищожност е предявен на „няколко алтернативни основания”. Неоснователно е и позоваването на противоречие на обжалвания акт с цитираното решение на ІІ г.о. на ВКС (в което е даденият отговор е: В хипотеза на предявен иск за нищожност на договор на няколко алтернативни основания, съдът следва да разгледа всяко от тях и да се произнесе с отделен диспозитив). В конкретния случай искът по чл.646,ал.2,т.2 ТЗ не е предявен на „няколко алтернативни основания” (касаторът дори не посочва кои са те). Фактическият състав и хипотезите на недействителност на действията и сделките при попълване на масата на несъстоятелността, са специфични и стриктно очертани. Основателно е становището в отговора на касационната жалба, че заявяването на алтернативни основания за недействителност на сделката не е равнозначно на излагане на самостоятелни/различни доводи, обосноваващи едно и също основание за недействителност. Постановеният с обжалваното решение диспозитив съответства на искането, с което съдилищата са сезирани. Тезата, основана на разпоредбата на чл.43,ал.4 ЗОЗ, не държи сметка за обстоятелството, че производството по несъстоятелност за залогодателя в случая е открито на 19.11.2018г. - на датата на решението по чл.630 ГПК - чл.634а ТЗ, а не на 29.06.2018г. както твърди касаторът, поради което, ако заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение е подадено на 10.07.2018г. (по твърдения на касатора), това е дата, предхождаща датата на откриване на производството по несъстоятелност. Следователно, приложение следва да намери разрешението, дадено в решението по т.д.№ 603/2009г. на І т.о. на ВКС - Освен обстоятелството, че вписването в ЦРОЗ на пристъпване към изпълнение легитимира приобретателя на заложеното имущество като добросъвестен такъв, то решаващото му значение е, че ако по отношение на залогодателя бъде открито производство по несъстоятелност, то заложената вещ (по отношение на която е започната процедурата по чл. 32 ЗОЗ ), не се включва в масата на несъстоятелността - чл. 43 ЗОЗ. Т. е. правата на заложния кредитор са приоритетни дори при все още висящо производство по чл. 32 и сл. ЗОЗ. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по втория въпрос, към който отсъства надлежно въведена допълнителна предпоставка (хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не се изчерпва с довода, че отговорът на въпроса е „от значение за точното прилагане на закона”, същевременно приложното поле на основанието в неговото единство, следва да бъде надлежно обосновано). Въпросът е безпредметен и хипотетичен при извода на въззивната инстанция (по отношение на който не се въвежда и обосновава искане за допускане на касационното обжалване), че сделката е извършена и извън двугодишния период по чл.646,ал.3 ТЗ - т.е. знанието на кредитора за състоянието на неплатежоспособност е без каквото и да е значение. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационната инстанция са и съображенията на въззивната инстанция, основани на разпоредбата на чл.646,ал.6 ТЗ, приета 2013г. и приложима за спора - учредяването на залога преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника, изключва нищожността по чл.646,ал.2,т.2 ТЗ на сделката. Факултативният касационен контрол може да бъде осъществен единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания. Тези предпоставки в настоящия случай отсъстват, а искането на касатора за постановяване на решение, с което на основание чл.694 ТЗ да бъде признато за установено, че ответникът „Торкет“ЕООД няма вземания към „Ети-81“ЕООД/н/, приети под №1, 2 и 3 в допълнителен списък на приети вземания на кредиторите на длъжника, изобщо не съответства на предмета на спора, с който съдилищата са сезирани. Ответникът „Инвестбанк”АД претендира разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт. Касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата 150 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.