Определение № 743 от 28.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 678/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на Ваня И. П. и на А. Х. П. срещу решение №2082 от 17.11.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №1964/14 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 27.01.2014 г. по гр.д. № 1212/2012 г. на СГС, ГК, 11 с-в в частта, с която са отхвърлени исковете на двамата касатори срещу ЗАД [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на сина им Х. А. П. на 20.05.2009 г. за разликата между уважената част от по 66 000 лева до общопретендираните по 170 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 20.05.2009г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Шкода О.” с рег. [рег.номер на МПС] И. Г. И. е причинена смъртта на сина на двамата ищци Х. А. П.-на 26 години. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел в предвид, че двамата ищци са родители на загиналия, както и младата възраст на последния-26 години. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на сина им в размер на 120 000 лева за всеки от тях, като е взел в предвид доброволното плащане от застрахователя на по 30 000 лева. Съдът е редуцирал обезщетението с 1/5 т.е. до размера на по 96 000 лева, с оглед приетото до този размер съпричиняване на резултата, изразяващо се в управляване на мотоциклет с обем на двигателя над 50 куб. см., без да притежава съответното свидетелство за управление и с несъобразена скорост, вследствие на което е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени за по 66 000 лева, а за остатъка до от по 170 000 лева на всеки един от двамата родители са отхвърлени. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси три такива, които обобщено се свеждат до този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС 4/68. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по този въпрос е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК. С оглед изложеното, съдът