Определение № 5412 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2970/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, действаща чрез процесуалния си представител А. Б. В. - държавен инспектор в ТД на КОНПИ - Варна, срещу въззивно решение № 74 от 23.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 86/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260027 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. №1014/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против „П.Е.Д.Б.д“ ЕООД - в ликвидация, представлявано от ликвидатора Л. П. Г., иск с пр. осн. чл. 145, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, вр. чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следните недвижими имоти, а именно: 5 броя паркоместа, находящи се в жилищна сграда - незавършено строителство на етап - завършен груб строеж, изградена в град В., община В., област В., квартал „А.", ул. „К. П.", подробно описани в съдебното решение.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика. Изразява становище, че макар въззивният съд правилно да е приел, че стойността на имуществото на ответниците към края на проверявания период възлиза на сумата от 87 086.62 лв., то същият неправилно е приел, че в случая не е налице „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Твърди се, че въвеждането на допълнително изискване за минимална стойност на имуществото - превишение от 150 000 лв., представлява неправилно, превратно тълкуване, което ограничава значително приложното поле на закона и противоречи на законодателната воля за ефективно противодействие на незаконното обогатяване.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Варненският апелативен съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, във връзка с т. 1 и т. 3 ГПК.

Касаторът поставя следните въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие със съдебната практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

1. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, следва ли в производството по ЗОНПИ ответникът да докаже твърденията си, оспорени от ищеца, за получени законни доходи по предварителни договори за продажба на права на строеж или е достатъчно установяване единствено на факта на получаване на парични средства от трети лица в брой или по банков път, при наличието на безспорни данни по делото, че не са осъществени окончателни сделки по прехвърляне права на собственост и спрямо ответника е налице влязла в сила присъда за измами с недвижими имоти?

Сочи противоречие с решение № 50104 от 23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647/2021 г., Трето г.о. на ВКС.

2. Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, средствата по банкови смети, усвоени за дистанционни плащания и преводи към трети лица и следователно неналични в края на проверявания период?

3. Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, средствата получени от трети лица без установено основание и произход, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество ?

Касаторът твърди, че произнасянето на Варненски апелативен съд е в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Сочи още и решение № 97/18.05.2018 г. постановено по гр. дело № 3224/2017 г. на ВКС.

4. Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ ?

Посочва се решение № 95 от 19.02.2025 г. по гр.д. № 704/2024 г. на ВКС, III г.о.

Според касатора налице е основанието и по чл. 280, ал. 1. т. 3 от ГПК, тъй като с обжалваното решение ВАпС се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като същият е обусловил изцяло крайните решаващи изводи на въззивната инстанция за отхвърляне на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, и в тази връзка поставя въпроса:

5. Възприетият от съда подход за изключване на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието съответства ли на легитимната цел на специалния закон - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него?

Касаторът счита, че фокусът следва да бъде поставен върху анализа на паричните потоци, с оглед преценка на тяхната законност или не, а не върху стойността на придобитото имущество, налично в края на проверявания период. Такава е според него заложената от законодателя цел на закона, неотчетена в практиката на ВКС по този въпрос след постановяване на ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Въвеждането на праг от 150 000 лв., според касатора, противоречи на целите на закона, създава неравнопоставеност между субектите и не съответства на законодателната воля, поради което е необходимо преосмисляне на този подход, за да се осигури справедливо и ефективно прилагане на закона, без да се ограничава неговият обхват – респ. по тази причина се твърди, че е необходимо същата да бъде променена.

Отделно се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно и в тази връзка се посочват следните въпроси:

1. Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е допустимо, само ако то е на стойност над 150 000 лв. в края на проверявания период?

2. Съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието само ако е положителна величина?

Касаторът счита, че Варненският апелативен съд е приложил несъществуваща правна норма или такава в нейния противоположен смисъл, поради което е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика.

По така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от насрещните страни.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявени от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против Л. П. Г. и „П.Е.Д.Б.д“ ЕООД, в ликвидация, искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с пр. осн. чл. 153 от ЗОНПИ, вр. §5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ.

Въззивният съд е констатирал, че с постановление по ДП №668/2008 г. по описа на IV РУП при ОД на МВР - Варна ответницата Л. П. Г. е била привлечена в качеството й на обвиняема за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗОНПИ, като с присъда №392/08.12.2016 г., постановена по НОХД №162/2015 г. по описа на ВРС, влязла в сила на 10.05.2017 г., е призната за виновна по част от повдигнатите й обвинения /за останалите оправдана/, а именно за извършено в периода 09.01.2007 г.-12.06.2007 г. престъпление измама с причинена имотна вреда в размер от общо 47 563, 42 лв. /въвеждане в заблуждение на двама купувачи по предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти /от 19.01.2006 г. и 06.07.2006 г., с продавач „Х. Е.“ ЕАД/ в новострояща се сграда в гр.В., ул. “К. П.“ № 13, в качеството й на пълномощник на Г. З. А. с пълномощно от 24.02.2006 г., като недвижимите имоти ап. № 2 и ап. № 6, предмет на предварителните договори, впоследствие са продадени на трети лица. Съдът е посочил, че уведомлението за привличането на Л. П. Г. като обвиняема за посоченото престъпление е постъпило в ТД на КОНПИ-гр.Варна на 09.05.2014 г. като с протокол от 12.05.2014 г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото й за 10-годишен период от 12.05.2004 г. до 12.05.2014 г., в който период Л. П. Г. е била в брак с Г. З. А. към 12.05.2004 г. и до влизане в сила на решение № 3124/10.11.2008 г. за развод. Посочено е, че Г .А. е починал на 01.08.2013 г.

Въззивният съд е отбелязал, че Комисията поддържа, че е налице значително несъответствие по см. на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, а именно над 150 000 лв., между имуществото и нетния доход на ответницата за проверявания период, предвид което това имущество следва да се счете за незаконно придобито и да бъде отнето в полза на държавата.

Съдът е посочил, че съгласно разрешенията, дадени в ТР №4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС: 1/ не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; 2/ не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Съдът е посочил, че основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя; че отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер; че едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер; че изрично в своето решение №1021/11.10.2023 г. за частичен отказ от исковата претенция ищецът е посочил, че не твърди, че сумите от придобитите и впоследствие отчуждени в периода вещи и паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците, са налични в техния патримониум в края на проверявания период.

При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и посочената от съда съдебна практика, съдът е приел, че в графата имущество се включват всички движими вещи и недвижими имоти, които са придобити през проверявания период и са били налични в патримониума на ответниците към неговия край - 12.05.2014 г. Съдът е посочил, че наличното имущество към началото на проверявания период включва т. а. „Н. П. *“, рег. № *, придобит през 1994 г.; Л.Г. и бившият й съпруг са притежавали суми по банкови сметки в общ размер от 30,10 лв., а Г. А. е бил собственик на 500 поименни акции или 100% от капитала на „Х. Е.“ЕАД.

Съдът е обсъдил възраженията на ответницата, че към началото на проверявания период е притежавала суми, придобити от продажбата на собствени /нейни и на Г. А. в условия на СИО/ недвижими имоти, а именно от продажбата с н.а. №* г. на апартамент №11 и гараж № 5, находящи се в гр. В., ул.“Е. С.“ * - сумата от 78 649, 80 лв. и сумата от 13 938, 50 лв. или общо 92 588,30 лв., както и от продажбата с н. а. № * г. на апартамент № 12, находящ се в гр. В., ул. “Е. С.“ * - сумата от 55 000 лв. Съдът е приел, че при липса на ангажирани доказателства за запазване на тези суми, вкл. наличието им по банкови сметки към 12.05.2004 г., твърдението, че ответницата е разполагала с тези суми към началото на периода е недоказано.

Съдът е обсъдил и твърдението на ответницата за притежаването на суми, дарени й с договор за дарение от 20.09.2003 г. от нейния баща П. Г. П., а именно сумата от 14 000 евро, придобита от продажбата на негов недвижим имот, както и сумата от 30 000 лв., придобита след неговото пенсиониране, но е приел същото за неоснователно.

Въззивният съд е констатирал, че през проверявания период ответницата Л. Г. е придобила възмездно в условия на СИО недвижим имот, закупен с договор, обективиран в н.а. №* г., представляващ 185 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ по документ за собственост от 290 кв.м. /по скица 308 кв.м./, находящо се в гр.В., кв.А., ул. “К. П.“ №13, представляващо УПИ *, кв.* по плана на 29 м.р. на гр.В., с пазарна стойност към датата на придобиване на тези 185 кв.м. ид.ч., съгласно СТЕ, от 74 829 лв. Съдът е отбелязал, че след прекратяване на брака й през 2008 г. и до края на проверявания период ответницата е притежавала съответна ид. ч., а останалата се притежава от наследниците на бившия й съпруг - техните две общи деца; че съгласно представените по делото н. а. и справки от СВ-В. Л.Г. и Г.А. са се разпореждали с отделни самостоятелни обекти в изградената впоследствие в дворното място жилищна сграда, но без прехвърляне на ид.ч. от дворното място, а само със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място; че с н. а. № * г. съсобствениците на същото дворно място, вкл. Л.Г. /към тази дата с фамилия А.а/ взаимно са си учредили и запазили право на строеж за отделни самостоятелни обекти в строящата се, но недоизградена жилищна сграда в парцела; че за строителството на сградата Л.Г. на 20.10.2006 г. /към тази дата притежаваща 5 кв.м. ид.ч. от парцела по сключен с н.а .№* г. договор за дарение/ е сключила договор за строителство с нотариално заверени подписи с всички останали съсобственици на дворното място; че според договора, Л.Г. се е задължила да извърши за своя сметка строителството на жилищната сграда, а всички са се задължили да си съучредят право на строеж за обекти в бъдещата сграда /подробно индивидуализирани по проект и разпределени/, като посочените в договора съсобственици ще получат обезщетение от общо 500 кв.м. чиста жилищна площ, а ако са избрали обекти с по-голяма площ, то ще дължат заплащане по 350 евро за всеки кв.м. /вкл. посочени дължими общо суми за надвишаващите квадратури на избраните обекти/; че с н.а. №* г. между съсобствениците на дворното място, вкл. Л.Г., на Л.Г. е учредено право на строеж за апартаменти № № *, гараж № * броя паркоместа.

Съдът е посочил, че в рамките на проверявания период всички апартаменти, гаражът и паркомясто №1 са разпоредени от Л.Г. и Г.А. или продадени на проведени публични продани за техни задължения, един апартамент е дарен, но впоследствие също продаден от приобретателя. Останалите паркоместа са дарени от Л.Г. и Г.А. с н. а. №*** г. на дружеството „И. и С.-Е.“ ЕООД, впоследствие същото с наименование „П.Е.Д.Б.д“ ЕООД. Съдът е посочил, че сделката, като безвъзмездна, е недействителна по отношение на държавата и вещите следва да участват в графата имущество на проверяваното лице.

Според въззивния съд общата стойност на придобитите възмездно и налични към 12.05.2014 г. недвижими имоти възлиза на 82 061, 44 лв. В периода Л.Г. е придобила безвъзмездно 5 кв.м. ид.ч. от същото дворно място, а Г.А. безвъзмездно 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Щ., община В.Д., представляващ ПИ № *** по плана на селото, ведно с изградените в него жилищна сграда с площ от 26 кв.м. и търговски обект с площ от 34 кв.м., но доколкото придобиването е безвъзмездно, то тези имоти, според въззивния съд, не следва да участват със стойност в графата имущество.

Съдът е отбелязал, че в имуществото следва да се включат дружествени дялове: 100% от капитала на „П.Е.Д.Б.д“ ЕООД, регистрирано на 02.11.2007 г. /предходно наименование до 25.09.2008 г. „И. и С.-Е.“ ЕООД/, разпределен в 50 дяла, всеки на стойност 100 лв. или общо 5 000 лв., а наличните към края на периода парични средства по банкови сметки възлизат на 25, 18 лв. Общо имуществото, придобито възмездно от ответницата и съпруга й /за последния до прекратяване на брака им/, което е било налично към неговия край - 12.05.2014 г. възлиза на сумата от 87 086, 62 лв.

Въззивният съд е обсъдил доходите, приходите и източниците на финансиране на проверяваното лице: - социални помощи, усвоени салда от сметки, доходи, съгласно справки по чл. 57 от ЗОДФЛ /отм./ и чл. 73 от ЗДДФЛ, суми, получени по банкови сметки със законен източник, признат от ищеца, усвоени кредити - общо 56 453, 73 лв.; - приходи от продажба на МПС, закупено и отчуждено в периода - л.а. „*“, рег. № *, закупен на 23.08.2007 г., продаден на 19.09.2007 г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване съгласно САвТЕ в размер на 14 500 лв.; - доходи от продажба на недвижимо имущество - по делото са представени сключени предварителни договори и впоследствие сключени окончателни за продажбата от Л. Г. и Г. А. на трети лица на апартаменти и гаражи, за които им е било учредено право на строеж с цитирания н.а. №*** г., разписки за получени суми от тези лица, разписки за получени суми от останалите съсобственици за доплащане стойността на площта на обектите, превишаваща предвиденото им обезщетение по договора за строителство, както и разписки за получени суми от лица, на които всички съсобственици, вкл. Л.Г. и Г.А., са учредили право на строеж за определени обекти, а Л.Г. е сключвала с тях договори за строителството на тези обекти.

Въззивният съд е посочил, че обобщено /с конкретизирани суми, предварителни договори, разписки и обекти/ получените суми по договора за строителството са посочени в таблица към заключението на СИЕ от 28.10.2024 г., стр. 6 и стр. 7, и възлизат на 371 834, 73 лв. /получени в брой/. Въззивният съд е отбелязал, че в тях не са включени сумите от дублиращите се предварителни договори, съответно за ап. № 2 /сключен с Д. И. Я./ и за ап. № 6 /сключен с Н. Х. М./, предмет на извършеното престъпление измама, за което ответницата е била осъдена; включени са сумите, получени от дружеството „Х. Е.“ ЕАД, представлявано от Г. З. А., със съсобствениците на дворното място за учредяване право на строеж срещу проектирането и строителството на сградата.

Въззивният съд е посочил, че получените суми от трети лица по банковите сметки на ответниците са посочени подробно и обобщени в т. 12 от СИЕ от 09.09.2024 г. като от всички посочени суми съдът е приел, че следва да бъдат включени тези, по които е посочен вносител и основание за внасяне на сумите, свързано с продажбата на обектите или общо за периода 461 366, 90 лв. Като доход съдът е приел и дарена сума от 14 000 евро от П. Г. с левова равностойност 27 381, 62 лв.

Въззивният съд е приел, че общо приходите на ответницата са били в размер на 931 536, 98 лв.

Що се отнася до разходите, отбелязани са следните: - разходи за издръжка на проверяваното лице и семейството му - 105 267, 67 лв.; - разходи за погасяване на банкови кредити - 35 043, 18 лв.; - разходи за СМР, с включен ДДС, за изграждане на цялата пететажна жилищна сграда /24 апартамента, 6 гаража и паркоместа/, находяща се в гр. В., кв.А., ул. “К. П.“ № 13, до етап „груб строеж“ - 509 246 лв.; - разходи за придобиване на МПС, отчуждено в периода - л.а. „*“, рег. № *, закупен на 23.08.2007 г., с пазарна стойност към датата на придобиване, съгласно САвТЕ, в размер на 14 700 лв.; - внесени от ответниците суми по банкови сметки - 434, 61 лв.

Съдът е приел, че общо разходите на ответницата възлизат на 664 691, 46 лева.

Според въззивния съд нетният доход възлиза на 266 845, 52 лв., имуществото на 87 086, 62 лв., или не е налице несъответствие в посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. Независимо от горното, съдът е отбелязал, че дори да не беше налице положителен нетен доход, то доколкото имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период, то отново не може да се направи обосновано предположението за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата.

За неоснователни са приети твърденията на ищеца, че евентуално установен отрицателен доход следва да се сумира с размера на имуществото и така да се обосновава несъответствие. Съдът е отбелязал, че доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, тъй като съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като величина, която да се сумира със сумата на имуществото; че добавянето към имуществото на разходите, превишаващи брутните приходи, е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие е и с трайно установената практика на ВКС, включително и с актуалната задължителна такава, обективирана в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е разяснено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не и на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

Въззивният съд е достигнал до крайния си извод, че в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ - изрично в този смисъл е посочил практика на ВКС.

По изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск за отнемане на 5 броя паркоместа като незаконно придобито имущество е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен като предвид достигане на идентични крайни правни изводи с тези на първоинстанционния съд, е потвърдил решение на Варненския окръжен съд в обжалваната му част.

По допускане на касационното обжалване:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/.

Всички въпроси на касатора са поставени в контекста на оплакванията в касационната жалба, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон - § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, при отъждествяване на притежаваното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“; при неотчитане на установения нетен доход на ответниците през проверявания период, който съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ може да е отрицателна или положителна величина и който не е съпоставил със стойността на имуществото.

С оглед тези доводи въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК като необуславящи правните изводи на въззивния съд и по тях не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, обосноваващи в съвкупност приложно поле на касационно обжалване. Съобразно залегналите в обжалваното решение решаващи мотиви в случая не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. За да обоснове този извод, въззивният съд не е приел, че е налице тъждество между придобитото и наличното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на закона, а с оглед установеното по делото имущество на ответниците, налично в края на проверявания период и неговата стойност, и по този начин се е обосновал, че законовото несъответствие е изключено.

Трайно установената практика на ВКС приема, че в случаите, когато стойността на наличното имущество по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, респективно и увеличението на имуществото в края на проверявания период спрямо неговото начало не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. В тази връзка е разяснено, че съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Разяснено е също, че такава евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от установените доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ. С оглед това е прието и че когато общият размер на разходите надвишава общия (брутния) размер на приходите през проверявания период, тази отрицателна величина няма как да се добави към стойността на наличното имущество, за да бъде определен размер на несъответствието, тъй като това би означавало добавяне на разходи към имуществото и би било в нарушение и на трите дефинитивни норми на § 1, т.т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както и в противоречие с приетото в мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В този смисъл са решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 50007/02.12.2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 546/02.10.2025 г. по гр. д. № 3604/2024 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 732/12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на III-то гр. отд. на ВКС, като в последното горните изводи са основани и на разясненията в мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. В решение № 50116/03.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че след като стойността на наличното имущество в края на проверявания период е под 150 000 лв., то това е достатъчно за извода, че не е налице значително несъответствие, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имуществото.

В конкретния случай, видно от мотивите на въззивния съдебен акт, за да достигне до решаващ краен извод за неоснователност на исковете, въззивният съд, в съответствие с установената практика на ВКС, е съобразил установеното по делото, че стойността на цялото придобито от ответниците имущество през проверявания период и налично в края му е равна на 87 086, 62 лв. - т. е. не е налице увеличение на имуществото на проверяваното лице, надхвърлящо законоустановеното от 150 000 лв. След като такова превишение и релевантно несъответствие не е установено, съдът се е обосновал, че не може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Въззивният съд в случая е преценил, че доколкото нормативната цел на закона, уреждащ т.нар. гражданска конфискация, е насочена към отнемане на незаконно придобито имущество, което значително да надвишава нетния доход, т.е. презюмира се, че проверяваното лице обективно не е имало достатъчно законни доходи за придобиване на имуществени права на значителна стойност, което трябва да възлиза общо /за целия проверяван период/ над 150 000 лв., то обстоятелството че придобитото имущество от ответниците през целия проверяван период е под тази сума /87 086, 62 лв./, е основание да се отхвърли предявеният от Комисията иск, без да се изследва дали конкретните имуществени блага, включени в имуществото на проверяваното лице, са придобити от законни източници. В заключение и въз основа на установените факти е извел решаващ извод, че след като стойността на наличното имущество на ответниците по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от същия закон.

Решението е съобразено с установената практика на ВКС и не противоречи на даденото в нея правно разрешение. Наличието на установена задължителна практика, както и такава по реда на чл. 290 от ГПК, от друга страна изключва специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съображенията на комисията-жалбоподател, че тази практика на ВКС е неправилна и следва да бъде променена поради неправилно възприемане на разрешенията, дадени с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, са несъстоятелни, респ. – не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо по поставените въпроси настоящият състав на касационната инстанция приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касаторът твърди още, че обжалваното въззивно съдебно решение е очевидно неправилно.

Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е обоснована от касатора с довод за приложение на несъществуваща правна норма, респ. за приложение на нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ в нейния противоположен смисъл и нарушение на формалната логика на специалния закон.

Касационната инстанция не установява директно от съдържанието на въззивното решение такива пороци. По същество оплакването е за неправилност поради нарушение на материалния закон и е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, което не може да обуслови извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. По неправилността на въззивния акт касационната инстанция се произнася по съществото на касационната жалба, с решение, а настоящото производство по чл. 288 от ГПК има за предмет извършване на предварителна селекция за допускане на касационно обжалване. Очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК под формата на приложение на несъществуваща разпоредба или при грубо нарушение на правилата на формалната логика, което е довело до очевидна необоснованост на крайния акт, настоящият съдебен състав също не установява. Варненският апелативен съд не е приложил несъществуваща правна норма или такава в нейния противоположен смисъл.

Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се допуска на касационен контрол.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение