Определение № 300 от 23.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 32/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца ЕТ“Ела – Стоян Петров“, чрез адв. С. М. срещу определение №480/22.10.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№365/2025г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 11.09.2025г. по гр.д.№143/2025г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което производството по делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК, тъй като поставеният от него въпрос би имал значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Въпросът е със следното съдържание: Как се определя цената на иск по чл.109 от ЗС, когато с неоснователните си действия ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че ищецът по делото твърди незаконосъобразно събаряне на външно стълбище, съсобствено с ответника в равни части, като в защита на нарушеното си вещно право претендира от съда кумулативно: прекратяване на незаконосъобразните разрушителни действия на ответника, пречещи за достъпа на ищеца до собствения му имот и осъществяване на този достъп чрез възстановяване на общото им стълбище. В мотивите на задължителното за правоприлагане, цитирано от Бургаския окръжен съд ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че негаторният иск е такъв за защита на собствеността, наред с ревандикационния по чл.108 от ЗС, но за разлика от последния, е отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху засегнатия имот на ищеца, нито правото на собственост върху пречещия имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото /по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.Затова тяхната данъчна оценка, а ако няма такава – тяхната пазарната цена, няма значение за цената на иска и за определянето размера на дължимата такса.Когато делото има за предмет задължение за заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването му, върху който размер се определя дължимата държавна такса, а когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда.В случая предмет на спор не е принадлежността на правото на собственост, а само накърняването на последното чрез осъществяване на неправомерни действия и целта на производството е тяхното преустановяване и възстановяване на предходното фактическо положение. Ето защо и предвид предмета на настоящия спор, следва да се заключи, че искането за преустановяване на разрушителните действия върху съсобственото стълбище представлява неоценяема негаторна претенция, а искът, насочен към възстановяване на предходното фактическо положение е оценяем и възлиза на 7 450лв.,колкото е цената на съответно необходимите за целта СМР.При това положение е необосновано да се приеме, че цената на иска следва да се определи върху данъчната оценка на целия недвижим имот, а ако няма такава – върху пазарната му цена. Предвид изложеното и след като единият от исковете по делото с правно основание чл.109 от ЗС е неоценяем, а другият оценяем, но с цена под 50000лв., е приложима основната подсъдност, визирана в чл.103 от ГПК, определяща като компетентен за всички граждански дела районния съд, така че конкретният спор действително му е подсъден за разглеждане като първа инстанция.Що се отнася до местната подсъдност, тя е специална и се ръководи от нормата на чл.109, предл. първо ГПК- по местонахождението на недвижимия имот, в случая - [населено място].И за двете подсъдности според чл.119 ,ал.1 и 2 от ГПК сезираният с делото съд следи служебно. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като по поставения от касатора въпрос е налице задължителна съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил.Според Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна такса следва да се определят според естеството на това въздействие.В случаите, когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда.Когато делото има за предмет задължение за заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването на действието, върху който размер се определя дължимата държавна такса.Въззивният съд е съобразил, че първият от предявените искове е неоценяем, тъй като ищецът е сезирал съда с искане да осъди ответника да се въздържа от действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост върху притежавания от него недвижим имот, а втората претенция е за осъждането му да възстанови общо стълбище на сграда, в която хипотеза цената на иска се съизмерява с паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществявнето на действието. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение