Определение № 1196 от 27.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4904/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Т. и П. Я. Т. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.М. З. срещу решение № 5105/5.7.2013 г, постановено по гр.дело № 3778/11 г на Софийски градски съд, Второ „Г” въззивно отделение, с което е оставено в сила решение от 24.9.2008 г по гр.дело № 8816/2006 г на Софийски районен съд, 40 състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от И. С. Т. и П. Я. Т. срещу Ф. Л. А. иск за прогласяване поради липса на съгласие нищожността на сделка, оформена с нотариален акт № г на нотариус А. И. и против Е. Н. Г. за обявяване нищожността поради липса на съгласие на договора по нотариален акт № г на нотариус Б. Я.. С първото въззивно решение е обезсилено и прекратено производството по исковете като е прието, че втората сделка не може да се атакува по реда на чл.26 ал.1 от ЗЗД от ищците Т., тъй като те не са страна по нея, а ако са верни твърденията им за нищожност на първата сделка, то втората засяга правото им на собственост и следва спорът да бъде разрешен чрез петиторни искове. С решение № 706/10 от 9.3.2011 г, постановено по гр.дело № 1394/2009 г ВКС, Четвърто ГО е отменил въззивното решение № 172/9.6.2009 г на Софийски градски съд, по гр.дело № 2544/2009 г като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е върнал делото на за ново разглеждане със задължителни указания.В мотивите си е приел, че за да бъде обоснован извода за наличие на начало на писмено доказателство е нужно наличието на документ, но не е необходимо той съзнателно да е съставен за спорното правоотношение.Достатъчно е да прави вероятна симулацията, като е възможно документът да е съставен, както преди така и по време, а също и след сделката.Когато има цяла поредица от последователни сделки, чиято цел е прикриване на дадено в нарушение на чл.152 от ЗЗД обезпечение, достатъчно е изявлението на последния приобретател или начало на писмено доказателство изхождащо от нето, че всъщност става реч за обезпечение, за да е допустимо събиране на гласни доказателства.С оглед преценка дали продажбите са свързани е приел, че двата договора следва да бъдат тълкувани ведно с останалите доказателства и с необсъденото от въззивния съд писмо от банка [фирма] клон Х. Б. [населено място], адресирано до Е. Н. Г.. С обжалваното въззивно решение е прието, че исковете са неоснователни, тъй като липсва начало на писмено доказателство, недопустимо е събирането на гласни доказателства за релевантните факти, поради което твърденията на ищците за нищожност на сделките не се подкрепят от съвкупния доказателствен материал. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Подържа се, че съдът не е съобразил на основание чл.294 изр.2 от ГПК задължителните указания дадени с отменителното решение при първото разглеждане на делото от касационната инстанция.След подаване на касационната жалба е починал жалбоподателят И. Т. и на негово място са конституирани наследниците му по закон-Р. И. С. и Б. И. С.-М.. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателите сочат приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Налице е касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по така процесуално правен въпрос "длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника", по който въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 80 от 8.5.2012 г на ВКС, Четвърто Гражданско отделение по гр.дело № 1315/2010 г. С посоченото решение по реда на чл. 290 ГПК е прието, че „при новото разглеждане на спора при условията чл.294 ал.1 изр.2 от ГПК въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и не може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди”. Воден от горните мотиви, съдът