Определение № 60093 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1510/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Е. С. С. и Т. С. С., чрез пълномощника им адв. С. Х. от САК, против въззивното определение № 260014 от 7.01.2021 год. по в. ч. гр. д. № 601/2020 год. на Врачанския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното определение от 12.10.2020 год. по гр. д. № 8/2019 год. на Врачанския районен съд само по отношение на две от движимите вещи – камион „Ивеко“, рег. [рег.номер на МПС], бял цвят, и хедър за събиране на царевица и слънчоглед, с размер 4 м. широчина и 1.60 м. височина, цвят зелено и сиво, посочени в т. т. 35 и 36 от молбата на ищците от 12.08.2019 год., като в тази част делото е върнато на районния съд за продължаване на процесуалните действия по включването на тези две вещи в делбената маса. Първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без разглеждане искането на ищците за включване в делбената маса на останалите движими вещи, описани в същата молба от 12.08.2019 год., е потвърдено с въззивното определение. Именно потвърдителната част на въззивното определение е предмет на обжалване от ищците, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и поради необоснованост. Жалбоподателите поддържат наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставен въпрос: при предявена молба по чл. 341, ал. 2 ГПК до първото съдебно заседание относно вещи, които са били изключени от делбата поради липса на индивидуализация, формира ли се с прекратителното определение сила на присъдено нещо относно правото на делба на същите вещи, които с последващите молби след влизане в сила на прекратителното определение са вече индивидуализирани, както и по въпроси има ли ограничания в броя на исканията за включване в делбената маса и има ли, извън срока, други предпоставки за допустимостта на искането по чл. 341, ал. 2 ГПК. Жалбоподателите се позовават на съдебна практика – решение № 173 от 5.12.2013 год. по гр. д. № 3403/2013 год. ІІ г. о., в което се акцентира на процесуалното естество на разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК като специфичен способ в делбения процес за обективно съединяване на искове с включване в делбената маса на нови съсобствени имоти, както и на предвидения за това краен срок в особеното исково производство за съдебна делба - първото съдебно заседание, което представлява едно от признатите от законодателя отклонения от общия исков процес и на т. н. концентрационно начало. Налице е и позоваване на определение № 326 от 27.05.2010 год. по ч. гр. д. № 247/2010 год. ІV г. о. на ВКС. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: За да потвърди частично първоинстанционното определение от 12.10.2020 год. въззивният съд приел, че за част от движимите вещи /земеделски инвентар/, описани в молбата на ищците С. от 12.08.2019 год. с искане за включването им в делбеното производство, е постановен окончателен съдебен акт – определение от 14.02.2019 год. на районния съд, с което производството по отношение иска за делба на тези вещи е прекратено. Относно останалата част от описаните движими вещи, същите са предмет на делбата и по отношение на тях е назначена оценителна експертиза за определяне цената на предявените искове за делба. Поради това и искането на ищците, предмет на молбата им от 12.08.2019 год., потвърдена с нова молба от 9.10.2020 год. е процесуално недопустимо, и в тази част определението, с което то е оставено без разглеждане, е потвърдено. Извън предмета на настоящето производство с оглед интереса на жалбоподателите е произнасянето на въззивния съд относно другите две вещи – камион „Ивеко“ и хедър за събиране на царевица и слънчоглед, които са включени в делбата, след отмяната на първоинстанционното определение. За да разгледа по същество жалбата, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против прекратително определение на първоинстанционния съд. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на които се позовават жалбоподателите, не са налице, поради което и касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Този извод се налага с оглед неотносимостта на поставените от жалбоподателите въпроси, тъй като изводите за процесуална недопустимост на молбата за включване на част от движимите вещи са обосновани с наличието на произнасяне на съда, а не с неспазване на крайния срок за включването им. Поради това и съдебната практика на ВКС, на която се позовават касаторите, не е относима към настоящия спор, тъй като разрешените в нея въпроси са други. Въззивният съд е взел предвид произнасянето на ВКС с определение № 132 от 20.07.2020 год. по ч. гр. д. № 265/2020 год. ІІ г. о. по предходната жалба на ищците С. срещу прекратяване на производството по отношение на предявените от тях установителни искове по чл. 21, ал. 4 СК с предмет правото на собственост върху подробно изброени движими вещи и животни. С него частично е отменено прекратяването на исковете по отношение на част от вещите, изброени в т. 1- 16 в определението, по отношение на тези вещи е допусната и оценителна експертиза в делбеното производство, поради което и искането им за включване в делбата, предмет на молбата от 12.08.2019 год. е приета за процесуално недопустима. По отношение на останалите вещи в тази молба е съобразено прекратителното определение от 14.02.2019 год., взето предвид и при произнасянето по ч. гр. д. № 265/2020 год. на ВКС. Поради това съображенията на съда в обжалваното определение не касаят въпроса за крайния срок, до който може да се иска включване на други имоти в делбената маса, съгласно чл. 341, ал. 2 ГПК, нито е поставен въпрос относно отстраняване на нередовности при индивидуализацията на тези вещи. Липсата на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, както и това по т. 3 ГПК, което обосновава извода за недопускане на касационното обжалване. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС