Определение № 254 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3873/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2935/5.08.2019 г., подадена от А. С. С. и С. А. С., чрез адвокат К. Я.-М., срещу решение № 136 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 119/2019 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено решение № 36 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 299/2018 г. на Районен съд – Севлиево за отхвърляне на предявения от А. С. С. и С. А. С. срещу „Спектър-5“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот, находящ се в [населено място]: промишлена сграда на един етаж, с кадастрален идентификатор ** по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на изп. директор на АГКК, със застроена площ от 367 кв. м, с адрес: [населено място], [улица], представляваща хале механична обработка, на един етаж, с масивна конструкция, разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поради придобиване на имота от „Спектър-5“ ЕООД по давност. В частта, с която възззивният съд е потвърдил решението на Районен съд – Севлиево за признаване за установено по предявения от А. С. С. и С. А. С. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Спектър-5“ ЕООД не е придобило собственост на основание договор от 7.09.2005 г. за продажба чрез търг между Община Севлиево и „Спектър-5“ ЕООД на 100 % от дяловете на „Спектър“ ЕООД върху същата промишлена сграда, решението е влязло в сила.

Въззивният съд е приел, че по делото не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че А. С. и С. С. са собственици на недвижимия имот, върху който е изградена процесната сграда, на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Съдът е приел за безспорно установено и че процесната сграда била изградена в периода 1979 г. - 1989 г., като за нея през 1994 г. бил издаден акт за държавна собственост, а през 1996 г. - акт за общинска собственост. Поради изграждането й без строителни книжа, същата към 7.09.2005 г. представлявала незаконна постройка по смисъла на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. Въззивният съд е посочил, че съгласно посочената разпоредба, към 7.09.2005 г. праводателят на ответника - „Спектър“ ЕООД, бил приравнен на недобросъвестен владелец, но не и на собственик на сградата. Поради това „Спектър“ ЕООД не станало собственик на сградата чрез преобразуване и включване в капитала му на процесната постройка. Същевременно преди 1997 г. за имота не текла и придобивна давност по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Ето защо е заключил, че „Спектър-5“ ЕООД не е придобило от „Спектър“ ЕООД собствеността на сградата по договора от 7.09.2005 г. за продажба чрез търг на 100 % от дяловете на „Спектър“ ЕООД, тъй като към момента на продажбата „Спектър“ ЕООД не било неин собственик. Окръжен съд – Габрово е разгледал направеното от „Спектър-5“ ЕООД възражение за изтекла придобивна давност и го е намерил за основателно. Приел е, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че въпросното дружество упражнявало фактическата власт още от 2005 г., като владяло постройката като своя несъмнено, необезпокоявано и явно до 2016 г.; същата била включена в активите на дружеството. Разглеждайки оплакванията във въззивната жалба на А. С. и С. С., съдът е намерил за неоснователен довода им, че първоинстанционният съд се е произнесъл относно придобиване на сградата по давностно владение от дружеството без да е било направено от него такова възражение. В тази връзка е изложил, че след първоначалната размяна на книжа определеният докладчик се отвел от разглеждането на делото; при разглеждане на делото от новоопределения докладчик, с разпореждане № 474/30.03.2018 г. исковата молба била оставена без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности; след отстраняване на нередовностите, с разпореждане № 652/22.05.2018 г. било разпоредено да се връчи препис на ответника, като му било указано в едномесечен срок да подаде писмен отговор, разяснени му били и последиците от неподаването му; на 15.06.2018 г. с вх. № 2385 постъпил писмен отговор от „Спектър-5“ ЕООД, в който било направено изявление, че дружеството е владяло безпрепятствено от 2005 г. процесната сграда и я е придобило, освен по сделката, и по давност. Съдът е намерил за неоснователно твърдението на А. С. и С. С., че те са придобили процесната постройка чрез непрекъснато давностно владение в периода от 2007 г. до 2018 г., като е посочил, че по делото не са били събрани категорични доказателства за наличие на упражнявано от тях владение. Визирал е, че в тази насока са само показанията на свидетеля Б., но не ги е кредитирал поради противоречието им с останалите доказателства. Съобразил е и обстоятелството, че по всички водени между страните дела предмет не била процесната сграда, а само дворното място.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, А. С. и С. С. твърдят наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.

В изложението са формулирани следните въпроси:

1. Може ли съдът да се произнесе по непредявено основание за придобиване правото на собственост, в случай че ищците по делото са оспорили твърдяното от ответника, че не е собственик на имота, посочен в констативния нотариален акт, и ответниците не са направили възражение, че са придобили имота по давност, като са упражнявали непрекъснато владение на имота - промишлена сграда, за периода от кога и до кога е осъществявано това владение, и че са собственици на процесната сграда по силата на придобивната давност, изтекла на определена дата;

2. Може ли съдът да се произнесе с решение само въз основа на изразено становище от ответниците в отговора по чл. 131 ГПК, че дружеството владеело имота безпрепятствено от 2005 г. и го придобило, освен по сделка, и по давност;

3. Може ли промишлена сграда, представляваща незаконен строеж върху недвижим имот-частна собственост на трето лице - ищците по делото, да бъде придобита от юридическо лице на основание давностно владение, ако сградата е незаконен строеж и е построена върху земя, собственост на физическо лице;

4. Задължение ли е на съда, който разглежда твърдението за придобивна давност, да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който твърдението е направено и прието.

За въпроса под № 4 се твърди от жалбоподателите, че същият има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5. Може ли да е налице възможност и предпоставка за придобиване на собственост върху недвижим имот, изграден като незаконен строеж върху чужд имот без негово съгласие, и необходимо ли е, за да е налице владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, имотът да се ползва непрекъснато и във всеки един момент владелецът да извършва действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота, или е достатъчно упражняването на фактическа власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът да може да извършва действия, когато пожелае, без някой да му пречи, както и необходимо ли е да декларира имота и незаплащането на данъци съставлява ли обективиране на намерението да се свои имота за себе си;

6. Може ли, без да е налице признание за давностно владение, без да е налице доказателствената стойност на констативните нотариални актове за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, а да е налице друго основание на издаден констативен нотариален акт;

7. Може ли да се приеме, че по силата на договор за продажба на имота от несобственик на трето лице и без да е налице съставен протокол за въвод във владение в имота, е налице начален момент на владението върху този имот, което е едновременно проявление на субективен и обективен елемент, който се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собствени;

8. Може ли началната дата на владението да се признава от съда като начална дата преди регистрацията на фирмата като юридическо лице – т. е. от 2001 г., след като ответникът по делото е регистриран през 2005 г. като юридическо лице, а свидетелите говорят за период от 2001 г.;

9. Кога е установено, че владение е прекъснато и между кои лица е било прекъснато, във връзка с образуваното дело за премахване на сградата-незаконен строеж - влязло в сила т. д. № 2/2015 г. на ОС – Габрово;

10. С какви действия и на кои лица, както и по въпроса за вида действия, които владелецът е следвало да извършва, за да се приеме, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот;

11. Може ли, при липсата на протокол за въвод във владение, да се обоснове извод, че владението на имота е предадено именно на посочената дата през 2005 г., че от този начален момент през 2005 г. ответникът е започнал да упражнява в продължение на предвидения в закона 10-годишен срок постоянно, явно и непрекъснато фактическа власт;

12. Липсата на документите, установяващи плащане на местни данъци и такси, доказва ли реално упражнявана фактическа власт с намерение за своене.

Ответникът, съгласно подадения отговор на касационната жалба, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай А. С. и С. С. са изложили дванадесет въпроса, за които твърдят, че са от значение за изхода на делото, но по отношение на нито един от тях не са аргументирали наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въпреки че са се позовали на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, не са посочили формулираните от тях въпроси с коя задължителна практика на ВКС и ВС, практика на ВКС, актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС влизат в противоречие; защо считат конкретно, че въпросът под № 4 е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид съществуващата трайна и непротиворечива практика по него. Същевременно са налице взаимно изключващи се твърдения на жалбоподателите във въпросите под №№ 1 и 2, доколкото в първия се сочи, че ответникът не е направил възражение за придобиване на процесната сграда по давност, а във втория - че такова изявление е било направено в отговора по чл. 131 ГПК. Част от поставените въпроси се отнасят до декларирането на имота и плащането на данъци и такси за него, които обстоятелства не са обсъждани от въвззивния съд и по тази причина нямат отношение към решаващите му изводи. Визираното във въпрос № 8, че съдът е признал за начало на владението 2001 г. не съответства на приетото във въззивното решение, че „Спектър-5“ ЕООД е придобило имота по силата на давностно владение за периода 2005 г. – 2016 г. В преобладаваща си част въпросите (някои от тях и неясно формулирани) са свързани с изводите на въззивния съд за това, че ответното дружество е установило фактическа власт върху имота през 2005 г. и е придобило последния по давност, като изразяват по същество несъгласието на жалбоподателите с тези изводи, направени въз основа на конкретните доказателства по делото. Преценката за правилността на изложените от Окръжен съд – Габрово съображения за придобиване на имота по давност от „Спектър-5“ ЕООД може да бъде направена, обаче, едва след допускане на касационно обжалване, в производството по разглеждане на спора по същество от ВКС.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че решението в обжалваната част не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,