Определение № 50648 от 05.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2677/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. Ф. Б. срещу решение № 156 от 01.07.2021 г. на Великотърновски апелативен съд по т.д. №50/2021г., с което въззивният съд е: отменил решение № 260052/16.12.2020 г., постановено по т.д. № 84/2020 г. по описа на ОС – Плевен, в частта, с която е обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сключеният на 28.12.2011 г. договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 176, том Х, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. на нотариус С. Л.., с район на действие Плевенски районен съд, по силата на който „Стил – Л“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Б. Ф. Б.., [ЕГН] от [населено място], продава на купувача Б. Ф. Б.., [ЕГН] от [населено място] следния недвижим имот: 1/2 идеална част от магазин за нехранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица], на първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.507.3.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение – за търговска дейност, състоящ се от търговска зала, помощно помещение, гардеробна и стая зза персонал, санитарен възел с преддверие, със застроена площ от 112.80 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обекти с идентификатори 56722.660.507.3.18 и 56722.660.507.3.21, под обекта – няма, над обекта – обекти с идентификатори 56722.660.507.3.3 и 56722.660.507.3.4, заедно с припадащите се на магазина идеални части от общите части и правото на строеж на сградата, обозначена по кадастрална схема като сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.507 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а по доказателствен акт за собственост в парцел I, стр. кв. 248 по плана на [населено място], за сумата от 9 600 лева., поради противоречие с добрите нрави, като вместо него е постановил друго, с което обявил за недействителен същия договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.12.2011 г., обективиран в нотариален акт № 176, том Х, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. на нотариус С. Л. с район на действие Плевенски районен съд, но на основание чл. 40 от ЗЗД, като сключен във вреда на представляваното лице и е потвърдил първоинстанционното решение, с което е бил уважен установителен иск за собственост, с който ищцовото дружество е признато спрямо ответника за собственик на процесния имот:: 1/2 идеална част от магазин за нехранителни стоки, находящ се в [населено място], ул. „Т. К. „ № 35, на първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.507.3.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение – за търговска дейност, състоящ се от търговска зала, помощно 18 помещение, гардеробна и стая персонал, санитарен възел с преддверие, със застроена площ от 112.80 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обекти с идентификатори 56722.660.507.3.18 и 56722.660.507.3.21, под обекта – няма, над обекта – обекти с идентификатори 56722.660.507.3.3 и 56722.660.507.3.4, заедно с припадащите се на магазина идеални части от общите части и правото на строеж на сградата, обозначена по кадастрална схема като сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.507 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а по доказателствен акт за собственост в парцел I, стр. кв. 248 по плана на [населено място]. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с оглед необоснованост и материалноправна незаконосъобразност. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че решението, по част от правните въпроси, е в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, а останалите въпроси се явяват от значение за спора са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1, т. 3 ГПК. Позовава се и на чл.280 ал.2,пр.3 ГПК-очевидна неправилност/ явна необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /. От страна на ответника по касационната жалба „Стил – Л“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] е депозиран писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Предявен е и насрещен иск при условията и в срока по чл.287 ал.2 ГПК срещу същото решение в отменителната му част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да счете иска за основателен на основание чл.40 ЗЗД и за неоснователен на основание чл. 26 ал.1,предл.трето от ЗЗД, въззивният съд е приел следното: От фактическа страна: По силата на договор за покупко-продажба от 27.10.2008 г., обективиран в нотариален акт № 30, том XIII, рег. № 11289, дело № 1809/2008 г. на нотариус С. И.., с район на действие Плевенски районен съд, „Кооперация „Ц. К.““, [населено място], чрез своя председател и представляващ кооперацията, продава на „Стил – Л“ ЕООД, [населено място], чрез управителя и едноличен собственик на капитала И. Л., свой собствен недвижим имот, а именно: магазин за нехранителни стоки, находящ се в [населено място], в сграда на [улица], на I етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.507.3.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящ се от търговска зала, помощно помещение, гардеробна и стая персонал, санитарен възел с преддверие, със застроена площ от 112.80 кв.м., заедно с припадащите се на магазина идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на строеж на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.507 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за сумата от 264 037.05 лв., без включен ДДС, представляваща левовата равностойност на 135 000 евро, от която продавачът е получил от купувача към момента на сключване на договора сумата от 130 000 лв., а остатъкът от 134 037.05 лв. се съгласил да получи чрез отпуснат от „Първа инвестиционна банка“ АД на „Стил – Л“ ЕООД кредит, след извършване на продажбата и представяне на препис от нотариалния акт и удостоверение за вещни тежести с вписана първа по ред договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД. Въз основа на договор за банков кредит № 025LD-S-000003/27.10.2008 г. „Първа инвестиционна банка“ АД предоставила на кредитополучателя „Стил – Л“ ЕООД банков кредит в размер на 270 000 лв. за закупуване на описания по-горе търговски обект, собственост на „Кооперация „Ц. К.““. Крайният срок за погасяване на кредита е бил 10.05.2018 г. За обезпечаване на задълженията по кредита банката приела първа по ред ипотека върху недвижимия имот, особен залог върху превозни средства, собственост на кредитоискателя, както и Запис на заповед, издаден от последния и авалиран от И. Л. и Б. Л.. С договор за покупко-продажба от 02.08.2010 г., обективиран в нотариален акт № 15, том IV, рег. № 3082, дело № 229/2010 на нотариус С. Л.., с район на действие Плевенски районен съд, „Стил – Л“ ЕООД, чрез управителя и едноличен собственик на капитала И. Л.., след решение на общото събрание на дружеството, продава на последната като физическо лице 1/2 ид. ч. от гореописания магазин за нехранителни стоки, находящ се в [населено място], в сграда на [улица], с площ от 112.80 кв.м., подробно индивидуализиран в акта, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 48 333 лв., която да бъде превеждана от купувача от името на продавача на „Първа инвестиционна банка“ АД във връзка с погасяване на кредита за закупуване на търговския обект. По силата на договор за банков инвестиционен кредит № 56/13.07.2011 г. „У. Б.“ АД, [населено място], предоставя на кредитополучателя „Стил – Л“ ЕООД, представлявано към онзи момент от управителя Б. Ф. Б., инвестиционен кредит в размер до 130 000 лв. с цел рефинансиране на текуща експозиция в „Първа инвестиционна банка“ АД, с краен срок на погасяване до 10.05.2018 г. Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 167, том V, рег. № 4558, дело № 557/2011 г. на нотариус С. И.., с район на действие Плевенски районен съд, за обезпечаване вземанията на банката по договора са учредени договорна ипотека върху същия магазин за нехранителни стоки, находящ се в [населено място], със застроена площ от 112.80 кв.м., както и върху апартамент № 2, находящ се в [населено място], със застроена площ от 81.18 кв.м., собственост на И. Л. и Б. Л.. Учреден е особен залог върху превозни средства, собственост на дружеството- кредитополучател, както и залог по реда на ЗДФО върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя и на третите задължени лица, по всички сметки в национална и чуждестранна валута, на които тези лица са титуляри при банката. От страна на кредитополучателя „Стил – Л“ ЕООД в полза на банката са издадени два броя Записи на заповед от 13.07.2011 г., платими на предявяване до 10.06.2018 г. за сумите от 130 000 лв. и 43 260 лв. и авалирани в лично качество от Б. Б. при условията, при които са поети задълженията. Въз основа на договор за банков кредит – овърдрафт № 57/13.07.2011 г. „У. Б.“ АД, [населено място], предоставя на кредитополучателя „Стил – Л“ ЕООД, представлявано от управителя Б.., овърдрафт кредит в размер до 170 000 лв. с цел рефинансиране на текуща експозиция в „Първа инвестиционна банка“ АД, с краен срок на погасяване на главницата на 05.07.2012 г. Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 168, том V, рег. № 4559, дело № 558/2011 г. на нотариус И., с район на действие Плевенски районен съд, за обезпечаване вземанията на банката и по този договор са учредени договорна ипотека върху същия магазин за нехранителни стоки, находящ се в [населено място], посочения адрес, със застроена площ от 112.80 кв.м., както и върху апартамент № 2, находящ се в [населено място],, със застроена площ от 81.18 кв.м., собственост на И. Л. и Б. Л.. Учреден е особен залог върху превозни средства, собственост на дружеството кредитополучател, както и залог по реда на ЗДФО върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя и на третите задължени лица, по всички сметки в национална и чуждестранна валута, на които тези лица са титуляри при банката. От страна на кредитополучателя „Стил – Л“ ЕООД в полза на банката са издадени два броя Записи на заповед от 13.07.2011 г., платими на предявяване до 05.08.2012 г. за сумите от 170 000 лв. и 17 000 лв. и авалирани в лично качество от Б. при условията, при които са поети задълженията. По силата на процесния договор за покупко-продажба от 28.12.2011 г., обективиран в нотариален акт № 176, том Х, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. на нотариус Сл.Л., с район на действие Плевенски районен съд, „Стил – Л“ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Б. Б., след решение на общото събрание на дружеството, продава на същия в качеството му на физическото лице Б. Ф. Б. следния собствен на дружеството недвижим имот: 1/2 ид. ч. от магазин за нехранителни стоки, находящ се в [населено място], в сграда на, [улица], на I етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.507.3.19, със застроена площ от 112.80 кв.м., при съответните съседни самостоятелни обекти в сградата, заедно с припадащите се на магазина идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на сградата, за сумата от 9 600 лв., която сума е преведена от купувача на продавача непосредствено преди подписване на договора. Съобразно т. 3 от договора, купувачът Б. е уведомен за вписаната върху имота договорна ипотека и се е съгласил да закупи 1/2 ид. ч. от имота, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от учреденото право на строеж, със съответните тежести. Данъчната оценка на 1/2 ид. ч. от имота към 01.12.2011 г. възлиза на 50 926.70 лева. В т. 9 от Анекс № 5/26.07.2013 г. към Договор за банков кредит – овърдрафт № 57/13.07.2011 г. страните са постигнали съгласие относно това, че на основание чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121 – 127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ Д. Бурянова И. встъпва като солидарен длъжник по договора и анексите към него. Считано от датата на подписване на анекса, страните са постигнали съгласие солидарният длъжник ответника Б. да бъде освободен от задълженията по договора, с всички произтичащи от закона последици. По силата на § 5, т. 2 от Анекс № 19/19.11.2019 г. към Договор за банков кредит – овърдрафт № 57/13.07.2011 г. страните се споразумяват да бъде частично заличена учредената договорна ипотека върху същия магазин за нехранителни стоки., учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 168, том V, рег. № 4559, дело № 558/2011 г. По делото е представена банкова референция изх. 0053-42-000585/30.07.2020 г., издадена от „У. Б.“ АД, от която се установява, че „Стил – Л“ ЕООД е клиент на банката и няма задължения по инвестиционен кредит с Договор № 56/13.07.2011 г. Същият е напълно погасен и закрит на 10.05.2018 г. Видно от Удостоверение изх. № 3321/2020 г., издадено на 16.10.2020 г. от Служба по вписванията – П., въз основа на Съгласие за частично заличаване на ипотека вх. № 6902/28.07.2020 г., дадено от „У. Б.“ АД, е извършено частично заличаване на ипотеката, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 168, том V, рег. № 4559, дело № 558/2011 г. за обезпечаване вземанията на банката по договор за банков кредит – овърдрафт № 57/13.07.2011 г., поради частично предсрочно погасяване на дължимите суми по кредита. Видно от същото Удостоверение и въз основа на Съгласие вх. № 6905/28.07.2020 г., дадено от „У. Б.“ АД, е извършено пълно заличаване на ипотеката, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 167, том V, рег. № 4558, дело № 557/2011 г., за обезпечаване вземанията на банката по договор за банков инвестиционен кредит № 56/13.07.2011 г., поради пълно и окончателно погасяване на дължимите суми по кредита. По делото е представено и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадено от Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при [община], от което е видно, че към 30.01.2020 г. данъчната оценка на процесния магазин за нехранителни стоки е в размер на 89 611.90 лв., а данъчната оценка на 1/2 ид. ч. от имота възлиза на 44 806 лв. От заключението на допуснатата, изслушана от първоинстанционния съд и неоспорена от страните по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че вземанията по договор за банков инвестиционен кредит № 56/13.07.2011 г. и тези по договор за банков кредит – овърдрафт № 57/13.07.2011 г. са погасявани от банковата сметка на „Стил – Л“ ЕООД, открита в „У. Б.“ АД. Вземанията по договор за банков инвестиционен кредит № 56/13.07.2011 г. са погасени изцяло на 10.05.2018 г., а погасяването на задълженията по договора за банков кредит – овърдрафт продължава и към момента на изготвяне на заключението в съответните срокове от сметката на „Стил – Л“ ЕООД. Изключение от посоченото е установено единствено за периода от 19.08.2015 г. до 22.11.2016 г., тъй като сумите, необходими за погасяване на задълженията по договора за банков инвестиционен кредит са внасяни по вътрешно – разчетна сметка в „У. Б.“ АД, поради временното запориране на средствата по банковата сметка на „Стил – Л“ ЕООД. Вносители по вътрешно – разчетната сметка са били Б. Л., Д. И. и В. Д., като внесените суми са отнасяни по сметката, обслужваща кредита. Вещото лице посочва, че от прегледаните документи в банката и от тези, приложени по делото, не се установяват заплатени суми по двата кредита от страна на ответника по настоящия иск Б. Б.. От прегледаните банкови извлечения от сметката на дружеството в „У. Б.“ АД вещото лице е установило шест броя вноски, извършени от Б. в периода от 19.07.2011 г. до 18.01.2013 г. с основания, както следва: „авоар“, „вноска“ и „захранване“. От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на допуснатата съдебно – техническа оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния търговски обект – магазин за нехранителни стоки, към датата на сключване на договора, обективиран в нотариален акт № 176, том Х, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. е била в размер на 170 900 лв., а на 1/2 ид. ч. от него – в размер на 85 450 лв. С оглед така установената фактическа обстановка въззивният състав е изложил от правна страна следното: Накърняване на добрите нрави е налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително – техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него. Според въззивния съд, това обаче е относимо единствено към случаите, в които ищецът, позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като основание за недействителност на договора, е сключил този договор лично, а не чрез представител. Във всички случаи, когато ищецът, позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като основание за недействителност на договора, е сключил този договор чрез представител (по закон или по пълномощие), правното основание (правната квалификация) на иска е по чл. 40 от ЗЗД. Този извод е основан от съда на база разясненията, дадени в мотивите към т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Представителят, според съда, макар да действа от името на представлявания в рамките на представителната власт (учредена му от закона или чрез упълномощаване), изразява своя собствена воля при извършването на съответната правна сделка или действие, като именно волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на представлявания (в този смисъл са разясненията в пункт 4 от мотивите към т. 1 от Тълкувателното решение). Именно представителят уговоря с насрещната страна по договора престациите по същия, като формира и изявява воля от името на представлявания (последният, според съда, изобщо не формира и не изявява воля в случаите на представителство по закон; респ. – упълномощителят формира и изявява воля единствено за упълномощаването, но това негово волеизявление е от значение само за очертаването на обема на представителната власт на пълномощника). Уговаряйки с насрещната страна по договора нееквивалентни престации – в случаите, когато престацията на представляваната страна по договора е на по-висока стойност от насрещната престация и неравностойността не е незначителна, представителят и насрещната страна по договора могат да се споразумеят във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, ако действат недобросъвестно (съдът се е позовал на разясненията в пункт 2 и пункт 5 от мотивите към т. 3 от Тълкувателното решение). Изложени са съображения, че фактическият състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т.е. – дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за представлявания. Съдът се е позовал на подробните съображения за разграничението между недействителността по чл. 40 от ЗЗД и нищожността по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, изложени и в разясненията, дадени в пункт 4 от мотивите към т. 3 от тълкувателното решение и на актуалната съдебна практика по приложението на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, обективирана в Решение № 241/15.01.2021 г. по гр.д. № 3796/2019 г., IV г. о. на ВКС на РБ). С нормата на чл. 40 от ЗЗД законодателят е предвидил, че когато представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, то договорът не поражда правно действие за представлявания. Нормата на чл. 40 от ЗЗД предвижда вид недействителност на сключения от представлявания чрез представител договор при установяване на споразумение, което е във вреда на представлявания. Съгласно разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, недействителността по чл. 40 от ЗЗД е особен вид недействителност, на която може да се позове само лицето, от чието име е извършена сделката чрез представител, действал заедно със съконтрахента, във вреда на представлявания. Съдът се е позовал и на това, че в случая в исковата си молба по делото ищецът „Стил – Л“ ЕООД е основал разгледания от първоинстанционния съд иск за недействителност на процесния договор на твърдения, че договорът е сключен на цена, почти пет пъти по-ниска от данъчната оценка и десет пъти по-ниска от пазарната стойност на процесния имот към датата на сделката. Още в исковата си молба ищецът е посочил и че процесният договор е сключен чрез представител – ответника Б., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството към онзи момент (това е видно и от писмените доказателства, представени с исковата молба). Ето защо, според съда, при тези твърдения на ищеца, правната квалификация на този иск е по чл. 40 от ЗЗД, а не по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както неправило е приел нървоинстанционниятсъд. Следва да се отбележи, че в исковата си молба и в допълнителната такава пред първата инстанция, ищецът – наред с действителната правна квалификация по чл. 40 от ЗЗД (предявена в условията на евентуалност от ищеца, който сочи, че процесният договор е сключен в негова вреда), е поддържал и такъв по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД (сочейки, че договорът противоречи на добрите нрави и е нищожен). Според съда, обаче, сочената от ищеца правна квалификация на иска (както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността) не обвързва правораздавателния орган, като задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание на иска. Независимо от неправилната квалификация на иска, доколкото той не се основава на различни факти и обстоятелства и на страните е била дадена възможност да ангажират твърдения и доказателства във връзка с него, въззивният съд е счел, че дължи разглеждане на иска по чл. 40 от ЗЗД по същество, като след това и съобразно изхода на спора по него, следва да бъде разгледан и кумулативно предявения установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК. По основателността на иска с правно основание чл. 40 от ЗЗД, въззивният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС на РБ по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК - т. 3, според който договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, е недействителен и не поражда целените с него правни последици: нито насрещни права и задължения за страните по сделката, нито вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД, се състои от два елемента: обективен - договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него, да уврежда представлявания, и субективен – „споразумяване“ между представителя и третото лице за увреждането на представлявания. Преценката за наличието на увреждането или за обективния елемент се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, но във всички случаи – към момента на сключване на договора. Вторият елемент от фактическия състав се изразява в недобросъвестност на представителя и насрещната страна – те и двамата знаят, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност подлежи на доказване от страна на представлявания. Недобросъвестността на третото лице не се предполага. Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключване на договора. Обективният елемент на недействителността по чл. 40 от ЗЗД,т.е. увреждането, може да има различни проявни форми, като неадекватността на престациите по договора не е единствен признак за увреждането на интереса, а увреждане има и при договор, сключен при неизгодни условия, съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт (посочил е Решение № 117/12.07.2017 г., постановено по гр. д. № 5654/2015 г., по описа на ВКС на РБ, IV г. о. и Решение № 841/19.01.2010 г., постановено по гр. д. № 3530/2008 г. по описа на ВКС на РБ, IV г. о.). За субективния елемент на недействителността по чл. 40 от ЗЗД, намерението за увреждане, преценката от съда се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът, вкл. косвените доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за намерение за увреждане. Във всички случаи съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за намерението за осъществяване на увреждане. По първия, обективния елемент на фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД въззивната инстанция е приела следното: В случая, е налице твърдяната в ИМ форма на увреждане, тъй като уговорената от ответника Б. в качеството му на управител представляващ „СТИЛ -Л“ЕООД продажна цена е пет пъти по-ниска от данъчната оценка и десет пъти по-ниска от действителната пазарна стойност на имота. Ищцовото „Стил – Л“ ЕООД е активно легитимирано да предяви иска за недействителност по чл. 40 от ЗЗД на извършената разпоредителна сделка и релевантно за спора е неговото увреждане от сделката. От данните по делото се установява, че към датата на сключване на атакуваната сделка, данъчната оценка на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, е била в размер на 50 926.70 лв., съгласно Удостоверение № [ЕГН]/01.12.2011 г. на [община], което е представено пред нотариуса при изповядването на сделката по нотариален ред. От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на допуснатата съдебно – техническа оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния търговски обект – магазин за нехранителни стоки, към датата на сключване на договора, обективиран в нотариален акт № 176, том Х, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. е била в размер на 170 900 лв., а на 1/2 ид. ч. от него – в размер на 85 450 лв. С договора за покупко – продажба от 28.12.2011 г., обективиран в нотариален акт № 176, том Х, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. „Стил – Л“ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала към онзи момент Б. след решение на общото събрание на дружеството, продава на физическото лице Б. .: 1/2 ид. ч. от магазин за нехранителни стоки, находящ се в [населено място], в сграда на ул. Т. К.“ № 35, на I етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.507.3.19, със застроена площ от 112.80 кв.м., при съответните съседни самостоятелни обекти в сградата, заедно с припадащите се на магазина идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на сградата, за сумата от 9 600 лева-т.е. процесният договор за покупкопродажба е сключен при значително несъответствие между действителната пазарна стойност на имота и продажната му цена по договора. Последната като размер е близо девет пъти по-ниска от действителната стойност. Това, според съда, налага извода, че сделката е била увреждаща за дружеството прехвърлител и при сключването представителят не е действал в негов интерес. За да достигне до горния извод за наличие на обективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД, съдът съобразява също и данните за финансовото състояние на дружеството към датата на процесната сделка – 28.11.2011 г. Видно от представените по делото писмени доказателства, към горния момент „Стил - Л“ ЕООД е било задължено спрямо „У. Б.“ АД по договор за банков инвестиционен кредит № 56/13.07.2011 г. за сумата от 130 000 лв. и по договор за банков кредит – овърдрафт № 57/13.07.2011 г. за сумата от 170 000 лв. Това означава, че в интерес на дружеството към онзи момент е било процесния недвижим имот да бъде продаден по цена, която максимално да съответства на действителната му пазарна стойност, с цел набавяне на парични средства, с които да бъдат обслужвани задълженията по двата договора за кредит, или с цел финансиране на текущата дейност на дружеството. Ето защо, договорът за покупко-продажба от 28.12.2011 г. уврежда дружеството не само от гледна точка на икономическата обстановка в страната към онзи момент и предвид разликата в продажната цена на имот и неговата действителна стойност, а също така и предвид конкретните данни за финансовото състояние на дружеството и поетите от него задължения, които към онзи момент все още са били в процес на изпълнение. По втория, субективния елемент на фактическия състав на недействителността по чл. 1 40 от ЗЗД, настоящият състав на въззивната инстанция приема следното: В случая ответникът Б. Б. е изразил волеизявленията и на двете страни по процесната сделка – за продавача „Стил – Л“ ЕООД, Б. е действал в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството към онзи момент, а като купувач – в лично качество, като физическо лице. Следователно, субективният елемент от състава на чл. 40 от ЗЗД се проявява единствено във волята и намеренията на ответника.Според съда, извършвайки процесната сделка, ответникът е бил наясно с финансовото състояние на дружеството и с необходимостите на същото предвид това състояние. Въпреки това, той съзнателно е пренебрегнал интересите на представляваното от него дружество, като е предпочел своя личен интерес. Според съда, определената от него продажна цена на имота в размер, значително по-нисък от действителната му пазарна стойност, явно облагодетелства самия него и е явно неизгодно за представляваното от него дружество продавач. От фактите по делото се установява също, че ответникът е бил наясно с действителната стойност на имота, тъй като за целите на предоставените на „Стил – Л“ ЕООД кредити и учредените ипотеки във връзка с тях, са извършвани оценки на имота от независими оценители, които са дали заключение за пазарната му стойност към онзи момент. Неоснователни са доводите на ответника в насока, че процесната сделка е неизгодна за самия него, тъй като по силата на договора за покупко-продажба е придобил имот, обременен с ипотеки. Горното обстоятелство не променя характера на сделката като увреждаща спрямо дружеството, нито се отразява на факта, че управителят е съзнавал увреждащия характер на продажбата и въпреки това е действал недобросъвестно като е предпочел собствения си интерес пред този на представляваното от него дружество. Обстоятелството, че едновременното предпочитане на собствения на представителя интерес и пренебрегване на този на представляваната страна е резултат от волята на едно и също лице – представителя купувач, е израз и на намерението му за увреждане на представляваното дружество, което е забранено от разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД. Поради изложеното, тъй като и двата елемента на фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД са налице, искът за обявянане на процесният договор за нищожен нао ттова основание е основателен и следва да се уважи. Предвид приетото наличие на предпоставките на иска по чл. 40 от ЗЗД по отношение на процесната сделка, е направен извод, че същата не е породила вещнотранслативния си ефект спрямо „Стил - Л“ ЕООД, поради което собственик на 1/2 ид. ч. от процесния магазин, заедно със съответните съседни самостоятелни обекти в сградата и с припадащите се на магазина идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на сградата, е именно ищцовото дружество. В изложението на основанията по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните въпроси, които обобщено се свеждат до: 1. Разпоредбата на чл.40 ЗЗД намира ли приложение при органното представителство на търговските дружества и 2. За съотношението на нормите на разпоредбите в чл.145 ТЗ и чл.40 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР. Преценени, по така заложените в задължителната практика на ВКС критерии за допускане на касационно обжалване, вторият въпрос не е релевиран изобщо в процеса, съдът не го е разглеждал и не се произнасял него, и следователно отговорът му не е бил от значение за формиране решаващата му воля, и следователно не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК, което според горецитираните задължителни разяснения в ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. по приложението на нормата в тази правна разпоредба само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Относно застъпения, според касатора, отрицателен отговор на въпроса, дали разпоредбата на чл.40 ЗЗД намира приложение при органното представителство на търговските дружества в практиката на ВКС по чл.290 ГПК-цит. Р № 232 от 16.11.2018 г. по гр.д. № 3745/2017 на Четвърто гр.отд., следва да се има в предвид, че даденият в обжалваното решение на въззивния съд положителен отговор на въпроса е напълно в съответствие със задължителната практика на ВКС: така в мотивите към т.6 на ТР 5/2014 на ОСГТК на ВКС, изрично е разяснено, че субективното материално право по чл.40 ЗЗД преминава/ следователно съществува в патримониума на праводателя/ и в универсалните правоприемници на ЮЛ, от чието име е сключен договор, при който неговият представител по закон или пълномощие се е споразумял в негова вреда с насрещната страна. Следователно по този въпрос не е налице основание за допускане на касация, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК- наличие на правен въпрос разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС-цит. ТР. Наличието на практика на ВКС по чл.290 ГПК, в обратен смисъл, не преодолява наличието на задължителната практика за съдилищата и нейното съдържание. Като основание за допускане до касация се навежда и очевидна неправилност, която според касатора, се изразява в това, че въззивният съд не е „изследвал“ съдържанието на уговорката в т.3 от процесния договор за покупко-продажба. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, наведените оплаквания предполагат именно провеждането на нов анализ и преценка на установените от инстанциите по същество факти и събраните доказателства, поради което не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, съответно чл.280 ал.1,т.3 и чл.280 ал.2 ГПК. С оглед недопускането до разглеждане на КЖ от страна на пълномощника на Б. Ф. Б., не следва, съгласно чл.287 ал.4 ГПК да се разглежда насрещната КЖ на противната страна. Разноски в полза на ответника по КЖ не се дължат, с оглед липсата на установени такива. С оглед изложеното, съдът