Определение № 8 от 05.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1822/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

„Солар Енерджи Съпорт“ ООД (ответник) и „Енергийни колектори“ ООД (помагач) обжалват Решение № 255/12.05.2025 г. по в.т.д. № 260/2024 г. на АС-София, с което след отмяна на Решение № 52/10.01.2024 г. по т.д. № 1191/2022 г. на СГС, постановено по искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ, са отменени решенията на общото събрание на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД от 24.06.2022 г. за изключване на „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и поемане на дела му от помагача.

В жалбата са заявени касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Според касаторите в нарушение на материалния закон въззивният съд, макар правилно да е установил, че дължимата от изключения съдружник вноска за предприетото през 2012 г. увеличение на капитала не е внесена лично от него, а със средства на дружеството, погрешно е счел за завършен фактическия състав на ефективното увеличение на капитала. Сочат, че основна функция на капитала е да обезпечава кредиторите на дружеството, поради което принципът за реалното му внасяне е водещ, намира израз в забраната за последващо увеличаване на капитала преди пълното внасяне на първоначалния му размер и не би бил спазен, ако увеличението се внесе със средства от патримониума на дружеството. В тази връзка касаторите заявяват, че ако дружеството плати вноската вместо съдружника, задължението на последния за внасянето й се трансформира в задължение с друго основание, за което не би имало забрана за опрощаване съгласно чл. 73а ТЗ и при неизпълнението на което не би могло да се процедира по реда на чл. 121, ал. 2 ТЗ, а и в определени случаи такова задължение би могло да се третира като непарична, но ненадлежно оценена вноска. Допълват, че по същество подобен подход води до номинално увеличение на капитала, без да са изпълнени изискванията на закона за такова. Поддържа се и необоснованост на фактическия извод за постигнато съгласие между дружеството и изключения съдружник вноската му да бъде платена за негова сметка, но със средства на дружеството. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поставят въпроси, чиито отговори намират за значими за развитието на правото.

Ответникът „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросите са необуславящи, фактологични или предпоставени от неизложени от въззивния съд мотиви. Излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно е допустима.

Производството е образувано по предявени от „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу „Солар Енерджи Съпорт“ ООД искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите на 24.06.2022 г. решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество за изключване на ищеца и за поемане на дела му от другия съдружник „Енергийни колектори“ ООД, конституиран като помагач на ответника.

Първоинстанционният съд е установил следните факти: на 13.08.2012 г. ищецът и помагачът като съдружници в ответното дружество са взели решение за ефективно увеличаване на капитала от 5 000 лв. на 300 000 лв., така щото всеки от двамата съдружници да притежава по 250 дяла с обща стойност 150 000 лв.; на 14.08.2012 г. по набирателната сметка на дружеството е постъпила сума в размер от 295 000 лв., преводът на която е нареден от дружеството с основание „увеличаване на капитал, разпределен „Енергийни колектори“ ООД – 147 500 лв., „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – 147 500 лв.“; на 21.08.2012 г. сумата е преведена от набирателната сметка в друга сметка на дружеството с основание „прехвърляне на сума по набирателна сметка“; през 2016 г. е проведено общо събрание, на което е прието, че дяловете на „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са освободени в резултат от прехвърляне на предприятието му и е взето решение за поемането им от съдружника „Енергийни колектори“ ООД срещу заплащане на вноска в размер от 150 000 лв.; в резултат от това членственото правоотношение на ищеца с ответното дружество е заличено, но през 2021 г. след успешно проведена защита по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТТРЮЛНЦ същият е вписан отново като съдружник; на 13.05.2022 г. на ищеца е връчено предупреждение за изключването му поради неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, невнасяне на частта от дяловата вноска, дължима в резултат от предприетото през 2012 г. увеличение на капитала (в която връзка е предоставен петдневен срок за плащане на сумата от 145 000 лв.), уронване на репутацията на дружеството чрез изявления на едноличния собственик на съдружника, осуетяване приемането на решение за допълнителни парични вноски и отказ за постигане на извънсъдебно споразумение във връзка с погасяване на задължения на дружеството към съдружника; на 23.06.2022 г. дружеството е възстановило на „Енергийни колектори“ ООД сумата от 150 000 лв., внесена през 2016 г. срещу извършеното поемане на дяловете на „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; на проведеното на 24.06.2022 г. общо събрание с гласовете на „Енергийни колектори“ ООД (49 %) и И. Д. (2 %) е взето решение за изключване на ищеца поради горепосочените нарушения.

При тези данни първоинстанционният съд е заключил, че ищецът не е внесъл ефективно дела си в увеличението на капитала, проведено през 2012 г., и че това е основание за изключването му съгласно чл. 126, ал. 1 ТЗ. Ето защо, макар да е установил, че останалите вменени на ищеца нарушения не дават основание за изключването му, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. За да отмени решението му, въззивният съд е посочил, че е налице увеличение на капитала, вписано при условията на пълно внасяне от съдружниците на дължимите срещу увеличението вноски, и че до заличаване на вписването този фактически състав следва да се третира за осъществен. Приел е за ирелевантно какъв е източникът на средствата, наредени по набирателната сметка на дружеството, стига те да са преведени от името и за сметка на съдружниците, който факт според въззивния съд е удостоверен от банката-получател на превода. Допълнено е, че последващото прехвърляне на средствата от набирателната към разплащателна сметка на дружеството не се дължи на недопустимия начин на финансиране на увеличението, а на обстоятелството, че с вписване на увеличението на капитала функцията на набирателната сметка е изпълнена и средствата следва да могат да се разходват в търговската дейност на дружеството. Съдът е разяснил, че при ефективно увеличение като процесното, ако средствата, покриващи вноската в увеличението, са внесени от сметка на дружеството, това трябва да намери отражение в баланса, но нередовното счетоводно записване не се отразява на вписаното увеличение. Като втори довод за незаконосъобразност на изключването на ищеца поради невнасяне на вноската в увеличения капитал съдът е посочил противоречието на решението с изискването за равнопоставеност между съдружниците, разбирана като равенство на правата и задълженията им и равенство на последиците за тях при извършени еднакви нарушения. В случая съдът е намерил принципа за равенство за нарушен, тъй като съдружникът „Енергийни колектори“ ЕООД е имал еднакво по размер и изискуемост задължение за вноска, което също не е било погасено към момента, към който самият той е гласувал за изключване на ищеца поради идентично негово неизпълнение. При тези съображения и след като е споделил мотивите на първоинстанционния съд за липса на основание за изключване заради другите вменени на ищеца нарушения, въззивният съд е уважил исковете.

Поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за изхода му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото.

Касаторът е поставил следните въпроси:

1. Допустимо ли е при взето решение за ефективно увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност (ООД) с парични вноски задължението на съдружник да бъде изпълнено със заплащане на вноската със средства на самото дружество и от самото дружество, от името и за сметка на съдружника и представлява ли това надлежно изпълнение на задължението на съдружника за плащане на парична вноска в капитала?

2. Доколкото законът изисква при взето решение за ефективно увеличаване на капитала на ООД да е налице реално постъпване на средства, то в случай че е допустимо вноските на съдружниците да бъдат заплатени със средства на самото дружество от името и за сметка на съдружниците, има ли значение какви са отношенията между самото дружество и съдружниците в него, респективно основанието, във връзка с което е извършено плащането?

3. Допустимо ли е ефективно увеличаване на капитала с вземане към съдружник, възникнало в резултат на направена от негово име и за негова сметка вноска от дружеството за увеличаване на капитала, и не представлява ли това заобикаляне на изискванията на закона, при които същият допуска номинално увеличаване на капитала, без да са изследвани и доказани изискуемите финансови резултати, при които законът допуска номиналното увеличаване на капитала?

Видно от мотивите на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, трите въпроса са поставени от касатора в контекста на единствено поддържания от него касационен довод за неправилно приложение на материалния закон, регулиращ процедурата по извършване на ефективно увеличение на капитала на дружество с ограничена отговорност. Мотиви относно тази процедура са формирани от въззивния съд, но наред с тях въззивният съд е изложил още един аргумент, с който е отрекъл правото на ответника да изключи съдружника дори при липса на реално внасяне на вноската и който е свързан с установеното от съда нарушение на принципите на равнопоставеност и забрана за злоупотреба с права. В тази връзка в мотивите на въззивното решение са развити съображения, черпени от поведението на другия съдружник (без участието в гласуването на който не би било достигнато предвиденото в закона мнозинство), а по тях касаторите не са поставили обуславящи ги питания. Ето защо и трите въпроса, макар да имат отношение към спора и значение за развитието на правото, в конкретния случай те не са изцяло обуславящи за крайния му изход и затова нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на изложеното съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Ответникът претендира, но не доказва да е сторил разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,