Определение № 393 от 28.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1670/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален пълномощник, против решение от 23.04.2021 г. по в. гр. д. № 16/2021 г. по описа на ОС - Монтана съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 07.10.2020 г. по гр. д. № 2957/2019 г. на РС – Монтана, касаторът е осъден да заплати на ВЕНИ ТРАНС ЛОГИСТИК ЕООД разликата над присъдените от първата инстанция 7 805.88 лв. до 12 489.40 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от транспортно произшествие, настъпило на 16.07.2019 г., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на въззивното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, въззивният съд неправилно е основал изводите си на заключението на вещото лице, без да съобрази, че същото не е пълно, че вещото лице не е извършило оглед на място, а е работило по снимков материал, както и че заключението противоречи на други събрани по делото доказателства. Необосновани и противоречащи на материалния закон са и изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на касатора, основана на разпоредбата на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, както и за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС. Поддържа се, че инцидентът е резултат от случайно събитие. Моли се да бъде отменено въззивното решение, с което е частично отменено решението на РС – Монтана, и да се отхвърлят предявените искове, с присъждане на сторените по делото разноски. В изложението по чл.284 ал.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че материалноправният въпрос е свързан със застъпеното от съда становище, че инцидентът е настъпил вследствие неупражняване на контрол върху качеството на строежа на пътя и е довело до неблагоприятни последици, във връзка с което се излагат доводи за неправилност на този извод, като противоречащ на строителните книжа относно годността на банкета. Оспорва се експертното заключение по делото, като се твърди противоречие с т.10 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК. Моли се съдът да постанови правно становище по въпросите: 1/ Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение за технико-експлоатационно състояние на пътна принадлежност /банкет/, без вещото лице да посети мястото на ПТП за изследване и без да се е запознало с техническата спецификация; 2/ Възможно ли е експертно заключение, касаещо технико-експлоатационно състояние на пътна принадлежност /банкет/, да се основава/базира на снимков материал. Твърди се също, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, като не е действал като въззивна инстанция - от собствено име да реши делото, и поради това е процедирал в противоречие с решение № 57 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 6396/2014 г. на I т.о., според което въззивният съд е инстанция по същество и трябва да направи свои собствени фактически и правни изводи, след обсъждане на събраните доказателства поотделно и в съвкупност и след като вземе отношение по доводите и възраженията на страните. В изложението, освен хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за достъп до касационна проверка на решението, се сочи и тази на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Първоначално към касационната жалба е било налице и приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което са формулирани посочените по-горе въпроси, както и трети въпрос относно задължението на съда да обсъди заключението по приетата по делото съдебна експертиза съвкупно с другите доказателства, твърдения, искания и възражения на страните. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор за липса на основания за допускане на решението до касационно обжалване, по подробно развити съображения. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че пред РС – Монтана е бил предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили на 16.07.2019 г. в резултат на ПТП. Установено е по делото, че товарен автомобил, собственост на ищеца, пътувал по път I-1 Е79, като при километър 105+100 водачът отбил на пътния банкет и спрял. Банкетът, изработен от чакъл, но не добре утъпкан, поддал и превозното средство се обърнало на дясната си страна. За ремонта собственикът похарчил сумата 15 611.76 лв., представляващи за него имуществена вреда, настъпила поради лошо изпълнение на пътното съоръжение, за което АПИ носи отговорност по силата на ЗП и Правилника за приложението му. Първата инстанция е приела, че АПИ е натоварена по закон да поддържа пътищата в добро състояние, такова, че да бъдат безопасни при пътуване, което задължение е счела за неизпълнено. Същевременно е намерила за основателно възражението за съпричиняване, тъй като водачът на автомобила е нарушил ЗДП, като е спрял на неразрешено място, поради което е намалила дължимото обезщетение наполовина. Въззивният съд е достигнал до частично различни изводи, като наново е изследвал фактическата обстановка по делото. Посочил е, че настъпването на ПТП е безспорно, а и е установено със съставен АУАН № 36914. Водачът на влекач Рено Премиум с [рег.номер на МПС] отбил и спрял на пътния банкет, който поддал, срутил се и натовареният със строителни материали камион се обърнал на дясната си страна. В резултат на това ищецът претърпял имуществена вреда, в размер на исковата сума, която е потвърдена от заключението на вещото лице по АТЕ. По спорните въпроси – за отговорността на ответника и приноса на водача за увреждането, съставът на въззивния съд е приел, че по силата на чл.30 ал.1 ЗП на АПИ е възложено поддържането на републиканските пътища извън урбанизираните територии, какъвто се явява път Е79. АПИ има задължението да организира дейностите по ремонт и поддържане на пътя в състояние да бъде експлоатиран безопасно. На основание чл.49 ЗЗД Агенцията следва да носи отговорност за вредите, които са настъпили от некачествен ремонт, възложен от нея. По-нататък съдът е посочил, че пътният банкет е конструктивен елемент от пътното платно и следва да е изграден в съответствие със строителните правила и норми и да отговаря на всички изисквания за безопасност. Преобръщането на товарния автомобил е в резултат на нестабилния банкет, в какъвто смисъл е приетото по реда на чл.207 и сл. ГПК заключение по САТЕ, според което е налице причинна връзка между некачествено изпълнения банкет и преобръщането на камиона. Вещото лице е посочило, че банкетът е изграден от насипана пръст, покрита с трошен камък, но без да е валирана и уплътнена, което прави съоръжението нестабилно. Протоколите за въвеждане на пътя в експлоатация съдът е намерил за неотносими към спора. Счел е, че същите имат правно значение единствено в отношенията между страните, които са ги подписали по повод приемане на работата по договора за изработка. А отговорността на АПИ е обективна, безвиновна, тя произтича от възлагането на работата и избора й на изпълнител. По възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД съставът на въззивния съд е съобразил конкретните обстоятелства, установени по делото, а именно, че внезапното спиране на товарния камион на необозначено за това място се е наложило от внезапното влошаване на състоянието на водача, установено посредством свидетелските показания на лицето, на което водачът се обадил да каже, че му прилошава и че се налага да спре. Същите са обсъдени с оглед данните за проведена операция на главата на последния – несвързана с пътния инцидент. Съдът е приел, че действително спирането е било по необходимост, наложително и с него се е целяло предотвратяване настъпването на по-сериозни неблагоприятни последици, включително за останалите участници в движението. Въззивният съд е обсъдил връзката между нарушението на ЗДП и вредните последици, както и внезапно настъпилата необходимост от спиране, при което е определил, че приносът на водача следва да възлиза на 20 %. Приел е, че отговорността на АПИ е по-значителна, тъй като при един здрав и стабилен банкет, камионът не би се преобърнал. Съдът е обсъдил и всички други оплаквания във въззивната жалба на касатора, като ги е счел за неоснователни с обосновани мотиви. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице релевираните основания по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Въззивното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се установява съдът да е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика или да е приложил превратно /в нейния обратен смисъл/ правна норма. Въпросите, касаещи кредитирането на заключението на вещото лице, не са били въведени в предмета на въззивното производство, съгласно изискването на чл.269, изр. 2 ГПК, като във въззивната жалба, подадена от АПИ, не се съдържат оплаквания, свързани със заключението, изслушано и прието в производство по чл.207 и сл. ГПК по гр.д.№ 46540/2019 г. по описа на СРС. Касаторът не е изпратил представител при разглеждането на това дело и не е възразил срещу експертното мнение. Заключението е било приложено и като доказателство към исковата молба по настоящото дело, но по него Агенцията не е взела отношение в отговора си по чл.131 ГПК, както и изобщо в производството пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното, така формулираните въпроси нямат значение за разрешаването на спора във въззивната инстанция /не са станали част от предмета му/, поради което не удовлетворяват общото селективно основание на чл.280 ал.1 ГПК, така, както е изяснено с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото ТР, липсата на правен въпрос от значение за решаването на спора е достатъчно условие да не се допусне исканото касационно обжалване. Други въпроси не са надлежно формулирани, като дори да се приеме, че касаторът поставя въпрос за процесуалните задължения на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт по същество, следва да се посочи, че в случая липсва противоречие с практиката на ВКС – съдът е обсъдил всички възражения на ответната страна, а доказателствата – доколкото е счел същите за относими към предмета на спора, в какъвто смисъл подробно се е мотивирал. Съобразно направеното искане от ответника по касация и представените доказателства за сторени разноски за настоящата инстанция, в негова полза следва са се присъди сумата от 1 200 лв. – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение