Определение № 1650 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 281/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД -София ЕИК 12178407 срещу решение №1288 от 16.11.2023 г. по в.гр.д. № 968/2020 г. на САС, с което е потвърдено решение № 263172 /28.02.2023 г. по т.д. №3605/2020 г. по описа на СГС, 20 с-в, в частта, с която касаторът е бил осъден да заплати на И. Н. Б. на основание чл.405,ал.1 от КЗ сумата от 31 336,41 лева, представляваща обезщетение по договор за застраховка „Каско +“ по полица от 15.03.2019 г. за застрахователно събитие „Кражба на МПС“ на л. а. „Форд Мустанг“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законна лихва от предявяването на иска на 24.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 2221 .79 лв., представляваща обезщетение за забава от падежа на 13.08.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 23.04.2020 г. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска като недоказан по основание. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба И. Н. Б., в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира разноските в настоящата инстанция в размер на 3 600 лева -платено възнаграждение за процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Съгласно съдържанието на застрахователна полица № 440119220004643/15.03.2019 г. между страните е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен застрахователен договор за имуществена застраховка "Каско+" за лек автомобил «Форд Мустанг», с горепосочения регистрационен номер, със срок на действие от 15:33 ч. на 15.03.2019 до 23:59 ч. на 14.03.2020 г., като ответникът се е задължил, в случай на настъпване на застрахователно събитие «кражба» на автомобила, да плати на ищеца обезщетение в размер на действителната му стойност към датата на настъпване на събитието в границите на договорената застрахователна сума. Съдържанието на застрахователната полица е допълнено от това на Общите условия, които са били надлежно връчени на застрахования. Съставът на САС не е споделил развитите в отговора на исковата молба доводи за нищожност на застрахователния договор като е приел, че същият не е нищожен поради липса на предмет – такъв е имуществено оценимотото в пари право на собственост на ищеца върху процесното МПС. Изложил е, че това дали застрахованият автомобил е бил изправен и в какво техническо състояние се е намирал, е относим не към валидността на застрахователния договор, а към размера на обезщетението, тъй като последното се определя съобразно действителната стойност на увреденото имущество към деня на настъпване на риска. В периода на покритието е настъпило застрахователно събитие "кражба на МПС", надлежни доказателства за което са представени по делото - удостоверение от 13.06.2019 г., издадено от Началник сектор «Разследване» 2 РУ СДВР и Постановление за спиране на образуваното наказателно досъдебно производство №1137/2019 г. на 2 РУ СДВР, пр. пр. № 22050/2019 г., за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК за противозаконно отнемане на чуждо МПС - лек автомобил «Форд Мустанг», с рег. [рег.номер на МПС], извършено за времето 17:00 ч. на 31.05.2019 г. до 18:00 ч. на 02.06.2019 г. Въз основа на посочените писмени доказателства, имащи характер на официални свидетелстващи документи, следва да се приеме, че е налице идентичност между лекия автомобил, предмет на застрахователния договор, и този, предмет на кражбата, чиито индивидуализиращи ги марка, модел, регистрационен номер и рама съвпадат. За така настъпилото събитие ищецът е уведомил ответника в срока по чл. 403, ал. 1 от КЗ, но по заведената щета плащане не е последвало. Липсата на изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетеинто за застрахованото при него имущество е основание за ангажиране на договорната му отговорност. Следователно,според съда, предявените искове са доказани по основание и следва да бъдат уважени. Размерът на дължимото се обезщетение следва да се оразмерява с размера на щетата към деня на настъпване на застрахователното събитие, която съвпада с действителната стойност на застрахованото имущество. С оглед на изложеното и въз основа на заключението на авто-техническата експертиза след приспадане на сумите, с които застрахователят е извършил прихващане, настоящият състав приема, че искът за главницата е основателен за 31 366.41 лв., върху която се дължи законна лихва от предявяването на иска на 24.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а този за мораторното обезщетение – за сумата от 2 221.79 лв., представляваща обезщетението за забава от 13.08.2019 г. до датата на подаване на исковата молба. По отношение на поддържаното в жалбата възражение, относно неизправното техническото състояние на автомобила, е счетено от съдебния състав за неоснователно. Въз основа на съставения протокол за оглед от самия застраховател следва да се приеме, че в каквото и състояние да е бил закупен, автомобилът, то към датата на огледа последният се е намирал в състоянието, в което е описан. За извършения оглед на автомобила от застрахователя е съставен Протокол за оглед на МПС №99081501/16.03.2019 г., представляващ неразделна част от застрахователната полица, подписан и съставен от представител на ответника, в който е описан предоставеният за оглед автомоби. Като единствената негативна констатация е посочено: преден ляв калник и спойлер на предна броня са за боя Това, че автомобилът е бил в изправност се установявало, според съда, и от приетия по делото Протокол за преглед на техническа изправност на ППС №194134010146, изготвен по повод регистрацията в КАТ на автомобила. Следователно, според въззивния съд, в производството не са събрани доказателства, автомобилът да е бил негоден за движение по пътищата към датата на настъпване на събитието, или че е била налице «тотална щета» по отношение на него. Последното, според съда, се потвърждавало и от събраните свидетелски показания. Ето защо, според въззивния съд, поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси: Може ли застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка“Каско“, при положение, че се докаже, че сключеният договор за застраховка е нищожен поради невъзможен предмет; Следва ли съдът да допусне направените доказателствени искания свързани с установяването, че сключеният договор за застраховка е нищожен поради невъзможен предмет. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В мотивите към т.1 от ТР по реда на нормативното тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора и възпроизведени по-горе въпроси, не се явяват обуславящи изхода по спора по следните съображения: въззивният съд е обсъдил съответните доводи за невъзможен предмет на сключения договор за имуществена застраховка и събраните писмени и гласни доказателства в тази връзка и е достигнал до обоснован извод за липсата на подобен порок. Съдържанието на въпросите не съответстват на този извод на съда, доколкото се основават на твърдение в обратната насока: наличие на нищожност на това основание. Следователно отговорите на така формулираните въпроси не биха се отразили на крайните изводи на съда и не се явяват от значение за изхода по спора. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателя е налице позоваване на очевидна неправилност, по смисъла на съдържанието на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК, по отношение на изводите на съда за липса на основание да се откаже ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Каско“, с оглед твърдяната от ответника-касатор нищожност на застрахователния договор поради невъзможен предмет. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая от гореизложеното се установява, че не е налице недостатък на обжалваното въззивно решение, който би могъл да се съотнесе, към хипотезата по чл.280 ал.2,предл.3 ГПК съдът не е приложил несъществуващ закон, нито законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика.. С оглед гореизложеното не се установява, да е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. В полза на ответника по касация следва да се присъдят установените разноски на същия направени в производството пред ВКС в размер на 3 600-три хиляди и шестстотин лева, уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, с оглед представения пред ВКС договор за правна защита и съдействие с отбелязване в него на самото плащане. От изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което