Определение № 850 от 30.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6373/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ,т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Б.”,чрез пълномощника му адв.В.Д. срещу определение на Софийски градски съд № 5271/ 18.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 2862/ 2013 г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 21.12.2012 г. по гр.д.№ 38764/2012 г. на СРС,с което производството по делото е прекратено и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд – Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК преповтарящо касационната жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с разрешения от въззивния съд обуславящ изхода на спора процесуално правен въпрос относно прилагането на чл.105 ГПК.Счита,че отговорът на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото. Ответникът по жалбата не взима становище. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че възражението за местна неподсъдност е направено от ответника по иск по чл.55 ЗЗД, възражението е направено своевременно и е подкрепено с доказателства за постоянния адрес на ответника – [населено място], както изисква разпоредбата на чл.119,ал.4 ГПК. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК - разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Съдебната практика по релевирания процесуалноправен въпрос е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормата на чл.105 ГПК уреждаща общата местна подсъдност в района, в който е постоянния адрес на ответника е ясна и не се нуждае от тълкуване.Не са налице обстоятелства, налагащи изменение на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона. В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1,т.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.