Определение № 299 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 218/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д. от [населено място] срещу определение № 559 от 03.09.2019г., постановено по гр.д.№ 423/2019г. на Варненския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил решение № 510 от 19.04.2019г. по гр.д. № 2274/2017г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на касатора за допълване на решение № 147 от 14.08.2018г., постановено по гр.д.№ 2247/2017г. на Варненския апелативен съд. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че решението на окръжния съд има характер на определение, тъй като наличието на непълнота на решението е предпоставка за допустимост на молбата за неговото допълване по чл.250 ГПК наред с надлежната процесуална легитимация на молителя и спазването на предвидения в закона срок. Посочено е, че решението не е непълно, тъй като съдът се е произнесъл по предявените искове за нищожност на договор за ипотека поради липса на съгласие и липса на форма, които са били въведени като предмет на делото с изложените твърдения в исковата молба и със заявения петитум. Обстоятелства и съответстващо им искане за прогласяване нищожността на договора за ипотека, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, неизвестност към момента на учредяване на ипотечния акт на личността на собственика и липсата на тъждественост на обременения имот, не са били заявени от ищеца с исковата молба, нито с последващо изменение на исковете по надлежния ред. Основанията за нищожност поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави са били наведени след първото по делото заседание - с писмените бележки, а останалите – с молбата по чл.250 ГПК. Тъй като тези искове не са били въведени като предмет на делото и не са били приети за разглеждане, е прието, че окръжният съд не е дължал произнасяне по тях с решението си. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли в петитума на исковата молба да се изписва твърдяното основание или е достатъчно да се наведат обосноваващите иска фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба; 2. Обвързва ли съда неизчерпателното посочване на основания в първото по делото заседание и 3. Длъжен ли е съдът да следи служебно за основанията за нищожност на атакуваната сделка. Счита, че определението е очевидно неправилно. Ответниците по жалбата не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посочения акт на въззивния съд, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение /определение/ е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при негова вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение на изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като първият поставен въпрос не кореспондира на съображенията на съда за постановяване на обжалвания съдебен акт, а именно, че в случая обстоятелства и съответстващо им искане за прогласяване нищожността на договора за ипотека, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, неизвестност към момента на учредяване на ипотечния акт на личността на собственика и липсата на тъждественост на обременения имот, не са били заявени от ищеца с исковата молба, нито с последващо, извършено по съответния процесуален ред изменение на исковете. Останалите два свързани въпроса също нямат обуславящо изхода на спора по чл.250 ГПК значение, тъй като дори да се приеме, че съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания за нищожност на атакуваната сделка и да следва да следи за тях служебно /налице е съдебна практика, с която се приема, че това се отнася за формата и предмета на сделката/, това не означава, че той следва да се произнася по тях с диспозитива на решението си. Според установената практика непълно решение е налице, когато съдът е пропуснал да се произнесе /липсва формирана воля/ по един или няколко от съединените искове, които са предявени надлежно и приети за разглеждане. Не са налице и сочените допълнителни селективни критерии за допустимостта на касационното обжалване, тъй като посочената от касатора практика на ВКС /ТР № 1/2009г. ОСТК и др./ не е относима към настоящия случай и противоречие с нея не е налице. Същият и не сочи конкретно в какво се състои противоречието с нея. Не са изложени и релевантни доводи за наличието на визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки по отношение на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които по отношение на поставените въпроси също липсват. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Той не е и очевидно неправилен, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.