Определение № 50207 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2377/2021 г.
ВКСI търговско отделение27.03.2023 г.докладчик Васил Христакиев
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение № 97/05.08.2021 г. по т. д. № 368/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците А. Д., А. Д., Д. Д. и Д. Д. срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди (за първите трима ищци) и за неимуществени и имуществени вреди (за четвъртия ищец) в резултат на смъртта на бабата на първите трима ищци и тъща на четвъртия ищец, причинена от водач на МПС със застрахована при ответното дружество гражданска отговорност. За да намери исковете за неоснователни, въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че до смъртта на майка си първите трима ищци са живели в дома на родителите си, в близост до дома на пострадалата, като е намерил за недоказано след този момент бабата да е полагала грижи за тези ищци, доколкото първите двама са били вече на възраст около 20 години, а по отношение на третия такава грижа не се установява. С оглед на това е приел, че първите трима ищци, макар и да са били в добри отношения с пострадалата, общували са ежедневно и взаимно са си помагали, не са формирали с пострадалата трайна и изключителна емоционална връзка, аналогична по съдържание на връзката между родител и дете, а характеризираща се с обичайното съдържание на между близки роднини. По отношение на връзката между четвъртия ищец и пострадалата е приел за установена липсата изобщо на такава връзка, доколкото след смъртта на съпругата си същият не поддържал никакви отношения с бившата си тъща, дезинтересирайки се от семейството. Въз основа на горните факти въззивният съд е приел от правна страна, че предвид липсата на създадена трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалата и съобразно задължителната съдебна практика, установена с ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалата. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с посочена практика на ВКС по въпроса „Легитимирани ли са ищците да получат обезщетение за вреди от смъртта на тяхната баба при доказана изключителност във взаимоотношения баба и внуци, доказани отношения различни от нормалните и различни от обичайните и правилно и законосъобразно ли е в тези случаи неприсъждане на обезщетение за неимуществени вреди по реда, предвиден в приетите с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., тъй като обезщетение за неимуществени вреди се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди.“. Така формулираният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно указанията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпросът се основава на предпоставката доказаност на изключителна връзка, която в конкретния случай въззивният съд е отрекъл да е установена от доказателствата по делото. Изложените от въззивния съд правни изводи се основават именно на липсата на такава изключителна връзка и на базата на тази предпоставка се явяват в съответствие със задължителната практика, установена с ТР № 1/2016. Следва да се отбележи, че доколкото касационната жалба се основава на оплаквания за неправилност на фактическите изводи на въззивния съд, релевантни могат да бъдат евентуални процесуалноправни въпроси по приложението на процесуалните норми, уреждащи установяването на фактите по спора, каквито въпроси обаче не са формулирани. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. С тези мотиви съдът